Решение № 13921 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13921 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110118117 по описа за 2023 година Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника Д. К. Д. обективно съединени осъдителни искове с правно основание във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати следното вземане: за сумата от 1076.28лв., от които главница - 895.04 лв. представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.

София, ......, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, заедно с 181.24 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020г. до 15.03.2023г. Претендира направените по делото разноски. Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Д. К. Д., не е депозирал отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени лично на ответницата на 20.03.2025 г. /съобщение на л.

53 от делото/.

С определение № 21119/08.06.2026 г. съдът е насрочил делото за първо открито съдебно заседание на 06.07.2026 г. Препис от това определение на съда е надлежно връчен лично на ответницата на 15.06.2026 г. /съобщение на л. 63 от делото/.

1

На 06.07.2026 г. по делото е проведено първо открито съдебно заседание, но ответницата не се е явила, не е изпратила процесуален представител, който да я представлява в същото, и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ответникът е депозирал преди съдебно заседание становище, че задължението е погасено по давност. Становището е депозирано след срока по чл. 131 ГПК, не са представени доказателства за невъзможност на ответника да вземе становище в законовоустановения срок, поради което съдът не го взема предвид при постановяване на настоящото съдебно решение.

В сезиращата съда искова молба от 05.04.2023 г., както и в откритото заседание на 06.07.2026 г., ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в проведеното на 06.07.2026 г. открито съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същевременно предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което исковете да бъдат изцяло уважени. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер на 158.50 евро /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 8...., със седалище и адрес на управление: гр. София,....., срещу Д. К. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ...., положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. К. Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК...., сумата от 457,63 евро (895.04 лв.) представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ........, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, заедно с 92,67 евро (181.24 лв.) мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020г. до 15.03.2023г.

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ....., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 158.50 евро /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Далсия“ ООД – трето лице – помагач на „Топлофикация София“ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2