Решение № 189 от 26.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Русе, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Васил Петков

Катина Кавърова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20264500500167 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Русе срещу Решение № 136/30.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1371/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, VI граждански състав.

С обжалваното решение Районен съд – Русе е признал за незаконно и е отменил Заповед № 336з-147/10.01.2025 г. на директора на Областна дирекция на МВР – гр. Русе, с която на А. Г. Т., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С решението А. Г. Т. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „с. о.“ в група „М.“ при Областна дирекция на МВР – гр. Русе.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата А. Г. Т. е заемала длъжността „системен оператор“ в група „М.“ при ОДМВР – Русе. Приел е, че със Заповед № 336з-147/10.01.2025 1 г., връчена на ищцата на 10.01.2025 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“.

Районният съд е посочил, че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение чрез дисциплинарно уволнение на работник или служител, боледуващ от заболяване, определено в наредба на министъра на здравеопазването, само след предварително разрешение на инспекцията по труда и след вземане на мнение на трудово-експертна лекарска комисия.

Първата инстанция е кредитирала приетата комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, според която А. Г. Т. боледува от смесено т.-д. р. от 19.05.2022 г., като към датата на уволнението – 10.01.2025 г. – не е била напълно излекувана. Експертизата сочи, че когнитивните затруднения, нарушенията в концентрацията и вниманието, нарушеният сън и изразената тревожност са част от клиничната картина на заболяването.

Районният съд е приел, че заболяването е п. з. по смисъла на Наредба № 5/1987 г. и че за ищцата е съществувала предварителна закрила по чл. 333, ал.

1, т. 3 КТ. Посочил е, че работодателят не е изискал от ищцата медицински документи по реда на чл. 2 от Наредба № 5/1987 г., не е взел мнение на ТЕЛК и не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда. Приел е, че формалното събиране на информация от медицинската служба на работодателя месеци преди уволнението не замества процедурата по чл. 333 КТ.

С оглед на това първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Като последица от уважаването на главния иск е уважил и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като е възстановил А. Г. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „с. о.“ в група „М.“ при ОДМВР – Русе.

Във въззивната жалба ОДМВР – Русе обжалва решението изцяло като немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил материалния закон, неправилно е възприел фактическата обстановка и е достигнал до необосновани фактически и правни изводи.

Въззивникът излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, 2 че А. Т. се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Посочва, че към исковата молба са приложени два болнични листа от които се установявало единствено, че за периода от 03.06.2022 г. до 29.07.2022 г., общо 57 дни, ищцата е била временно неработоспособна поради „р. в а.“. Според въззивника болничният лист удостоверява временна неработоспособност, но не поставя автоматично диагноза, нито превръща лицето в работник, ползващ се с особена закрила по чл. 333 КТ.

ОДМВР – Русе твърди, че след тези два болнични листа ищцата не е представяла пред работодателя други медицински документи за п. заболяване, не е представила решение на ТЕЛК, не е доказала да се лекува или да се води на диспансерен отчет в ЦПЗ – Русе или друго лечебно заведение. В жалбата се сочи, че от писмо рег. № 336р-23233/09.08.2024 г. било видно, че А. Г. Т. не е трудоустроявана и няма заболяване по наредбата на министъра на здравеопазването съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

Жалбоподателят поддържа още, че нито директорът на ОДМВР – Русе, нито друг служител на дирекцията притежава медицинско образование по съдебна психиатрия или съдебна психология, за да може преди издаването на заповедта да установи, че след изтичането на болничните листове през 2022 г. ищцата не се е излекувала напълно и към 10.01.2025 г. продължава да се намира в състояние на терапевтична ремисия. Според въззивника изводът за наличие на заболяване е направен едва въз основа на съдебната експертиза по делото и не може да обоснове укор към работодателя към момента на уволнението.

Поради това ОДМВР – Русе счита, че главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, а като последица от това неоснователен е и искът по чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа. Моли въззивния съд да отмени Решение № 136/30.01.2026 г. по гр. д. № 1371/2025 г. на Районен съд – Русе и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете, предявени от А. Г. Т.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от А. Г. Т.. В отговора жалбата се оспорва изцяло като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при пълно изясняване на фактическата обстановка и правилно 3 приложение на материалния закон.

Въззиваемата страна излага, че решаващият мотив на първата инстанция е нарушението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Според отговора правилно е прието, че ищцата страда от психично заболяване, попадащо в обхвата на Наредба № 5/1987 г., и че преди уволнението работодателят е бил длъжен да изпълни процедурата по предварителна закрила. Поддържа се, че това задължение е обективно и не зависи от това дали работодателят разполага с медицински специалисти или дали сам може да прецени характера на заболяването.

В отговора се сочи, че работодателят не е изпълнил задължението си да събере предварителна информация от работника дали страда от заболяване по Наредба № 5/1987 г., нито е поискал от ищцата да представи медицински документи. Поддържа се, че работникът губи закрилата само ако при надлежно поискване от работодателя съзнателно укрие релевантна информация, а такова укриване в случая не е доказано.

Въззиваемата излага и евентуални съображения, че работодателят не е доказал дисциплинарните нарушения. Сочи още, че голяма част от описаните в заповедта нарушения са погасени по давност по чл. 194 КТ и не могат да обосноват системност по смисъла на § 1, т. 22 ДР на КТ. Поддържа се и че работодателят не е извършил правилна преценка по чл. 189, ал. 1 КТ, като не е отчел дългогодишния стаж на ищцата, липсата на предходни наказания, множеството награди, заболяването и двустранно намаления слух.

В съдебното заседание жалбоподателя поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Допълнително заявява, че основно изискване за работа в МВР е служителите да са п. пригодни и да нямат п.заболявания, поради което здравословното състояние на А. Т. би било бъдеща пречка тя да работи в ОДМВР – Русе или в Министерството.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Адв. А. Г. поддържа отговора на въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Счита, че доводът на представителя на ОДМВР – Русе относно бъдеща непригодност за работа в МВР е неотносим към основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, както и към законосъобразността на извършеното дисциплинарно уволнение. Претендира разноски.

4

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по правилността е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество въззивният съд споделя крайния извод на Районен съд – Русе, че дисциплинарното уволнение на А. Г. Т. е незаконосъобразно поради нарушение на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

Безспорно между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по трудов договор с рег. № Д-2229/27.08.2004 г. и последващи допълнителни споразумения, по силата на което А. Г. Т. е заемала длъжността „с. о.“ в група „М.“ при ОДМВР – Русе. Безспорно е също, че със Заповед № 336з-147/10.01.2025 г. на директора на ОДМВР – Русе старши комисар Н. К. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху въпроса дали към датата на уволнението ищцата се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и дали работодателят е бил длъжен да поиска мнение на ТЕЛК и предварително разрешение от инспекцията по труда.

От приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза се установява, че А. Г. Т. боледува от смесено т.-д. р. от 19.05.2022 г. Посочено е, че последно е провеждала лечение в отделение „Дневен стационар“ при ЦПЗ – Русе ЕООД за периода 11.02.2025 г. – 05.03.2025 г. със същата диагноза. Вещите лица са дали заключение, че когнитивните затруднения, нарушенията в концентрацията и вниманието, нарушеният сън и изразената тревожност са част от клиничната картина на смесеното т.-д. р.. Изрично е посочено, че към 10.01.2025 г. А. Г. Т. не е била напълно излекувана от психичните си заболявания.

Заключението е обосновано, обективно и съответства на събраните медицински доказателства, поради което правилно е кредитирано от първата 5 инстанция. То установява наличие на п. заболяване, съществувало към датата на уволнението. Психичното заболяване е сред заболяванията по чл. 1, ал. 1, т.

5 от Наредба № 5/1987 г., при които работниците имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ.

Неоснователен е доводът на въззивника, че болничните листове от 2022 г. удостоверявали единствено временна неработоспособност и не доказвали продължаващо заболяване към 10.01.2025 г. Действително болничният лист сам по себе си удостоверява временна неработоспособност за конкретен период. В случая обаче изводът за наличие на психично заболяване към датата на уволнението не се основава единствено на болничните листове № Е20221803345/27.06.2022 г. и № Е20221803377/26.07.2022 г., а на цялостната медицинска документация и на приетата комплексна експертиза.

Експертизата е категорична, че заболяването е от 19.05.2022 г. и че към 10.01.2025 г. ищцата не е била напълно излекувана.

Неоснователен е и доводът, че ищцата не е представила решение на ТЕЛК. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е обусловена от предварително налично решение на ТЕЛК, представено от работника по негова инициатива.

Законът възлага на работодателя задължението преди уволнението да установи дали работникът попада в кръга на защитените лица, а при данни за такова заболяване – да вземе мнение на ТЕЛК и да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда. Решение на ТЕЛК не представлява условие за възникване на закрилата, а част от процедурата, която работодателят следва да инициира.

Задължението на работодателя е обективно. Предварителната закрила по чл. 333 КТ има превантивен характер и е въведена в обществен интерес и в интерес на работниците, които поради здравословното си състояние са поставени в по-уязвимо положение. Работодателят не може да се освободи от това задължение с довода, че не разполага с медицинска компетентност да прецени заболяването. Именно защото работодателят няма такава компетентност, законът предвижда процедура по събиране на информация, изискване на медицински документи, мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда.