Решение № 4819 от 10.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4819 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100500274 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20468 от 12.11.2024 г., постановено по гр.д. № 67978/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, са отхвърлени предявените от Р. Л. П., В. Л. Н. и Г. С. П. срещу Столична община отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде прието за установено спрямо ищците, че Столична община не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, по ККРР на Горубляне, одобрена със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***.

Със същото решение Р. Л. П., В. Л. Н. и Г. С. П. са осъдени да заплатят на Столична община на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Р. Л. П., В. Л. Н. и Г.

С. П. (последният, от които починал в хода на въззивното производство и заместен от наследниците си по закон и страни в производството - Р. Л. П. и В. Л. Н.), чрез пълномощника си – адв. Ц. М., с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстационния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Посочват, че ответникът по делото в нито един момент не се е позовал на придобивен способ за процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, поради което и ищците са били лишени от възможността да се защитят и да представят доказателства, с които да оборят твърденията на ответника във връзка с така разгледаното от съда придобивно основание. В тази връзка поддържат, че процесното решение от 21.07.2022 г., с което е одобрен ПУП е обжалвано, като е влязло в 1 сила едва на 18.03.2024 г., тоест след постановяване на решението за възстановяване на правото им на собственост върху процесния имот. С оглед на което и считат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че към момента на реституцията имотът вече е бил публична общинска собственост, респективно, че същият не е подлежал на възстановяване. Молят решението да бъде отменено, като бъде признато по предявения отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на процесния имот.

Въззиваемият – ответникът Столична община не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.

С протоколно определение от 29.05.2026 г. съдът е заличил като страна по делото Г. С.

П., починал на 11.02.2025 г., а производството е продължено от наследниците му по закон и страни по делото - Р. Л. П. и В. Л. Н..

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази оплакванията, доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената въззивна жалба за основателна по следните съображения.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Производството по делото е образувано по предявени от ищците срещу ответника Столична община отрицателни установителни с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ищците – Р. Л. П., В. Л. Н. и Г. С. П., че ответникът не притежава правото на собственост на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, по ККРР на Горубляне, одобрена със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, с адрес: в гр. София, кв. Горубляне, местност „Тръпежини“. Ищците оспорват правото на собственост на ответника върху процесния имот с твърдения, че същият е придобит от тях в съсобственост при следните идеални части – Р. Л. П. – ¼ идеална част; В. Л. Н. – ¼ идеална част и Г. С. П. – 2/4 идеални части, въз основа на реституция и по наследство от общия им наследодател – С.П.Д. (С.), позовавайки се на Решение № 285 от 24.01.2023 г. на ОСЗ „Източна“, Удостоверение за наследници, Удостоверение за идентичност на имена и Писмо АГ-93-01-4/04.12.1995 г. и вх.

№ РД-12-02-6619 от 30.03.2023 г. на СО – район Младост, Скица на СГКК-София.

Ответникът е подал на 01.04.2024 г. отговор на исковата молба извън срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, изтекъл на 29.03.2024 г., в който са наведени твърдения за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че с 2

АОС № 3024/14.03.2022 г. е вписан поземлен имот с идентификатор *** по КККР на район „Младост“, с площ от 160 кв. м. Твърди, че имотът попада в улична регулация между о.т. 49 до о.т. 47, между кв. 7 и кв. 6, местност „Тръпежини“, по действащ план за регулация на м. НПЗ „Изток“ – Подзона „Горубляне“, одобрен със Заповед № РД-5009-156А/20.04.1983 г. на главния архитект на гр. София, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***. Твърди, че същият е актуван на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал.

2, т. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗОС, след получено писмо от ОСЗ – „Източна“, с рег. № РД-12-0414524- 2/02.12.2021 г., че за имота няма реституционни претенции. Поддържат, че имотът е придобил статут на публична общинска собственост с оглед предназначението му за трайно задоволяване на обществена потребност от общинско значение още с влизането в сила на Закона за общинската собственост (ЗОбС) – Обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г., обявил общинската собственост за публична и частна – чл. 3, ал. 1. Наред с това е посочен п. 15 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 17 от 2009 г.), с който е приета нова алинея 4 на чл. 7 от Закона за общинската собственост, според която собствеността върху имоти – публична общинска собственост, не подлежи на възстановяване.

Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест по делото в доклада по чл. 146 ГПК като е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже основанието, на което претендира, че е собственик на процесния недвижим имот, че е било налице основание за издаване на АОС № 3024/14.03.2022 г., като в случай, че твърди, че имотът е отчужден – да установи факта, както и че собственикът е бил обезщетен в приключилата административна процедура.

По делото е представено решение № 285 от 24.01.2023 г. на Общинска служба на земеделие “Източна“, по силата на което в полза на С.П.Д. е възстановено правото на собственост върху нива от 0.160 декара, пета категория, местност Тръпежини, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на директора на АГКК, при граници (съседи): ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, като съгласно представеното удостоверение за наследници С.П.Д., починал на 20.02.1952 г., е оставил за свой наследници по закон Р. Л. П., В. Л. Н. и Г. С. П..

Представен е още и Акт за публична общинска собственост № 3024 от 14.03.2022 г., съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗОС, по силата на който Столична община се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с площ от 160 кв. м. попадащ в улична регулация между о.т. 49 до о.т. 47, между кв. 7 и кв. 6, местност „Тръпежини“, по действащ план за регулация на м. НПЗ „Изток“ – Подзона „Горубляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09156А/20.04.1983 г. на главния архитект на гр. София. Съгласно заповед от 20.07.2023 г. ответникът - Столична община е отказал да отпише от актовите книги за общинска собственост процесният недвижим имот, за който е съставен Акт за публична общинска собственост.

В производството пред първоинстанционния съд е прието заключение по съдебнотехническа експертиза, изводите на която настоящият състав на съда намира за обективно и компетентно дадено и кредитира с доверие. Съгласно заключението на вещото лице процесният недвижим имот попада между кв. 7 и кв. 106, осови пикетни точки 1 и 2, и осови пикетни точки 2 и 83, както и по кординатната система т. 386 до т. 406 и от т. 366 до т. 406 – Приложение 2 – НПЗ Изток Подзона Горубляне – кв. 7, 8 и кв. 106. Установява се, че към 3 момента на проверката на мястото не са установени реализирани улици във връзка с отреждане на улична регулация, засягаща процесния имот и граничните с него имоти.

Прието е и заключение по служебно назначена съдебно-техническа експертиза, изводите на която настоящият състав на съда също намира за обективно и компетентно дадено и кредитира с доверие. Установява се, че с Решение № 579 по Протокол № 60 от 21.07.2022 г. е одобрен ПУП – план за регулация и застрояване, е приложен чл. 16 ЗУТ за част от територията на местности ж.к. „Горубляне 2“, НПЗ Изток – Подзона „Горубляне“, ж.к. „Горубляне“ № 3 и кв. „Горубляне“. В кадастралната основа на плана имотът е нанесен като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 160 кв. м., като видно от Приложение 4 към СТЕ, той попада в улична регулация между о.т. 2 – о.т. 1, между кв. 7 и кв. 106. Установява се още и че процесният имот не е нанесен и няма данни за него по реда на чл. 16 ЗУТ да е бил отреден друг имот.

Във въззивното производство са приети представените от въззивниците писмени доказателствени средства, както следва: определение от 05.12.2022 г. на АССГ по административно дело № 9383/2022 г., както и решение на Столичен общински съвет от 27.07.2023 г., заедно с приложените към него скици.

Наличието на правен интерес изрично е предвиден като абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен установителен иск – по аргумент от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което и съдът служебно следи за неговото наличие в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 8/2012 год., правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване или пораждане, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. Съобразно цитираното ТР при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, като той следва да установи наличието на защитимо свое право засегнато от правния спор, като докаже фактите от които то произтича, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.