Решение № 704 от 06.12.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Благоевград, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Вера Коева при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело № 20211210102537 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М. Н. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ж.к.“Е. бл. вх., ет., ап., с която против В. С. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Б. ж.к.“Е.бл., ет.,ап.е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника ответника В. С. И., ЕГН 621140023, да заплати (върне) на ищеца М. Н. К., с ЕГН ********** сумата от 6000 лева /шест хиляди лева/ - главница по договор за заем от 07.09.2018 год., ведно с обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ за периода от деня на забавата - 08.11.2018 год. до датата на предявяване на иска - 11.10.2021 г. в размер на 93 лв./деветдесет и три лева/, както и законната лихва върху главницата от 6000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и разноските по делото - правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Препис от исковата молба, ведно с писмените приложения към нея, са връчени на ответника, който в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор.

Предявеният иск е процесуално допустим. Извършена е размяна на книжа, поради което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните и съобщаване на проект на доклад.

Твърди се от ищеца, че на 07.09.2018г. е дал на ответника в заем сумата от 6000 лв.

/шест хиляди лева/ срещу задължението на последния да му я върне в срок от два месеца, за което ответникът издал разписка, която материализирала сключен договор за заем. Твърди се, че на падежа - 07.11.2018г. ответникът не е върнал дадената му в заем сума, въпреки отправени за това покани от ищеца. Твърди се, че ответникът никога не е оспорил съществуването на вземането и неговия размер, но и не връща дадените му парични средства.

Посочва се, че на основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ за периода от деня на забавата - 08.11.2018г. до датата на предявяване на иска - 11.10.2021г. в размер на 93 лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата.

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от предявения осъдителен иск.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства.

1

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:

В срока по чл.131 ГПК от ответника е подаден писмен отговор.

Не се оспорва допустимостта на иска, но се оспорва по същество като неоснователен.

Оспорва се твърдението, че на 07.09.2018г. ищецът е дал на ответника в заем сумата от 6 000 лева. Оспорва се, че на същата дата е издал разписка на ищеца за посочената сума и се е задължил с тази сума към него.

Посочва се, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения са неверни. Твърди се, че представената като доказателство по делото разписка е неистински документ.

Не се оспорва, че подписите в нея са положени от ответника, не се оспорва и автентичността на ръкописния текст „В. С. И.”, разположен в лявата част на разписката, между двата подписа и „е ръкописният текст е изписан от ответника.

Оспорва се съдържанието на разписката, т.е. печатния текст в нея. Заявява се, че никога не е подписвал документ с такова съдържание, нито към ищеца М. К., нито към което и да е друго лице. Твърди се, че не е подписвал никакъв документ, с който да се е задължавал със сумата от 6 000 лева към ищеца. Твърди, че не е получавал такава сума от него, нито на тази дата, нито на друга дата. Не е поемал нито устно, нито писмено задължение да връща сума в размер на 6 000 лева на ищеца М. К..

С оглед на горното се заявява, че този документ - разписката, е неавтентичен документ, като не е създаден от ответника и не е подписвал документ с такова съдържание.

Твърди се, че двата подписа и трите ми имена са изписани от ищеца на празен лист, а печатното съдържание, т.е. текстът в тази разписка, е положен няколко години след това.

Във връзка с оспорването на документа се заявява от ответника, че до смъртта на В. Ш., който имал заложна къща в ж.к. „Запад” - Благоевград е взимал няколко заема от последния.

Поради високите лихви не винаги е успявал да ги връща в срок, поради което няколко пъти подписвал празни листове, като гаранция за стриктно спазване на договореното между тях.

Посочва, че когато на датата на падежа не връщал цялата сума, му давали допълнителен срок от два месеца за изплащане на кредита. Потвърждава, че е подписвал празен лист с имената си, с уговорката, че ако просрочи и този срок, ще попълнят и оформят разписката като нов заем с нов падеж от една година. Твърди се, че по повод на три от заемите, като допълнителна гаранция пред кредитора В. Ш., такива празни, бели листове ответникът е подписвал три пъти, като след всяко връщане на заема му се издавало разписка, че задължението е погасено изцяло, а договорите между тях се късали в негово присъствие.

Едва сега разбирал, че белите листове са си оставали в заложната къща и сега се използват от ищеца. Във връзка с това се заявява, че по времето на взаимоотношенията между него и собственика на заложната къща В. Ш. там работела сегашната съпруга на ищеца М. К. - Ц. или Ц., а като шофьор на В. Ш. работел и млад мъж с руса коса и сини очи. Същият сега многократно е виждал с ищеца и доколко чул от други хора имали обща заложна къща, като с него твърди, че е имал и два пъти физически сблъсъци и заплахи по повод на закъснени вноски по заемите. Твърди, че в заложната къща многократно е виждал и ищеца К., но не може да твърди дали е бил на трудов договор или просто е помагал на В.Ш., с който били в много близки взаимоотношения. Излагат се допълнителни факти в тази насока. Предполага се от ответника, че след смъртта на В. Ш., част от неговия архив, включващ и подписи на ответника на празен листи, са останали у ищеца К., който сега се опитвал да изкара пари от неговата недалновидност, проявена преди време.

Във връзка с изложените твърдения се прилагат два броя разписки за изплатен кредит, издадени от В. Шалявски и неговата служителка, по повод на които заявява, че е подписвал празни листове с изписване и на трите им имена. Твърди се, че за тези факти е свидетелства в полицията по дело, водено от прокуратурата срещу В. Ш. дело за лихварство.

В отговора се излагат и съображения по отношение на допуснатото от съда обезпечение на иска, като при поддържане, че се касае до свръхобезпеченост се иска уважаване на направеното в частната жалба искане за отмяна на определението и намаляване на имотите, върху които е наложена възбрана при обезпечение на предявения иск.

2

Доказателствените искания на ответника са за възможност за събиране на гласни доказателства при довеждане на един свидетел, както и за допускане на графологична експертиза, но с възможност за формулиране на задачи допълнително.

Предявеният иск е осъдителен с пр.основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

От ответната страна се оспорва действителността на сключения между страните договор за заем, като се оспорва валидността на соченото то ищеца правоотношение. Твърди се, че липсва изобщо сключено такова- т.е. прави се възражения за недействителност по см. на чл.26, ал.2 предл.2-ро ЗЗД - липса на съгласие.

Ищецът, чрез пълномощник, поддържа иска и сочи допълнителни доказателства.

Ответната страна лично и чрез пълномощник, поддържа оспорванията в отговора.

По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на свидетели. Допусната и назначена е съдебно – техническа експертиза и е прието заключения на вещо лице.

В съдебно заседание на 30.06.2022г., на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявения акцесорен иск , като вместо за първоначално предявения размер от 93 лв., същият е поддържа за увеличения размер от 1780 лв.

Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

По делото като доказателство от ищеца е представена и приета Разписка, с която В.

С. И. с посочен единен граждански номер, номер на документ за самоличност - лична карта и постоянен адрес е удостоверил, че на 07.09.2018г. е получил в заем от М. Н. К. сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, която се е задължил да му върне в срок от два месеца, считано от датата на получаване на сумата. В съдържанието на разписката се съдържа удостоверяване от ответника, че заемната сума му е предадена при подписване на разписката.

Този документ е оспорен от ответната страна относно начина на съставянето му и истинността на отразеното в съдържанието му, но не и относно авторството, т.е. относно това, че подписът срещу „получил сумата“ е на ответника В. С. И., както и изрично от ответника в отговора му се прави изявлението, че не се оспорва и авторството на ръкописният текст „В. С. И.“ е на ответника В. С. И..

На въпроси по реда на чл.176 ГПК ищецът сочи, че е в брак с лицето Ц. К. от миналата година, както и че и двамата са работили в заложната къща на Ш. в периода 2008г.

– 2015г.

Като свидетел по делото е разпитана и съпругата на ищеца – св.К.а, която потвърждава, че е работила като технически сътрудник в заложната къща на Ш. до м.септември 2010г. Посочва, че е виждала ответника в заложната къща и счита, че е взимал заем. Свидетелката сочи, че не е имало практика в заложната къща клиент да се разписва на празен лист, като длъжността на свидетеля е била именно да изготвя договора, като няма как клиента да се разпише на празен лист. Св.К.а изтъква, че през цялото време, докато е била на тази работа е имала достъп до цялата документация и не е имало случай, в който клиент да се разписва на празен лист. Такъв документ не е виждала. Не знае съпругът й да разполага с архив на Ш. Сочи, че познава ответната страна, били съседи, както и че ответникът е търсел пари н заем от съпруга й. Свидетелката потвърждава, че съпругът й бил дал в заем парична сума на ответника, като за това последният го умолявал няколко месеца.

Парите били нужни на ответника, за да огради имущество, придобито по наследство. След като получил парите обаче многократно бил канен да ги върне, ответникът обещавал, но не ги е върнал.

Твърди се от ответника, че подписа и ръкописният текст с името му е изписал лично той, но на празен лист, като оспорва да е получавал парична сума от 6000 лв. от ищеца.

Предвид оспорването на разписката от ответника, на основание чл.183 ГПК ищецът е задължен да представи разписката от 07.09.2018г. в оригинал. Същата е представена от ищеца в съдебно заседание на 30.06.2022г., а така също и в нотариално заверен препис на съдържанието, както и в съдебно заседание на 28.09.2022г. оригинала е върнат на ищеца от вещото лице, на което е бил предоставен за анализ и експертиза.

Според приетото заключение по допуснатата съдебно – техническа експертизата 3 вещото лице сочи, че първо са принтирани компютърно набраните текстове, след което са изписани подписите, положени за „получил сумата“ и ръкописно изписаните текстове в частта „В. С. И.“ върху Разписка от 07.09.2018г., с която В. С. И., с ЕГН ********** се задължава да върне сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева на М. Н. К., с ЕГН **********, което според вещото лице се установява в местата на пресичане на химикалната паста с отпечатаните щрихи по дължина на листа от лявата страна, където се пресичат с буквите „В“, „а“, „с“ и „и“.

Относно времето на изписване на ръкописните текстове и подписите, положени за „получил сумата“ не е налична методика, при която да бъде установено същото.

В подписите, положени за „получил сумата“ и ръкописно изписаните текстове, в частта „В. С. И.“ върху Разписка от 07.09.2018г., с която В. С. И., ЕГН ********** за установяване наличие на кражба на подпис, вещото лице е констатирало, че няма признаци, свидетелстващи за извършена кражба на подпис.