Решение № 115 от 21.10.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. М., 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Е. Й. А. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело № 20261600200285 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 32 и сл. във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по искане на Централно инкасаторско бюро към МП - хх за признаване и изпълнение на наложена финансова санкция на Г. К. Л. – с регистриран постоянен адрес в с. М. обл. М., с което се моли за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция от съдебен орган, свързана с престъпление – нанасяне на телесна повреда в съучастие, на основание Рамково решение 2005/214/ПВР – по Решение от 06.11.2024 година, влязло в сила на 21.11.2024 година.

В открито съдебно заседание пред Окръжен съд М., представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА М. изразява становище, че са налице всички законови изисквания за признаване на Решението, като се съобрази вече извършеното частично плащане.

Засегнатото лице – Г. Л. не взема становище по Искането; не се явява в съдебно заседание, въпреки призоваването му на двата регистрирани адреси – 1 постоянен и настоящ, на които се установява, че не пребивава.

СЛУЖЕБНИЯТ МУ ЗАЩИТНИК моли Искането да не бъде уважено, тъй като не е установено дали санкционираният не е вече заплатил наложената му финансова санкция.

Окръжният съд, след като се запозна с представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства, намира следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Искане от Централно инкасаторско бюро към МП - хх, с приложено към него Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции в превод на български език . С Решение на съдебен орган от 06.11.2024 година е постановено българския гражданин Г. К. Л. с регистриран постоянен адрес в с. М. обл. М., ул. „хх“ № 28 и настоящ адрес в с.А. обл. М., ул. хх“ № 2, ЕГН ********** да заплати сума от 500 Евро финансова санкция – наложено от съд наказание за извършено на територията на издаващата Държава престъпление по чл. 141 от техния НК – телесна повреда в съучастие.

Решението е влязло в сила на 21.11.2024 г.

Решението, което се иска за признаване в рамките на настоящето производство пред българския съд, е на Държава, която е член на ЕС и касае финансова санкция като наказание за престъпление, свързано с телесната неприкосновеност, чието признаване съгл. чл. 3, ал.1, от ЗПИИАКОРНФС се осъществява по цитирания български закон. Описаното извършено в Чужбина престъпление представлява Т. и по българското законодателство / чл. 130 от бълг. НК/.

Видно от съдържанието на приложеното Удостоверение, налице е нужната информация относно постановеното Решение на съдебен орган: дата на издаване, дата на влизане в сила, описание на престъплението накратко с фактите, вида и размера на търсената санкция, възможността за неговото обжалване и данни за самоличността на санкционираното лице.

Отразено е, че решението е влязло в сила, че в изпълняващата Държава не е постановявано Решение срещу същото лице за същото престъпление и че няма Т. решение, което е изпълнено в Държава, различна от издаващата и 2 изпълняващата. Изрично е посочено, че лицето е присъствало на съдебното заседаниеу, на което е постановено решението.

Видно от отразеното в Удостоверението и направената справка по Наредба № 14/2009 г., засегнатото лице е български гражданин с регистрирано постоянно пребиваване в обл. М. - следователно, по правилото на чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен да разгледа искането е Окръжен съд М..

Разгледано по същество, Искането за признаване и допускане на изпълнение на Решението за налагане на финансова санкция е основателно.

Решението се отнася за престъпление, извършено в издаващата Държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. За това и българският съд не разполага с правомощието да проверява редовността на съдебната процедура, реализирана от издаващата Държава, каквото е искането на служебната защита.Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, въз основа на което е издадено. Не са събрани доказателства, които да сочат, че срещу санкционираното лице, на същото основание в Република България или в друга Държава, различна от издаващата / хх/ или изпълняващата /България/ е постановено и приведено в изпълнение Решението за финансовата санкция. Давността за изпълнение, според българското и нидерландското законодателство, не е изтекла. Решението не се отнася за престъпление, подсъдно на българския съд. Липсва имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на Решението недопустимо. Решението не се отнася за престъпление, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на България или е било извършено извън територията на издаващата Държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Засегнатото лице е с регистрирано постоянно пребиваване в РБългария.

В настоящето производство съдът е овластен да провери единствено дали е налице валидно сезиране от компетентния орган и дали са налице условията на българския Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на чуждестранното решение и приемането му за изпълнение в Р България или не. При извършване на тази проверка, съдът 3 констатира, че изпратеното Удостоверение по чл. 4 от РР е редовно и че не са налице условията на горецитирания български закон за отказ от признаване и приемане за изпълнение на чуждото решение.

Наложената с процесното Решение финансова санкция е в размер на 500 Евро . Решението е постановено срещу български гражданин, който може да носи имуществена и наказателна отговорност. Удостоверението по чл. 4 от РР е издадено по надлежния ред, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити, поради което българският съд е обвързан с отразеното в него.

Решението е влязло в сила на 21.11.2024 г. Няма данни санкционираният да е заплатил търсената санкция. И в настоящето производство не се представят доказателства за плащане.

Не са налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция .

Като взе предвид изложеното, съдът намира, че липсват законови основания, които да налагат отказ от признаване и изпълнение на Решението за налагане на финансовата санкция. Въпреки изискването на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, равностойността й да се определя в български левове по курса за деня на постановяване на Решението за налагане на финансовата санкция, съдът намери, че санкцията следва да бъде призната в Евро, предвид въвеждането му като официална валута и в РБългария, считано от 01.01.2026 г.

По изложените съображения, съдът намери, че са налице условията за признаване и изпълнение на предственото Решение за налагане на финансовата санкция.

За признатото Решение на издаващата Държава следва да й се изпрати съобщение.

По изложените съображения, Окръжният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ РЕШЕНИЕ №

10/277819-23 от 06.11.2024 г., влязло в сила на 21.11.2024 г., с което на 4 българския гражданин Г. К. Л. с регистриран постоянен адрес в с. М. обл. М., ул. „хх“ № 28 и настоящ адрес в с.А. обл. М., ул. хх“ № 2, ЕГН ********** е наложена финансова санкция от 500 Евро за извършено на 23.10.2023 г. в р – хх престъпление – нанасяне на лека телесна повреда в съучастие.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от обявяването му на страните на 19.10.2026 г. пред Апелативен съд София.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, след влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата Държава, като му се изпрати преведено копие от съобщението за признаването съобразно отразеното в Искането.

Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________ 5