Решение № 182 от 24.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Русе, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Галина Магардичиян

Светослав Тодоров при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело № 20234500500187 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н. Д. З. против Решение № 27 /09.01.2023г., постановено по гр.д.№ 870/2022г. по описа на Районен съд гр.

Русе, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. И. Р. сумата от 5849.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на виновно причинено от него на 16.07.2021г. ПТП, при което на собствения му автомобил са причинени вреди на обща стойност 7 908.20 лева /седем хиляди деветстотин и осем лева и двадесет стотинки/, от които застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 419.00 /две хиляди четиристотин и деветнадесет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на деликта - 16.07.2021г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Неправилно не били отчетени всички новонастъпили обстоятелства – след депозиране на исковата молба ищецът продал увредения автомобил в състоянието, в което бил за цена от 2000 лева при застрахователна стойност 6300 лева. Продажбата на автомобила под застрахователна стойност следвало да носи като пропусната полза негатив само по отношение на продавача предвид неговото нелогично пазарно поведение и лична преценка. С уважаване на предявения иск ищецът щял да 1 се обогати неоснователно по отношение на пропуснати ползи, които не е претендирал. Отделно от това недоказана останала и самата претендирана стойност на ремонта. Претендирало се репариране на вреди в размер на 7908.20 лева, което надвишавало приетата от ищеца застрахователна стойност и сочело неоснователност на претенцията. В производството по ч.гр.д. № 6939/2021г. по описа на Русенски районен съд били извършен оглед и оценка на увредения автомобил. Заключението било прието от съда, но не било в основаната на обжалваното решение без да бъдат изложени мотиви.

Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва нейната основателност. Обжалваното решение било постановено след обстоен анализ на събраната доказателствена съвкупност, от която по безспорен начин се установявали претърпените от ищеца вреди. Обсъдени били всички доказателства без да бъдат нарушения на формалната логика и принципа за справедливост. Решението било постановено при правилно приложение на закона и съдебната практика, а следвало да се отбележи и признанието на иска, извършено от ответника в отговора на исковата молба.

Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Третото лице помагач на страната на ответника „З.Д.Е.“ АД изразява становище за основателност на жалбата.

Страните не правят доказателствени искания пред настоящата инстанция.

За да се произнесе по спора, съставът на Русенския окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 870/2022г. по описа на Русенски районен съд е образувано по искова молба от Д. И. Р. срещу Н. Д. З., с която е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 5490.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на виновно причинено от него на 16.07.2021г.

ПТП, при което на собствения му автомобил са причинени вреди на обща стойност 7 908.20 лева /седем хиляди деветстотин и осем лева и двадесет стотинки/, от които застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 419.00 /две хиляди четиристотин и деветнадесет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на деликта - 16.07.2021г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5“, с рег. № ***. На 16.07.2021г. ищецът управлявал подробно описания в исковата молба автомобил в гр.Русе, по бул.

„Липник“ и се движел в посока от КАТ към кръговото кръстовище до ОД МВР – Русе. В района на кръстовището до м-н „Кауфланд“ колата, която управлявал била ударена от друг автомобил, движещ се с висока скорост, 2 идващ отляво, от път без предимство. Участниците в произшествието нямали спор относно вината за настъпване на произшествието, не били употребили алкохол и в изпълнение на указания на контролните органи съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Ответникът, като водач на автомобила, причинил произшествието, притежавал застраховка „Гражданска отговорност“ в „З.Д.Е.“ АД. Ищецът предявил застрахователна претенция на 19.07.2021г. и получил от застрахователя сума в размер на 2419 лева, която не била достатъчна за възстановяване на автомобила му до степен да е годен за движение и експлоатация. Ищецът твърди, че за да бъдат изцяло репарирани вредите му били необходими средства в размер на 7908.20 лева, като виновния водач за настъпване на произшествието следвало да му заплати разликата между тази сума и изплатеното застрахователно обезщетение.

Постъпил е отговор в срока по чл.131 ГПК, с който ответникът признава предявения иск и твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и не следва да отговаря за направените от ищеца разноски. След приключване на производството по предварително обезпечаване на доказателства – по ч.гр.дело № 6939/2021г. по описа на РРС, ответникът се снабдил с препис от протокола на проведеното съдебно заседание, ведно с копие на заключението на вещото лице по изготвената авто-техническа експертиза и депозирал уведомление до застрахователя си по сключената застраховка „Гражданска отговорност” – „З.Д.Е.” АД на 04.02.2022г. чрез писмо с обратна разписка. На 14.03.2022г. получил обратно уведомление, което е било адресирано и до ищеца по делото. В него застрахователят изразявал готовност да преразгледа становището си относно дължимото обезщетение като приемал без възражения даденото от вещото лице заключение, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване на нанесените имуществени вреди е в размер на 5 122.30 лева с включен ДДС.

Предложил и подписване на споразумение и съответно уреждане на спора по този ред. При тези обстоятелства ответникът счита, че е направил всичко по силите си, за да бъде избегнат настоящия процес и не е давал повод за образуване на делото, като претенциите на ищеца биха могли да бъдат уредени както по съдебен ред пряко срещу самия застраховател, така и извънсъдебно.

Третото лице подпомагащо ответника – „З.Д.Е.“ АД, оспорват изцяло предявения иск. Не оспорва факта за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието, нито това, че вината за процесното ПТП е на водача на лек автомобил „Алфа Ромео”, с рег.№ ***. Оспорва обаче размера на ремонта, като твърди, че ако се цени изготвената предварително експертиза – по предварителното обезпечаване на доказателства, то следва да се приеме, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ, в която връзка и прави възражение за приспадане на запазените части.

Съставът на Русенския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

3

Не е спорно между страните по делото и се установява от представените в производството писмени доказателства, че ищецът е собственик лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5“, с ДКН **, както и че на 16.07.2021г. по вина на ответника, като водач на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“ с ДКН *** е настъпило ПТП между двата автомобила в гр. Русе, по бул. „Липник, в района на кръстовището до м-н „Кауфланд“. Не се спори също, че към момента на произшествието автомобилът на виновния водач е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилилистите“ при „З.Д.Е.“ АД. Липсва спор и по отношение настъпването на описаните в исковата молба щети по автомобила на ищеца, предявяването на застрахователна претенция от ищеца към застрахователното дружество и получаването на застрахователно обезщетение в размер на 2419 лева.

Според изложените от страните твърдения спорът между тях е относно действителната пазарна цена на автомобила на ищеца към датата на произшествието, стойността на разходите за ремонт на автомобила, налице ли е тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ и следва ли да се приспада от размера на дължимото обезщетение стойността, получена от ищеца при продажбата на автомобила в увредено състояние.

За изясняване на фактическата страна на спора в първоинстанционнното производство е назначена съдебна автотехническа експертиза. В заключението на вещото лице по същата, действителната стойност на автомобила на ищеца по метода на пазарните аналози е определена в размер на 13575.60 лева, като са дадени заключение за действителната стойност на автомобила, определена по метода за остатъчната стойност и средно аритметична стойност между двете. Вещото лице е дало заключение и относно възможните суми, които ищецът би получил при предаване на автомобила за скрап или при продажба на запазени части от него.

По молба на ищеца от 20.12.2021г. за обезпечение на доказателства е образувано ч.гр.д. № 6939/2021г. по описа на Русенски районен съд, в което е назначена съдебна автотехническа експертиза за определяне стойността на ремонта за отстраняване на щетите по автомобила на ищеца, които са настъпили в резултат на процесното ПТП. Заключението е дадено в два варианта – с и без коригиране на цената на вложените части с коефициент 0,5.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Русенски окръжен съд формира следните правни изводи:

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, 4 поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Безспорно между страните е наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД и дължимостта на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди.

Предмет на спора е размерът на дължимото от ответника обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на произшествието от 16.07.2021г.

Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД „обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането“.

В постоянната практика на ВКС се приема, че в случаите на тотална щета, а именно когато е установено, че процесното МПС е увредено до степен негодност за ползването му, като е налице техническа възможност за възстановяването му, но това е икономически нецелесъобразно – стойността на новите части и на труда за ремонта му надхвърлят неговата пазарна стойност към датата на ПТП, то определящи за имуществените вреди на ищеца и размера на обезщетението за тези вреди са пазарната цена на автомобила към посочения момент и стойността на запазените и годни за ползване части на автомобила, която подлежи на приспадане от пазарната цена. Като критерии за определяне на икономическата целесъобразност на ремонта може да бъде приет този, приложим при спор със застрахователи – дали стойността на ремонта надхвърля 70 на сто от пазарната стойност на автомобила (чл.390, ал.2 КЗ).