Решение № 2260 от 01.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2260 гр. Бургас, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120103845 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *, с адрес: *, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М.

Г., със съдебен адрес: *, срещу Я. И. В., ЕГН: **********, с адрес: *, с която се претендира от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 186,20 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Ангажирани са доказателства.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди, че на 10.05.2021г. в гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ на паркинга на хотел „Бургас“ е реализирано ПТП с участието на МПС „БМВ Х3“, с рег. №*, собственост на И.С.В., управлявано от Я. И. В., която при маневра на заден ход удря маркираното МПС „Ауди А4“, с рег. №*, собственост на С.В.Ф..

Твърди се, че собственикът на увредения автомобил е подал уведомление до ищеца на 17.06.2021г., изискал е и записите от камерите в района на хотела, като според уведомлението причините за произшествието се дължат на вина и противоправно поведение от страна на ответницата, която след настъпилото ПТП напуска мястото му.

1

На следващо място се сочи, че увреденият автомобил е застрахован в ищцовото дружество, по застраховка ГО, валидна към момента на процесното събитие, както и че е заведена щета и след оценка е изплатено обезщетение в полза на водача на увредения автомобил в размер на 161,20 лв.

Интересът от предявяване на настоящия иск се обосновава от ищеца с разпоредбата на чл.500 от КЗ, като се сочи, че до ответницата е изпратено уведомление, но до момента плащане не е последвало.

Претендира заплатеното в полза на собственика на увредения автомобил обезщетение, както и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., т.е. общо сумата в размер на 186,20 лв.

Така предявените искове са с правно основание чл.410, ал.1, т.1, вр. чл.

500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. Б., който представя пълномощно. Заявява, че ответникът е извършил плащане на дълга, поради което исковата претенция е неоснователна. Претендира разноски, моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. №*, собственост на С.В.Ф.; настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е настъпило между посочените МПС-та; претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; изплащане от застрахователя - ищец на застрахователно обезщетение за причинените вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях да е задължително по закон в случая.

С определението по чл.140 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като никоя от тях не е направила възражение.

Ищецът е представил писмени доказателства и е направил 2 доказателствени искания за установяване на твърденията си.

В съдебно заседание, проведено на 22.10.2024г., ответникът е представил платежно нареждане от 22.07.2024г., с наредител Я. И. В.

/ответникът по делото/ и получател ЗД Бул Инс АД /ищецът по делото/, за сумата от 190,26 лв. и основание за плащане – номерът на настоящото дело.

Претендираната в настоящото производство сума е в размер на 186,20 лв., от които 161,20 лв. – изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в полза на трето за делото лице, и 25 лв. – ликвидационни разноски.

Изплащането на дълга в хода на производството не е основание за прекратяване на делото поради липса на правен интерес, а съдът следва да се произнесе по същество, като отхвърли предявения иск.

Искането, направено от ответника в съдебно заседание, да се остави без уважение шретенцията на ищеца за присъждане на разноски, е неоснователно.

Плащането на претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба – делото е образувано на 19.04.2024 г. пред СРС, изпратено по подсъдност в БРС, където е образувано на 12.06.2024г., а плащането е извършено на 22.07.2024 г., видно от представеното от ответника платежно нареждане.

Ето защо следва да се направи изводът, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, платил е дължимата сума след подаване на исковата молба, за депозирането на която ищецът е направил разноски за адвокат и държавна такса.

Поради това ответникът дължи на ищеца заплащане на сторените от него разноски в настоящото производството. Искане за присъждането им е направено своевременно, представени са доказателства за реалното им извършване. Направените от ищеца разноски са в общ размер от 530 лв., от които: 50 лв. – държавна такса; 480 лв. – адвокатски хонорар /с включен ДДС/, заплатен в брой, видно от представения по делото договор за защита и съдействие.

Своевременно от ответника е въведено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и искане за намаляването му поради прекомерност, което настоящият състав намира за неоснователно, тъй като претендирания адвокатски хонорар е в минималния, предвиден в НМРАВ 1/2004г. размер.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК: *, с адрес: *, представлявано от С.П. и К.К., срещу Я. И. В., ЕГН:

**********, с адрес: *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 186,20 лв., от които 161,20 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и 25 лв. - ликвидационни разноски, ведно със 3 законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, поради извършено в хода на производството плащане.

ОСЪЖДА Я. И. В., ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.П. и К.К., сумата от 530 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4