Определение № 67 от 23.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. София, 23.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20241000600051 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

НПК.

Производството е по чл.446, ал.2, по реда на Глава Двадесет и втора от Инициирано е по жалба началника на Затвора Враца, против определение от 19.12.2023 г. по ЧНД № 849 г. по описа на ОС Враца, с което е оставено без уважение предложение за замяна на първоначално определен режим на изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 1 год. и 6 месеца на осъденото лице Р. Р. П. от „общ“ на „строг“ Жалбоподателят изтъква, че при прекъсване на изпълнението на наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, наложено на същия осъден със съдебен акт по НОХД № 186/19 г. на РС Лом, П. не се е завърнал и е бил издирен в Р Сърбия, при което върнат за доизтърпяване на наказанието в Затвора Враца, където е допуснал и други нарушения на режимните изисквания, като това наказание е било изтърпявано на 08.11.2023 г.

Посочва се, че с определение от 12.12.2023 г. по НОХД № 494/2023 г. на РС Монтана са били групирани наказанията наложени по същото дело, по НОХД № 392/2022 г. и по НОХД № 357/22 г. и двете на РС Лом, като е било определено едно общо наказание ЛС в размер на 1 год. 6 месеца при първоначален „общ“ режим. Със същото определение отново е било приведено в изпълнение наказанието 6 месеца лишаване от свобода, наложено по ВНОХД № 186/19 г. на РС Лом / въпреки, че към тази дата вече фактически е било изтърпяно- бел.съда/.

Началникът на затвора поддържа, че във връзка с описаното тежко нарушение допуснато от лишения от свобода в хода на изпълнение на предходното и вече изтърпяно наказание, е била извършена нова оценка на степента на риска от рецидив и стойността е била завишена от 72 на 92 точки /висок риск/, като са били отчетени и други нарушения на осъдения, 1 допуснати в периода на изтърпяното наказание. С оглед на това, в жалбата се излагат доводи в насока, че при произнасяне относно режима на актуалното наказание следва да се съобразява цялостното поведение на лишения от свобода поради непрекъснатото и последователно изтърпяване на наказанията. Навежда се по аналогия разпоредбата на чл. 47 ал.2 от ППЗИНЗС. Застъпва се идеята, че както налагането на дисциплинарно наказание, така и постановеният режим се разпростира върху всички наказания, които едно лице следва да понесе за извършените от него противоправни деяния.

В жалбата се формулира искане да бъде отменено определението на ВрОС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде заменен режимът на изтърпяване наказанието лишаване от свобода на Р. П. от „общ“ на „строг“.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимирана страна и в законоустановения процесуален срок , а разгледана по същество, се явява неоснователна.

За да се произнесе, първоинстанционният съд е съобразил, че предложението на началника на затвора за замяна на режима на изтърпяване, на едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. и 6 м., определено по НОХД № 357/22 г. от „общ“ в „строг“, фактиически се обосновава с тежки нарушения на л.св. П., последователно допуснати при изтърпяване на предходно наказание в периода 01.03.2023 – 08.11.2023 г. В така визирания период началникът на затвора не е сезирал съда с предложение по чл. 445, т.2 от НПК. Вместо това, с поставяне началото на изтърпяване на последващото наказание от 1 г. и 6 м. лишаване от свобода затворната администрация е съобразила извършените нарушения при извършване на актуална оценка на риска от рецидив, което съответно рефлектира върху цялостната преценка относно спазване на режимните изисквания от л.св. П..

При това положение, решаващият състав на окръжния съд е счел, че произнасянето по предложението за замяна на режима на изтърпяване в потежък се явява безпредметно и е оставил това предложение без уважение.

Настоящият въззивен състав напълно споделя крайния извод на ОС Враца, с корекцията, че предложението на Началника на Затвора не е безпредметно, а неоснователно.

При извършената със съдебен акт по НОХД № 357/22 г. на РС Лом кумулация на наказанията наложени по това дело и по НОХД № 392/22 г. на същия съд е определено едно общо наказание от 1 г. и 6 м. лишаване от свобода. В тази съвкупност не е включено наказанието лишаване от свобода от 6 месеца, наложено по НОХД № 186/19 г. на РС Дом, което е приведено в изпълнение по чл.68 от НК и е постановено отделното му изтърпяване.

Следователно, съдът се е произнесъл относно вида на режима на изтърпяване веднъж за първото подлежащо на изтърпяване наказание и отделно за определеното общо наказание. Недопустимо е да се иска утежняване положението на лишен от свобода чрез замяна на режима на изтърпяване на 2 актуално търпяно наказание, с аргумент за допуснати нарушения, обосновавали замяна в по-тежък, на режима на изтърпяване, на предходно и вече изтърпяно наказание. Обратното би довело до възможност за ревизиране/преодоляване на съдебното произнасяне с осъдителния акт по последващото осъждане.

Друго би било положението, ако хипотетично, наказанието, в хода на изтърпяването на което са били допуснати нарушенията, бе попаднало в съвкупност, при която да е определено едно общо наказание измежду изтърпяното вече наказание /в конкретния случай по НОХД № 186/19 г. / и наказанията по други осъждания. Настоящият случай несъмнено не е такъв.

Едва с въззивната частна жалба, Началникът на Затвора Враца представя доказателства за последващо групиране на наказанията, наложени на л.св. П. по НОХД № 494/23 на РС Монтана, НОХД № 357/22 г. и 392/22 г. на РС Лом, с определяне на едно общо наказание от една година и шест месеца, което вече се изтърпява. Очевидно, с оглед постановяването на това определение по чл. 23-25 от НК на 12.12.2023 г. от РС Монтана, то не е било известно на решаващия окръжен съд в първоинстанционното производство по чл. 445 от НПК. Новото групиране, обаче, не променя крайния резултат. Това е така, тъй като видно от приложеното определение, наказанието „лишаване от свобода“ от 6 месеца по НОХД № 186/2019 г. на РС Лом отново и напълно законосъобразно е било приведено в изпълнение за ефективно изтърпяване отделно, започнало и завършило преди изпълнение на настоящото наказание.

Началникът на затвора е имал процесуалната възможност да отправи предложение до съда по реда на чл. 445 от НПК в хода на изтърпяване на наказанието „ЛС“, в периода на който са били допуснати описаните нарушения /първото от което съставлява и престъпление/. Вместо това, изцяло в осъществяване на правомощията си, жалбоподателят е изпълнил задължението си да издаде заповед за наказание на лишения от свобода, както и при пристъпване към изпълнение на последващото за изтърпяване наказание от същия вид резонно и обосновано е била извършена негативна оценка, отразяваща цялостното му поведение и нагласи.

След извършената цялостна служебна проверка по реда на въззивния контрол, Софийският апелативен съд намира, че определението на Окръжен съд Враца, с което е оставено без уважение предложение на Началника на Затвора по чл.445, т. 2 от НПК относно л.св.Р. Р. П., като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение по протокол № 756 от 19.12.2023 г. постановено по ЧНД № 849/2023 г. по описа на Окръжен съд Враца.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4