Решение № 2464 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2464 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. И. като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100101472 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ №11 и ответниците Б. С. Б. с ЕГН ********** и И. Н. Б. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ж.к. ********.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД солидарно срещу двамата ответници за сумите, за които са издадени 2 броя заповеди за изпълнение /от 09.09.2023г. и от 22.12.2023г/ по ч.гр.д. № 44886/2023г. на СРС, 160 състав, а именно:

- 91 310,88 лева – законна лихва, начислена върху главница в размер на 114 739,64 лева, за периода 17.06.2015г. – 06.04.2023г.;

- 1325, 30 лева - законна лихва, начислена върху главница в размер на 32 185,28 лева, за периода 07.04.2023г. – 08.08.2023г.;

- 596,50 лева – разноски за повторно вписване на ипотека.

Ищецът претендира разноски в заповедното производство в размер на 1964,65 лева и разноски в исковото производство.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците – солидарни длъжници, сключили договор за кредит от 07.08.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1/17.03.2011г. и Анекс №2/28.11.2012г., обезпечен с договорна ипотека, за сумата 120 000 лева. Поради неизпълнение на задълженията по договора, същият бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 04.06.2015г. Банката инициирала производство по чл.417 ГПК и по ч.гр.д.

№34080/2015г. на СРС били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 675/2016г. на ЧСИ Я.. През 1

2022г. САС постановил решение, с което приел за установена дължимостта на част от сумите по ч.гр.д. №34080/2015г. на СРС, но също така приел, че ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД не е предявил установителен иск за законна лихва върху главницата.

Съобразявайки решението на САС, СРС с определение от 05.07.2023г. по ч.гр.д.

№34080/2015г. обезсилил заповедта и изпълнителния лист в частта за присъдената законна лихва върху главницата от 114 739,64 лева. Поради това „Първа инвестиционна банка“ АД подала ново заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 44886/2023г. на СРС, 160 състав, по което били издадени 2 броя заповеди за изпълнение от 09.09.2023г. и от 22.12.2023г. за процесните вземания.

На 07.04.2023г. при банката постъпило плащане, с което частично били погасени задължения съгласно протокол за разпределение от 30.03.2023г.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба. Оспорват представителната власт на юрисконсулта и изпълнителните директори на банката, както и че последната е правоприемник на кредитодателя „Юнионбанк“ ЕАД; излагат доводи, че И. Б. бил поръчител, а не съдлъжник. Правят възражение, че възможността за принудителното събиране на претендираните суми е погасена по давност, правят възражение за плащане сумите били принудително събрани по изп.д. № 675/2016г. на ЧСИ Я.; правят възражение за нищожност на т.8, р.3 на договор за кредит от 07.08.2008г., поради нейната неравноправност /клаузата гласи, че банката си запазва правото едностранно да променя таксите, комисионните, прилагани от нея по ипотечни кредити на физически лица, като измененията влизат в сила от деня на приемането им от банката и са задължителни за страните без да е необходимо писмено предоговаряне/.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на договор за кредит, предаване на сумата по кредита; дата на изпадане в забава относно плащането на главниците, че е платил такса за подновяване на ипотека; спиране или прекъсване на течението на давността.

Ответниците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване: плащане на исковите суми.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

С приетия за окончателен доклад съдът е приел възраженията за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените искове за неоснователни. Относно възраженията за нередовност на исковата молба, съдът е посочил, че към последната е представено пълномощно за юрисконсулт И. /л.48/, останалите обстоятелства /относно лицата, които представляват банката и праводателя й „Юнионбанк“ ЕАД/ са вписани в ТР и не е необходимо да бъдат доказвани. Относно възражението за недопустимост на иска срещу И.

Н. Б. поради изтичане на 6-месечния срок по чл.147 ЗЗД съдът е приел, че видно от съдържанието на договора за кредит, страните не са уговорили лично обезпечение – поръчителство от страна на този ответник, а той е съдлъжник – получател на кредита, 2 заедно със съпругата си Б. С. Б..

Не се спори и от приетите писмени доказателства се установява, че между „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитодател и Б. С. Б. и И. Н. Б. бил сключен договор за кредит от 07.08.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1/17.03.2011г. и Анекс №2/28.11.2012г., обезпечен с договорна ипотека, за сумата 120 000 лева.

Поради неизпълнение на задълженията по договора, същият бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 04.06.2015г.

Банката инициирала производство по чл.417 ГПК и по ч.гр.д. №34080/2015г. на СРС били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 675/2016г. на ЧСИ Я.. През 2022г. САС постановил решение, с което приел за установена дължимостта на част от сумите по ч.гр.д.

№34080/2015г. на СРС, но също така приел, че ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД не е предявил установителен иск за законна лихва върху главницата. Съобразявайки решението на САС, СРС с определение от 05.07.2023г. по ч.гр.д. №34080/2015г. обезсилил заповедта и изпълнителния лист в частта за присъдената законна лихва върху главницата от 114 739,64 лева. Поради това „Първа инвестиционна банка“ АД подала ново заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 44886/2023г. на СРС, 160 състав, по което били издадени 2 броя заповеди за изпълнение от 09.09.2023г. и от 22.12.2023г. за процесните вземания.

Към настоящото производство е приложено гр.д. № 34080/2015г. – по описа на СРС, 45 състав. Заявлението по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 34080/2015г. на СРС е подадено на 17.06.2015г. и с него е поискано присъждане на законна лихва от 17.06.2015г. до изплащане на вземането. Издадена е Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 14.08.2015г. и с нея е присъдена законна лихва върху главницата от 17.06.2015г. до окончателното плащане.

Подадени са възражения от ответниците и са дадени указания на заявителя да предяви иск.

По предявените установителни искова по чл.422 ГПК е образувано гр.д. № 10481/2016г. на СГС, 20 състав. Видно от исковата молба по гр.д. №10481/2016г. не се претендира законна лихва.

С решение от 07.05.2020 г. на СГС по гр.д. №10481/2016г. е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Б. Б., И. Б. и „МЕРКАНТО ИНС” ООД дължат солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 18 816 лева – съставляваща сбора от главницата по Договор № 328245/07.08.2008 г. за предоставяне на кредит „Улеснение“, изменен с Анекс № 1/17.03.2011 г. и с Анекс № 2/28.11.2012 г., включена в месечните анюитетните вноски, за периода от 20.06.2015 г. до 10.02.2020 г., като отхвърлил, като неоснователни, исковете за заплащане на разликата над 18 816 лева до пълния предявен размер от 114 739.64 лева - главница, сумата от 7712.28 лева възнаградителна лихва, за периода от 20.10.2014 г. до 03.06.2015 г. включително, сумата от 969.18 лева - наказателна лихва, за периода от 20.08.2014 г. до 16.06.2015г. включително;

3 сумата от 288.00 лева - разноски, свързани с връчване на нотариални покани.

Срещу решението на СГС била подадена въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, по която е образувано т.д. №180/2021г на САС. В решение на САС от 08.03.2022г. по т.д.

№180/2021г. се приема, че в мотивите на решението на СГС неправилно е посочено, че се претендира законна лихва, доколкото с исковата молба такава не се претендира:

„Неправилно в мотивите на обжалваното решение/стр. 2/, първоинстанционният съд е приел, че бил сезиран с искане за законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2015г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното й заплащане. Ищецът не е предявил иск за установяване съществуването на вземане за законна лихва върху главницата, поради което съдът не дължи произнасяне по него, съгласно принципа на диспозитивното начало, на основание чл. 6, ал. 2 ГПК. Освен това, дори и да имаше такова искане, по него липсва произнасяне в диспозитива на обжалваното решението, поради което същото не е и предмет на това въззивно производство. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК в тази част, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК, когато не е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в заповедното производство, по аргумент от мотивите на т. 13 от горепосоченото тълкувателно решение.“

С определение от 05.07.2023г. по гр.д. № 34080/2015г. – по описа на СРС, 45 състав, съдът обезсилил заповед за незабавно изпълнение от 14.08.2015г., допълнена със заповед за незабавно изпълнение от 14.01.2016г., в частта за присъдената законна лихва върху главницата от 17.06.2015г. до окончателното плащане.

На 30.03.2023г. по изп.д. № 2930/2015г. е съставен протокол за разпределение на сумата 367 482 лева, събрана от публична продан на недвижим имот, собственост на Б. и И. Б.и.

На 07.04.2023г. при банката постъпило плащане, с което частично били погасени задължения съгласно протокол за разпределение от 30.03.2023г.

На 09.08.2023г. е подадено заявление от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Б. и И. Б.и и „МЕРКАНТО ИНС” ООД за сумите 91 310,88 лева – законна лихва, начислена върху главница в размер на 114 739,64 лева, за периода 17.06.2015г. – 06.04.2023г.; 1325, 30 лева законна лихва, начислена върху главница в размер на 32 185,28 лева, за периода 07.04.2023г.

– 08.08.2023г.; 596,50 лева – разноски за повторно вписване на ипотека.

По заявлението е образувано ч.гр.д. № 4486/2023г. на СРС. Към заявлението е представено преводно нареждане от 18.10.2018г. за сумата 596,50 лева – „такси за наново вписване на договорна ипотека върху имот в гр. София на Б. Б. и И. Б.“.

Исковата молба, инициираща настоящото производство, е подадена на 07.02.2025г.

Съгласно заключението към съдебно-счетоводната експертиза между „Първа инвестиционна банка“ АД като кредитор и Б. С. Б. като кредитополучател, със солидарни длъжници И. Н. Б. и „Мерканто Инс“ ООД, е сключен договор за ипотечен кредит № 328-245 от 07.08.2008 г. за сумата 120 000 лв., изменен и допълнен с анекс № 1 от 17.03.2011 г. и анекс № 2 от 28.11.2012 г., с краен срок за погасяване 07.09.2033 г. Поради допуснато просрочие по 4 погасителния план кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 04.06.2015 г., като към 17.06.2015 г. са били просрочени десет погасителни вноски. Въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 34080/2015 г. по описа на Софийски районен съд, е образувано изпълнително дело № 20168440400675 по описа на ЧСИ С. Я.. С влязло в сила решение на Софийски апелативен съд е приета за установена дължимостта на част от сумите по изпълнителния лист, като е прието, че за законната лихва върху главницата не е бил предявен установителен иск, поради което с определение от 05.07.2023 г. заповедта и изпълнителният лист са обезсилени в тази част. Впоследствие ищецът е подал ново заявление по чл. 417 ГПК, по което са издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 44886/2023 г. на Софийски районен съд.

От заключението се установява, че законната лихва върху главница в размер на 114 739,64 лв. за периода от 17.06.2015 г. до 06.04.2023 г., при изключване на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. съобразно приложимата нормативна уредба, възлиза на 87 399,59 лв., а в случай че този период не бъде изключен, възлиза на 91 319,86 лв. Законната лихва върху главница в размер на 32 185,28 лв. за периода от 07.04.2023 г. до 08.08.2023 г. възлиза на 1 325,30 лв. Експертизата е извършила подробна проверка на образуваните изпълнителни дела и на счетоводството на банката, като е анализирала постъпилите суми и начина на тяхното разпределение.