Решение № 4458 от 21.05.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4458

Бургас, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20267040700885 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е И. Р. Т., [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес [населено място] 1000, пл.Позитано 2, сграда П. Б. Ц., ет. 3. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник - адвокат Б. А. от АК София.

Ответник е началник група в сектор СПС на ОДМВР Бургас. Ответникът не взема участие в производството, редовно уведомен.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4058-000040/24.03.2026г., издадена от началник група в сектор СПС на ОДМВР Бургас. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 24.03.2026г. около 7.20 часа в [населено място], на кръстовището на ул.Й. Н. и ул. Осми март Т. управлявал лек автомобил О. З. с рег. № [рег. номер], който не бил регистриран по надлежния ред - със служебно прекратена регистрация от 10.03.2026г., на основание чл.143 ал.10 от ЗДП. При тези обстоятелства АО издал оспорената заповед, с която наложил на оспорващия принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.З б.ГГ от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се оспорват както фактическата обстановка, така и правните изводи на органа. Правят се оплаквания, че прекратяването на регистрацията не е било съобщено и жалбоподателя не е знаел това обстоятелство. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства. Събраните по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представен е обжалвания административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4058-000040/24.03.2026г., издадена от началник група в сектор СПС на ОДМВР Бургас. В обстоятелствената част на заповедта са приети за установени посочените по-горе обстоятелства. Заповедта съдържа препращане към съставения по случая и приложен по преписката акт за установяване на административно нарушение № 4932906/24.03.2026г. Актът е редовно съставен от старши полицай в сектор СПС на ОДМВР Бургас. С преписката е представено заверено копие от този документ.

Представена е докладна записка от ръководителя на извършилите проверката полицаи, от която се потвърдиха обстоятелствата по акта за установяване на административно нарушение, а именно,че на посочените дата и място Т. управлявал автомобил О. З. с рег. № [рег. номер]. При извършената справка в информационните масиви на МВР контролните органи установили, че автомобилът е свален от регистрация на 10.03.2026г., тъй като за него нямало сключена задължителна застраховка ГО. Т. заявил на полицаите, че не е имал представа за това обстоятелство.

Представена е застрахователна полица за сключена застраховка ГО. Застраховката е сключена между ЗК Б. И. АД и Д. Р. от [населено място], във връзка със собствения на лицето лек автомобил О. З. с рег. № [рег. номер], срокът на застраховката е от 11 часа на 24.03.2026г., т.е. след процесната проверка.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.А, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено със заповед № 251з-5684/07.10.2025г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, копие от която е приложено по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването и. В обстоятелствената част ясно са посочени белезите на предвидено от закона нарушение, явяващо се основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.

Приложима правна норма в случая е чл.171 т.1 б.З, гг от ЗДП, съгласно която принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, за срок до решаване на отговорността, но за не повече от шест месеца, се налага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДП.

В случая органът, при издаването на заповедта, ясно и точно е изложил фактическа обстановка, съответстваща на обективните белези на допуснато административно нарушение от водача по чл.175 ал.3 от ЗДП, което се явява предвиденото от закона фактическо основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Управляваното от жалбоподателя МРС не е било регистрирано по надлежния ред като законова последица от липсата на валидно сключена застраховка ГО и на основание чл.143 ал.10 от ЗДП.

Не е налице непълнота и неяснота на обективираната в заповедта фактическа обстановка. Необходимият и достатъчен кръг от обстоятелства, които следва да намерят място в обстоятелствената част на административния акт се очертават от предвидения в закона приложим към случая фактически състав. В конкретния случай времето, мястото и другите обстоятелства са отразени по начин, позволяващ да се проследи осъществяването на предпоставките за издаване на заповедта, т.е. липсват съставомерни белези, които не са намерили място в мотивите на органа.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че не е знаел и не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, произтичащо от липсата на валидна застраховка ГО. Съгласно чл.100 ал.1 т.3 от ЗДП водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява. Чрез съдържанието на този документ или липсата му водачът обективно е имал възможност и е бил длъжен да се запознае с обстоятелството, че за управлявания автомобил не е налице такава застраховка, което по силата на закона е довело до сваляне на регистрацията.

Неоснователно е оплакването за липса на уведомяване за свалената регистрация и във връзка с тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС, съгласно което отговорност по чл.175 ал.3, вр. с чл.143 ал.10 от ЗДП не може да се носи при липса на уведомление за свалянето на регистрацията на автомобила. Тук следва да се отбележи, че със законодателна промяна, в сила от 07.09.2025г. в чл.143 ал.10 от ЗДП са отпаднали думите „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“, което ясно посочва волята на законодателя.

Установеното управление на нерегистриранио МПС от жалбоподателя е наложило осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез приложената принудителна административна мярка, съгласно чл.171 от ЗДП. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.3, 4 и 5 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е неоснователна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Р. Т., [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес [населено място] 1000, пл.Позитано 2, сграда П. Б. Ц., ет. 3, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4058-000040/24.03.2026г., издадена от началник група в сектор СПС на ОДМВР Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: