Решение № 84 от 25.03.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. гр. Добрич, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500001 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. № **** г. от „Н. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „К. С.“ № 18, представлявано от управителя В. Н. В., чрез упълномощения адвокат И. С., срещу решение № 837/03.11.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № ** г., с което на осн. чл. 415 във вр. чл. 422 от ГПК е признато за установено по отношение на въззивника, че ДЪЛЖИ на О. гр. Добрич, ЕИК ****, с административен адрес: гр.Добрич, ул. „Б.“ № 12, представлявана от * Й. Й., сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1470 от 24.11.2022 г. по ч. гр. дело № 3392/2022 г. по описа на РС – Добрич, а именно: 12 708,44 лв.

/дванадесет хиляди седемстотин и осем лева 44 ст./, представляваща неустойка за забава за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г., начислена поради забава в плащане на годишна концесионна вноска от 14 589 лв. за десета година по Договор за концесия № 96/20.06.2011 г. на общински нежилищен имот – публична общинска собственост, представляващ едноетажна масивна сграда с предназначение[1]сграда за обществено хранене – „**“ със застроена площ ** кв.м и изби с площ ** кв.м., с идентификатор за сградата ****, находящ се в гр.Добрич, ул. „Д-р К. С.“.

1

Съдът е отхвърлил предявения иск по отношение на сумата от 121,57 лв., представляваща лихва за забава за периода 20.07.2020г. – 18.08.2020 г.

Със същото решение „Н. Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на О. гр.

Добрич сторените разноски по гр.дело № **г. по описа на РС - Добрич в размер на: 252,34 лв. /двеста петдесет и два лева 34 ст./ – дължима държавна такса от платената 301,74 лв.; 360 лв./ триста и шестдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение и 198 лв. / сто деветдесет и осем лева/ депозит за вещо лице, както и разноските по ч.гр.дело № 3392/2022г. по описа на РС - Добрич в размер на: 260,60 лв. /двеста и шестдесет лева 60 ст./ и 145 лв. /сто четиридесет и пет лева/– юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 24.11.2023 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 10.11.2023 г.; подадена е от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка с възраженията на ответника относно наличието на непреодолима сила/форсмажор, довела до преустановяване на неговата търговска дейност в процесния обект. На следващо място въззивникът възразява срещу правните изводи на съда, че клаузата за неустойка по чл. 20, ал. 2 от договора за концесия не е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Сочи се, че в случая неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а уговореният размер на неустойката води до неоснователно обогатяване на кредитора О. гр. Добрич. В условията на евентуалност, ако не се приеме за основателно възражението за нищожност на клаузата за неустойка, въззивникът счита, че не следва да отговора за неизпълнението на 2 задължението си за процесния период, поради непреодолима сила, породена от пандемията Ковид-19, довело до непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

Жалбоподателят настоява решението на районният съд да бъде отменено като предявеният иск да бъде отхвърлен. Ако се приеме, че възражението на ответника е частично основателно по отношение на периода март 2020 г. – ноември 2020 г., то исковата претенция следва да бъде отхвърлена по отношение на сумата от 8 096,90 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 19.08.2020 г. до 07.12.2020 г.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Със заповед № 1470/24.11.2022 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3392/2022 г. Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ „Н. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.

„К. С.“ № 18, представлявано от управителя В. Н. В., ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА О. гр. Добрич, ЕИК ****, с административен адрес: гр. Добрич, ул. „Б.“ № 12, представлявана от * Й. Й., сумите от:

1) 12 708,44 лв.

/дванадесет хиляди седемстотин и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за забава за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г., начислена поради забава в плащане на годишна концесионна 3 вноска от 14 589 лв. за десета година по Договор за концесия № 96/20.06.2011 г.; 2) 121,57 лв. /сто двадесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 20.07.2020г. – 18.08.2020 г.; 3) 406,60 лв. /четиристотин и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу посочената заповед за изпълнение. Предвид това и на основание чл.

415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 199 от 12.01.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 3392/2022 г./.

Производството по гр. дело № 360/2022 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на О. гр. Добрич, ЕИК ****, с административен адрес: гр. Добрич, ул. „Б.“ № 12, представлявана от * Й. Й., с която срещу „Н. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „К. С.“ № 18, представлявано от управителя В. Н. В., са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед № 1470/24.11.2022 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 3392/2022 г., а именно: 12 708,44 лв. /дванадесет хиляди седемстотин и осем лева 44 ст./, представляваща неустойка за забава за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г., начислена поради забава в плащане на годишна концесионна вноска от 14 589 лв. за десета година по Договор за концесия № 96/20.06.2011 г. на общински нежилищен имот – публична общинска собственост, представляващ едноетажна масивна сграда с предназначение[1]сграда за обществено хранене – „**“ със застроена площ ** кв.м и изби с площ ** кв.м., с идентификатор за сградата ****, находящ се в гр.Добрич, ул. „Д-р К.

С.“; 121,57 лв. /сто двадесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 20.07.2020г. – 18.08.2020 г.

Претендират се сторените по исковото и по заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

4

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, между страните е сключен концесионен договор, с предмет на концесията общински нежилищен имот – публична общинска собственост, със срок на договора 20 години. Уговорено е, че концесионерът по договора „Н. Т.“ ЕООД дължи на концедента О. гр.

Добрич годишно концесионно плащане в размер на 13 000 лева без ДДС, платимо в срок до 30 дни след началото на всяка година от договора.

Страните са постигнали съгласие размерът на минималното годишно концесионно плащане да се индексира с натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от НСИ, като годишното концесионно плащане за десета година на договора /20.06.2020 г. - 19.06.2021 г./ възлиза на 14 589 лева без ДДС, дължимо до 19.07.2020 г., за което ответникът е бил надлежно уведомен. Ищецът сочи, че дължимата сума е била платена на четири вноски, както следва: на 08.12.2020 г. – 5 000 лв., на 06.01.2021 г. – 3 753 лв., на

17.01.2022 г. – 7 294,84 лв. и на 24.01.2022 г. – 1 458,97 лв. Поради неплащане в срок на годишното концесионно плащане за десета година на договора, съобразно задължението по чл. 17, ал. 2 от същия, за ищеца се е породило правото на осн. чл. 20, ал. 2 и чл. 20, ал. 3 от договора да претендира заплащането на неустойка в размер на 0,5% на ден, за всеки ден след тридесетият, върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния период.

В тази връзка О. гр. Добрич претендира от ответника лихва за забава в размер на 121,57 лв., начислена за периода на забава от 20.07.2020 г. до 18.08.2021 г., както и неустойка в размер на 12 708,44 лв., изчислена за времето от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г. След като ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за ищеца възникнал правен интерес от търсената искова защита, чрез предявяване на искове за установяване дължимостта на оспорените суми.

В срока по чл. 131 от ГПК „Н. Т.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани.

На първо място ответникът въвежда възражение за нищожност, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, на клаузата за неустойка по чл.

20, ал. 2 от договора за концесия, поради накърняване на добрите нрави.

5

Възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави се обосновава с твърдения уговорената неустойка да излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като няма горна граница, дължи се за всеки ден на забавата след тридесетия, без ограничение във времето, води до обогатяване на ищеца, стимулира за злоупотреба от страна на кредитора чрез неуказване на съдействие на длъжника за изпълнение, надхвърля като размер неизпълненото задължение.

В подкрепа на това възражение се сочи, че така уговорена неустойката е свръх прекомерна, като категорично надхвърля обезпечителната и санкционната си функция; формирана с единствената цел да се достигне до неоснователно обогатяване на концедента. Като пример за това се прави аритметично съпоставяне на стойността на уговорената неустойка и размерът на законната лихва – към датата на договора за концесия размерът на уговорената неустойка е 65 лева на ден, а на законната лихва е 5,68 лв. на ден или 10,22%. Договорената неустойка по този начин надвишава с 11 пъти размера на очакваните вреди.