Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260031 от 06.11.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Търговско дело 103/2019
Вид
Решение № 260031
Подписан
06.11.2020
В сила
17.08.2021
Състав
ПЕНКА ПЕТКОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 129 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.342 ал.2 т.2 · Наказателен кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е № 260031 гр.Враца, 06.11.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 06.10.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА при участието на секретаря Мария Ценова като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №103 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

И.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: ***; е депозирал чрез адв. В.И.Т. АК

- Хасково, искова молба с вх. №5430/19.06.2019г против ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД с ЕИК: ***, с адрес: гр. ***, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 187 000,00 /сто осемдесет и седем хиляди/ лева, представляваща сумата на справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, следствие на настъпилото на 26.05.2018г. застрахователно събитие; законната лихва, считано от датата на настъпването на застрахователното събитие - 26.05.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, сумата от 13 848,48лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000лева, представляваща мораторна върху главницата, считано от датата на извършване на разхода до завеждане на иска.

С протоколно определение от 06.10.2020г на основание чл. 214 ал.1 ГПК е допуснато увеличение на исковата претенция за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на процесното ПТП, като същите са увеличени на сумата от 15 807.25 лв., вместо първоначално заявените 13 848.48 лв, а по иска за мораторна лихва, първоначално предявен за сумата от 1000.00 лв., се счита предявен за сумата от 1401.44 лв.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане"

АД, чрез упълномощения процесуален представител, оспорва предявените искове.

Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 ичл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани няколко експертизи: две съдебно медицински, съдебно автотехническа и повторна автотехническа. Приложено е ДП досъдебно производство № 33-р.п./2018 г. по описа на Военно следствен участък Плевен при Военно-окръжна прокуратура - гр. София.

В депозираната искова молба се твърди, че на 26.05.2018г. на път ІІІ-1002 Враца - Леденика лицето И. К.М. управлявал МПС - лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ***. На остър завой изгубил контрол над шофирания от него собствен автомобил. Последвало навлизане в насрещното пътно платно и сблъсък на колата с управлявания от ищеца мотоциклет Сузуки ВС52 с рег.№ ***. Вследствие на катастрофата и предизвикания от нея удар в предната част на колата, както и от последвалото падане, ищецът бил наранен, а по - късно откаран до болнично заведение и настанен за лечение.

Виновният водач И. К.М. е установен в хода на досъдебното разследване, но производството срещу него е прекратено на осн.чл.342 ал.2 т.2 от НК и материалите са били изпратени по компетентност на Сектор ПП - КАТ при ОДМВР - Враца за налагане на административно наказание.

Управляваният от М. автомобил е бил надлежно застрахован в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД с валидна полица № BG/23/118000925538 от 24.03.2018г., с което основава правото си на иск по реда на чл.432 от КЗ срещу задълженото лице - застраховател.

Съгласно представената медицинска документация ищецът бил обездвижен за повече от 30 дни, заради Диафизарна полифрагментна фрактура на костите на лявата подбедрица в дистална трета с дислокация на фрагменти; Диафизарна полифрагментна фрактура на костите на лява бедрена кост в средна и дистална трети с дислокация на фрагменти и Фрактура на предна стена на ляв фронтален синус, което сочи на причинена средна телесна повреда по см.на чл. 129 ал.2 от НК. Ищецът е бил транспортиран от спешна помощ в състояние на шок, загуба на съзнание и непосредствена опасност за живота.

Извършена е сложна животоспасяваща операция на главата и също толкова сложни операции на целия ляв крак, вкл.подбедрица, бедрена кост и пръсти. Те са били буквално размачкани, с открити фрактури на бедрото и подбедрицата, със стърчащи от крака парчета от кости, с некроза на мускулни групи, което пък е наложило и последваща кожна пластика. Главата е била трепанирана на 5 места, за да бъде поставена твърда мозъчна обвивка с цел запазване живота на ищеца, като последица от това остава огромен 30 сантиметров белег на лицето му, който го загрозява и потиска психически.

Походката му е затруднена, куца и използва помощни средства /бастун/, трудно се самообслужва.Тези увреждания изискват специално облекло и обувки, които му помагат да прикрие белезите от раните, както и да се придвижва самостоятелно.

Описаната по-горе фактическа обстановка се подкрепя от представената медицинската документация. От същата е видно, че на 26.05.2018г., ищецът е постъпил в МБАЛ „Христо Ботев” АД - Враца.

Бил е стабилизиран и транспортиран в УМБАЛ „Софиямед” - гр. София. Там е извършено оперативно лечение на установените травми, както следва:

1. Ha 27.05.2018г.е приет в

Неврохирургия. Направени са изследванияи предоперативна подготовка.

2. На 04.06.2018г.е извършена оперативна интервенция на главата.

3. На 10.06.2018г.е приет в Клиника по

Ортопедия и Травматология, Хирургия на ръка и реконструктивна хирургия.

4. На 11.06.2018г.е извършена операция на левия крак /лява бедрена кост и подбедрица/, както и възстановяване на меки тъкани.

5. На 26.06.2018г.е извършена поредна операция за реконструкция на меки тъкани с локално присъждане на кожа и др.

Ищецът е престоял в болница около 3 месеца и 7 месеца е бил на домашно лечение. Междувременно е бил инвалидизиран, като и до момента на предявяване на исковата е в болничен отпуск. Препоръчани са му ежегодно по два курса Физиотерапия или Санаторно лечение в някой от изброените градове - Банкя, Велинград или Вършец, при пълно спазване на рехабилитационния режим и препоръките за санаториално лечение.

От настъпване на процесното ПТП ищецът е тревожно —дистимен, с избягващо поведение. Изцяло е променено неговото ежедневие, личен живот и социални контакти. Лишен е от възможност за работа.

Първите 2 месеца е бил постоянно на легло. Раните много трудно и продължително зарастват. В момента е зависим от транспорт, не може да ползва автомобил.

Придвижва се с патерици. Не може да носи къси панталони заради огромния белег на крака, трудно се облича и обува. Налага се постоянно да носи шапка, която освен да го пази от слънце и студ, прикрива и огромния белег на главата, който се вижда, въпреки косата. Необходимостта от специално облекло го тревожи и дразни и му създава дискомфорт, затворен е в себе си и избягва контакти с други хора. Тревожен и разстроен е, често сънува кошмари с детайли от катастрофата.

Не може да се отърси от преживяването и от изживения шок от ПТП-то, както и от реалната опасност да загуби живота си. Потиска го и споменът от оперативните интервенции, както и от следоперативните манипулации и това влияе допълнително на психическото му състояние, пречи му на нормалното общуване и на пълноценното му съществуване.

Извън причинените болки и страдания, ищецът е претърпял и сериозни имуществени вреди. Те са в резултат на похарчени лични средства за медицински изделия, медикаменти и за рехабилитация, необходими за лечението и възстановяването му. Съгласно приложените към ИМ фактури, касови бонови, рецепти и други документи, изчислява тяхната стойност на 13 198,48 лева, които не са изплатени от задълженото лице - ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД.

На 18.02.2019г. И.Н.П., чрез пълномощника си „МАТ ГРУПА” ЕООД е получил предложение за Споразумение по щета 0411-300-0001-2019 с изх.№ 99-728 / 18.02.2019г., с което му се предлага обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпените неимуществени вреди и 13 198,48 лева за имуществените вреди. Категорично отказал да се съгласи с размера на неимуществените вреди, тъй като според него е явно необоснован и несправедлив на фона на претърпените от него болки и страдания.

С депозирания отговор ответникът оспорва изключителната вина на водача И.К.М. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

Счита, че в прекратеното досъдебно производство № 33-р.п./2018 г., по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр.

София е изследвано обстоятелството относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия П.. Твърди, че са налице обстоятелства, на базата на които да бъде направен изводът, че вина за претърпените от ищеца вреди има и самия пострадал.

На следващо място място оспорва механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата молба. Счита, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се.

Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД МПС. Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания има и пострадалият, като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от И.Н.П.. Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза по ДП № 33-р.п./2018 г., изготвена от инж. В. К. П., процесното ПТП е настъпило близо до средната част на пътното платно. Установено е, че както водачът на л.а. „Фолксваген", така и водачът на мотоциклет „Сузуки" е извършил нарушение и неправилно действие в процеса на управление на МПС. П. се е движил в непосредствена близост до средната част на пътното платно, определена от мислено поставената разделителна линия. В същото време водачът на л.а. „Фолксваген" - М., е заобикалял неравност на пътното платно, разположена от дясната му страна. По този начин водачите на двете превозни средства не са осигурили странична дистанция между автомобилите, довело до настъпилия удар.

На следващо място, в исковата молба се твърди, че водачът на л.а. „Фолксваген" не е съобразил скоростта си с пътната обстановка, поради което е и ударил движещия се срещу него мотоциклет. Съгласно събраните в досъдебното производство доказателства, скоростта на процесния автомобил е била приблизително 40 km/h. От друга страна, в същите тези доказателства е установено, че скоростта на мотоциклета е приблизително 70 km/h., която според ответника е значително по-неподходяща с пътната обстановка. При движение в толкова остър завой, тялото на управляващия мотоциклета се наклонява към вътрешната част на завоя. Колкото по-голяма е скоростта на движение, толкова повече се наклонява и тялото на мотоциклетиста. В конкретния случай този наклон приближава П. още по-близо до мислената разделителна линия, което го поставя наравно с движещия се срещу него лек автомобил, с който е настъпил и удара.

Според ответника с несъобразената за терена скорост, П. в голяма степен е предпоставил настъпването на процесното събитие.

Не на последно място твърди, че пострадалият не е имал правилно поставена защитна каска. Събраните в досъдебното производство свидетелски показания са противоречиви, тъй като според едни от свидетелите след удара каската се е намирала на главата на П., но според други същата е паднала от мотоциклетиста. Счита, че във втория случай несъмнено каската е била неправилно поставена, поради което е и паднала. По този начин е и предпоставена претърпяната контузия на главата на ищеца. Също така, твърди, че П. не е имал и необходимата екипировка за управляване на мотоциклет, която да предпази тялото на водача при падане или удар.

Приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл.

2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.

Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер.

Оспорва исковете и по размер, като счита размера на иска, предявени по чл. 45 от ЗЗД и чл. 432 от Кодекса на застраховането, за заплащане на неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.