Решение № 4260 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4260 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20251100100575 по описа за 2025 година

Ищецът ЗК „Лев инс“ ЕАД е предявил срещу ответника З. С. М. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 40000 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 17.01.2025 г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 08.02.2020 г. ПТП в селото Тодоричене, община Луковит при което е починал Д.И.Д. е изплатил сумата от 40000 лв., представляваща заплатени от ищеца неимуществени вреди, причинени от виновното поведение на ответника като водач на МПС „Шкода Октавия“ с рег.№ ****, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна полица № BG/22/119000735412 със срок на застрахователно покритие от 12.03.2019 г. до 11.03.2020 г., който управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. Отделно от това З. С. М. е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност. движейки се с превишена скорост и несъобразена с пътните условия. Вината на водача за процесното ПТП е установена с влязла в сила Присъда по НОХД446/2020г. на ОС-Ловеч. Поканил ответника да заплати сумата заедно с направените ликвидационни разноски, но плащане не последвало. Пред изложеното предявява регресната си претенция за заплатено застрахователно обезщетение срещу ответника, който да заплати сума в размер на 40000лв.

– заплатено застрахователно обезщетение, като и мораторна лихва в размер на 14659 лева – за период от три години преди датата на исковата молба. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З. С. М., чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор, с който заявява, че предявеният иск е основателен, като оспорва дължимостта на претендираната лихва.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

В конкретната хипотеза регресното право е осъществено при действието на Кодекса за застраховане обн. ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 01,01,2016 г.

1

Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника следва да бъде установено наличието на деликтно правоотношение, във връзка с което да е ангажирана отговорността на застрахователя по гражданска отговорност, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, въз основа на валиден застрахователен договор и водачът да е управлявал превозното средство под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или на алкохол над допустимата от закона норма, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

В настоящият случай, по делото се установяват горепосочените елементи на фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 и т.3 от КЗ.

Причиняването на процесното произшествие от страна на ответника, при управление на МПС „Шкода Октавия“ с рег.№ **** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимого по закон количество, а именно с 2.02 промила, както и управление на МПС без необходимата правоспособност, движейки се с превишена скорост, несъобразена с пътните условия, както и причинената смърт на пешеходеца Д.Д. се установяват от приетата по делото Присъда №260000/12.01.2021г. НОХД №446/2020г. задължителна за гражданския съд по силата на чл. 300 от ГПК.

Настъпването на увреждането, както и размерът на причинените вреди се установява и от представените Решение № 9/10.05.2021 по т. д. №69/2020 г. на ОС-Ловеч, Решение 251/01.11.2021 г. по в. т. д. № 246/2021 г. на АС-Велико Търново и Определение № 50627/23.11.2022 по т.д.223/2022г. по описа на ВКС, постановени по искове на В.Г.Д., живяла на семейни начала с Д.И.Д. и при участието на З. С. М. като трето лице помагач на страната на застрахователя, чиито мотиви имат обвързваща сила в отношенията между страните в настоящото производство.

Горните обстоятелства не се оспорват от назначения особен представител на ответника.

При горните констатации съдът приема, че е доказан фактическият състав на иска по чл.500,ал.1,т.1 и т.3 КЗ, поради което предявеният иск се явява основателен. Налице е противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство, в нарушение на правилата за движение по пътищата, като вината се предполага до доказване на противното, и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен неимуществен резултат.

По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е основателен. Според чл.

86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение - от деня, в който бъде поканен от кредитора. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Тъй като застрахователят встъпва във всички права на застрахования срещу причинителя на вредата, на ищецът в качеството му на кредитор следва да му се присъди обезщетение за забава върху главницата.

Предвид на това съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава, поради което предявеният от ищеца иск за заплащане на обезщетение за забава върху главница следва да бъде уважен.

С оглед основателността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД съдът следва да разгледа и 2 релевираното от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност. С оглед разпоредбата на чл.111,т.3 ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с три годишна давност. Соглед заявеното от страната искане претенцията е с период от три години преди датата на исковата молба, поради което възражението се явява неоснователно. За периода на забавата от 17.01.2022 г. до 17.01.2025 г. размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата е в размер на 14676,60 лв., изчислен с помощта на компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна. Относно разноските по производството.

Претендираните разноски от ищцовата страна са в размер на 4019,33 евро от които 2556,46 ево депозит за особен представител, 1117,87 евро – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 345 евро, които се дължат на ищеца в пълен размер.

Настоящият съд следва да отбележи, че съобразно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. С Решение на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) от 8 юли 2025 г. е определена дата на въвеждане на еврото 01.01.2026 г. В диспозитива на съдебния акт всички суми следва да са посочени в официалната валута към момента на постановяване на решението по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Сумите в лева се преизчисляват към евро при курс 1.95583 лева за 1 евро при правилата за закръгляне към най-близкия цент съгласно Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 г.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З. С. М., с ЕЕГН********** да заплати на ЗК „Лев инс“АД, с ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Симеоновско шосе“ №67А сумата от 20451,68 евро/ с равностойност 40000лева/ на основание чл.500, ал.1 КЗ, представляваща регресно вземане за платени обезщетения по застраховка "Гражданска отговорност" за причинени на трето лице имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 08.02.2020г., на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 7504,03 евро /с равностойност 14676,60лева/ лихва за забава за периода от 17.01.2022г. до 17.01.2025г., както и на основание чл.78,ал.1 ЗЗД сумата от 4019,33 евро разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3