Определение № 16779 от 06.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16779 гр. София, 06.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Виолета Йовчева

Атанас Ст. Караиванов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Караиванов Въззивно частно гражданско дело № 20261100506919 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, подадена чрез адвокат П.П., срещу Определение № 3733 от 27.01.2026 г., постановено по гр. дело № 4695/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 28 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД за изменение на Решение № 23338/19.12.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, с коeто дружеството е осъдено да заплати на ищеца В.М. С. сумата от 3871,82 лв., представляваща левовата равностойност на 1979,63 евро – разноски по делото.

В жалбата се иска отмяна на обжалваното определение като неоснователно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи молбата на ответника за изменение на решението на Софийски районен съд в частта за разноските, като същите бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е признал иска и не е дал повод за предявяването му. Поддържа се, че дори съдът да приеме, че ответникът извънсъдебно е претендирал да е носител на вземане спрямо ищеца, това не представлява повод за предявяване на иска, доколкото подобно становище противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС.

Ответникът по жалбата - В.М. С. подал писмен отговор, с който оспорва частната жалба и моли оставянето й без уважение и потвърждаване на 1 обжалваното определение.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа страна следното:

С Решение № 23338/19.12.2025 г. по гражданско дело № 4695/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав е признато за установено по предявения от В.М. С. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

110 ЗЗД, чe не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 21 649,91 лева, представляваща левовата равностойност на 11069,42 евро – задължения по договор за кредит от 26.10.2010 г. с „Юробанк България“ АД, които са прехвърлени на ответника с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2026 г. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да плати на В. С. разноски по делото в размер на 3871,82 лева, представляваща левовата равностойност на 1979,63 евро.

С молба от 20.01.2026 г., подадена на основание чл. 248 ГПК, ответникът е поискал Софийският районен съд да измени постановеното решение в частта относно разноските, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ги възложи в тежест на ищеца.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта относно разноските, като е приел, че поведението на ответника по спора не е било такова, че да не даде повод за завеждане на иска.

Признанието на иска не е било безусловно и спор между страните към датата на съдебното заседание е съществувал, поради което разноските са останали в тежест на ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен са кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В настоящия случай ответникът в отговора на исковата си молба e признал иска 2 и от последващото му процесуално поведение следва да се приеме, че волята му е да признае безусловно иска, поради което е налице едната от кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да признае иска.

Настоящият състав намира, че не е налице втората кумулативна предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

Повод за завеждане на едно дело, по смисъла на чл. 78 ал. 2 ГПК, е винаги реален факт, а не субективни опасения, т. е. ответникът по иска да е предизвикал предявяване на иска със своето поведение, което да се изразява в конкретна активна проява, а не въздържането му от активни действия да се презумира като хипотетична възможност за бъдещи претенции. По делото е безспорно установено, че за процесното вземане е било образувано заповедно производство, в резултат на което в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Самото снабдяване с изпълнителен титул и запазването на възможността за реализиране на вземането по принудителен ред са обективно годни да обусловят необходимостта длъжникът да предяви отрицателен установителен иск с цел да защити правната си сфера. При тези обстоятелства поведението на ответника преди предявяване на иска е дало повод за завеждане на производството.

Трайно е разбирането в практиката на ВКС (Определение № 233/26.01.2026 г. по ч. т. д. № 1956/2025 г., II т.о., както и цитираните в него определения № 3006/27.10.2025 г., № 2807/08.10.2025 г. и № 1220/05.12.2023 г., които последователно приемат, че наличието на изпълнителен лист и необходимостта длъжникът да защити правата си чрез отрицателен установителен иск обуславят извода, че кредиторът е дал повод за завеждане на делото), че предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК са кумулативни и липсата само на една от тях изключва приложението на разпоредбата. Когато ответникът с извънпроцесуалното си или процесуалното си поведение е обусловил необходимостта от предявяване и разглеждане на иска, разноските следва да останат в негова тежест, независимо от последващо признание на иска.

Водим от изложеното, Софийски градски съд,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3733 от 27.01.2026 г. на Софийски районен съд, 28 състав, постановено по гр. дело № 4695/2025 г., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на Решение № 23338/19.12.2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4