Решение № 3945 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3945 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100111971 по описа за 2022 година

Образувано е по предявен от В. Л. П. срещу Прокуратурата на Република България иск, с пр.кв.чл. 49 от ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 100000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на бездействие на прокуратурата по пр.пр. № 50550/2015 г. по описа на СРП, в периода от 01,01,2018 г. до 26,02,2019г., с което бездействие съществено е нарушила чл.8 от ЕКЗПЧОС гарантиращ правото на ищеца на личен и семеен живот, ведно със законната лихва, считано от 27,02,2019г. до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се съображения, че ищецът е живял с лицето Л.М.С. (с предишно фамилно име - Р.) на семейни начала в периода от 1999г. до края на 2010г. След тяхната раздяла, с протоколно определение от 13,03,2012 г., постановено по гр.д. № 13512/2011 г. по описа на СРС, 86 състав /влязло в сила на 21,0,2012 г./ е одобрено постигнатото помежду им споразумение за упражняване на родителските права по отношение на детето им А. П.а, с което упражняването на родителските права се предоставя на майката Л. Р., при която детето да живее, с право на бащата В. П. да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспИ.е; 10 дни през лятото и 10 дни през зимата, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време след уговорка между родителите. Определя се В. П. да изплаща издръжка в размер на 850 лв. месечно. Личните контакти на ищеца с дъщеря му се осъществявали безпроблемно до м. юли 2013г., когато Л. С. започнала системно да не изпълнява определения от съда режим на лични отношения.

По молба на ищеца, с решение на СРС, 80-ти състав, по гр.д. № 18205/2013г., на 1 основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. с. чл. 127, ал. 1 СК е изменен режимът на лични контакти, като е конкретизирано мястото за вземане на детето от бащата. Въпреки това, майката е продължила да ограничава ищеца в контактите му с детето.

С влязло в сила решение по гр.д. № 26061/2015г. по описа на СРС, 89-ти състав, родителските права по отношение на детето са предоставени на ищеца, като е определен режим на лични отношения на детето с майката. Майката е следвало да предаде детето още след постановяване на решение от 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 15932/2017 г. на СГС, I брачен състав. Предварителното изпълнение на това решение е било спряно с определение от 14.01.2019 г. по ч.гр.д. № 73/2019г. на ВКС. Решението за предоставяне на родителските права на ищеца е влязло в сила на 10.06.2019г., като е било изпълнено едва през м. ноември 2019 г. Поддържа се, че ищецът многократно е сезирал органите по разследването в 06 РУСДВР, като по негови сигнали са били образувани множество преписки, докладвани по надлежния ред на СРП. Всички преписки били обединени под пр.пр. № 50550/2015 г. по описа на СРП, като прокуратурата е имала задължение да проведе разследване и при установяване достоверността на твърденията на ищеца да повдигне обвинения срещу Л. С..

За периода от 2014г., когато е образувана първата преписка под №55712/2014 г. до 06,11,2019 г., когато делото е било прекратено, прокуратурата е бездействала. Сочи се на неизпълнение на задълженията по чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от НПК да повдигне и поддържа обвинение за престъпление и да ръководи и осъществява надзор над разследването, както и да извършва разследването и отделни действия по него. Със своето бездействие прокуратурата съществено е нарушила правото на ЕС, като не е изпълнила законоустановените си правомощия, гарантиращи правото на ищеца на личен и семеен живот. За посочените бездействия на държавните институции, вкл. и на прокуратурата в периода 2013 – 2017г., Република България е била осъдена от ЕСПЧ с решение от 01.02.2022г. по дело „П.и срещу България“, жалба №72059/2016г. Навеждат се доводи, че бездействието на прокуратурата е причинило на ищеца значителни неимуществени вреди.

Загубил вяра в правоохранителните органи и най-вече по отношение на Прокуратурата.

Това е дало възможност на майката Л.М.С. да внушава на дъщерята на ищеца да не се вижда с баща си, усилвайки конфликта на лоялност. Навеждат се доводи, че в случай, че ПРБ бе изпълнила функции си, възможността на майката да не изпълнява съдебните решения във връзка с родителските права и режима на лични контакти е щяла да бъде силно ограничена.

Съобразно изложеното моли исковата молба да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна - Прокуратурата на Република България, в който се излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че предявеният иск е недопустим, доколкото вредите на ищеца са били обезщетени с решение на ЕСПЧ от 01,02,2022г. по делото „П.и срещу България“ (жалба № 72059/2016 г.), доколкото в решението не се очертават граници на периода, за който се приема, че е допуснато нарушение на КЗПЧОС. Посочва, че ищецът не сочи кои конкретни общностни норми са нарушени от страна на ответника. Оспорва осъществяването на фактическия 2 състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Не е налице противоправност на деяние на прокурор по образуваните във връзка със случая прокурорски преписки, както и негово виновно поведение. В хода на образуваните досъдебни производства са предприети всички необходими действия по разследване. Наказателното производство е било правилно и обосновано прекратено с постановление от 06,11,2019г. на прокурор при СРП. Налице е надлежно произнасяне от прокурор, съобразено с установените обстоятелства по преписката, с вътрешно убеждение на магистрата и със закона. Посочва, че постановлението за прекратяване не е отменено по съдебен път и в този смисъл е законосъобразно, като не подлежи на ревизиране по гражданскоправен ред. Навежда доводи, че последващото осъждане на лицето Л. С. е ирелеванто, доколкото касае по-късен период. В същото време, през 2018 г. това лице е било оправдано по три свързани наказателни дела достигнали до съдебна фаза. Намира за недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. Поддържа, че не е налице причинна връзка между действията на органите на прокуратурата и твърдените неимуществени вреди, а те се дължат на действия на майката Л. С.. Отделно от това намира размера на исковата претенция за прекомерен и несъобразен с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като многократно надхвърля обезщетението му за неимуществени вреди, определено с решението на ЕСПЧ от 01.02.2022 г.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено удостоверение за раждане от 06,12,2006 г. /л. 17/, видно от което ищецът В. Л. П. и Л. М. Р. са родители на детето А. В.ова П.а, род. на ******* г.

С определение от 13,03,2012г. по гр.д. № 13512/2011г. на СРС /л. 11/ е одобрена постигната между родителите спогодба родителските права по отношение на детето да се упражняват от майката Л. М. Р., като е определен режим на лични отношения между детето и бащата В. Л. П..

С решение от 17,04,2014 г. по гр.д. № 18205/2013 г. на СРС /л. 13/ режимът на лични отношения с бащата е изменен.

С решение от 12,03,2014 г. по гр.д. № 18204/2013 г. на СРС /л. 15/ е определен режим на лични отношения между детето и неговите баба и дядо по бащина линия.

По делото са представени множество нотариални покани /л. 29 и сл./, с които ищецът е приканвал Л. М. Р. да предаде детето за изпълнение на определения режим на лични отношения.

По делото се установява, че ищецът е пристъпил към принудително изпълнение на определения му режим на лични отношения. В тази връзка са били образувани изп. дело № 20138440403816 по описа на ЧСИ С.Я. и 20158380400899 по описа на ЧСИ М.Б.. По тези дела са направени множество опити за предаване на детето, но без резултат, като е констатирано несъдействие на майката.

Представени са множество доклади за резултати от предоставени социални услуги, в които е констатирано отчуждаващо въздействие на Л. М. Р. върху детето.

3

С решение от 01,09,2017г. по гр.д. № 2606/2015г. на СРС /л.140/ упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на ищеца В. Л. П., като на майката е определен режим на лични отношения. С решение от 25,10,2018г. по в.гр.д № 15932/2017г. на СГС решението е потвърдено в частта за предоставяне упражняването на родителските права на бащата и изменено в частта на личните отношения между детето и майката. С определение от 14,01,2019 г. по ч.гр.д. № 73/2019 г. на ВКС предварителното изпълнение на въззивното решение е спряно. С определение от 10,06,2019 г. по гр.д. № 992/2019 г. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Пристъпено е към принудително изпълнение на решението, за което е образувано изп. д. № 20189210401598 по описа на ЧСИ С.П.. До Л. М. Р. са изпращани покани за доброволно изпълнение на задължението за предаване на детето. Съставени са протоколи от

23,11,2018г., 30,11,2018 г., в които е посочено, че тя не се е явила на отредените час и място за предаване на детето.

По делото е представена справка /л. 200/ за образувани по сигнали на В. Л. П. наказателни производства срещу Л. М. Р.. Видно от същата срещу Л. М. Р. са образувани наказателни производства за извършване на престъпления по чл. 182, ал. 2 от НК – неизпълнение на съдебно решение относно родителски права, които са стигнали до съдебна фаза: досъдебно производство по пр.пр. № 42952/2013 г. по описа на СРП, по което е внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 6447/2017 г. по описа на СРС, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда; досъдебно производство по пр. пр. № 50701/2014 г. по описа на СРП, по което е внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 10580/2016 г. по описа на СРС, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда; досъдебно производство по пр. пр. № 12466/2015 г. по описа на СРП, по което е внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 15822/2017 г. по описа на СРС, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда.

Постановени са и откази за образуване на наказателни производства по сигнали на ищеца за извършени престъпления по чл. 182, ал. 2 от НК – пр.пр. №№ 17171/2015г. , 24222/2016 г. по описа на СРС. Други наказателни производства във връзка с такива престъпления са били прекратени – пр. пр. № № 24917/2017 г., 26526/2017 г.

Образувано е досъдебно производство по пр. пр. №50550/2015 г. по описа на СРП , към която са присъединени други досъдебни производства за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК – пр.пр. №№ 55712/2014 г., 50548/2015 г., 50552/2015 г., 50554/2015 г., 50556/2015 г., 7922/2016 г., 13468/2016 г. всички по описа на СРП. На 24,10,2016 г. ищецът В. П. е разпитан като свидетел по делото /л. 436 от пр.пр. 50550/2015 г./. На 22,11,2017 г. като свидетел е разпитана и Л. М. Р..

На 13,12,2018г. тя отново е разпитана в качеството си на свидетел. На 14,12,2018 г. е разпитана С..Ж.В. – социален работник при ДСП „Красно село“.

4

С постановление от 11,01,2019г. /л. 439/ Л. М. Р. е привлечена като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 02,01,2016 г., 16,01,2016 г. и 06,02,2016 г. е отказала да предостави възможност за упражняване на режим на контакт, като не е предала детето А. В.ова П.а на нейния баща В. Л. П. съгласно съдебно решение по гр.д. № 18205/2013 г. на СРС.

На 13,02,2019 г. е извършен разпит на Л. М. Р. в качеството на обвиняем.

Производството е прекратено на 05,11,2019 г. на основание чл. 245, ал. 4 вр. 50 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК – поради подаване на тъжба, след като е било установено, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Разпечатката съдържа 33 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a35f61d5-5ec6-4d35-8323-afb785238ed8