Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 17.02.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2154/2022
Вид
Решение № 277
Подписан
17.02.2023
В сила
15.03.2023
Състав
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Велико Търново, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110102154 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „З. Б. В. И. Г.” ЕАД за осъждането на А . „П. И.” за сумата от 651.01 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „ К а с ко ” за вреди, причинени на товарен автомобил „Даф”, рег. № В *** НК от настъпило на 21.4.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Ищецът твърди, че за товарен автомобил „ДАФ”, рег. № В *** НК е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск – сблъсък във внезапно паднала на пътното платно скална маса, при което по автомобила са нанеси щети. Твърди, че по повод настъпилото събитие при него е образувана преписка по щета и че на собственика на автомобила е заплатена сумата от 651.01 лева.

Заявява, че участъкът от пътното платно, на който е настъпило пътно-транспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на която, включително за почистването на срутища, отговаря ответникът, чиито служители обаче са бездействали, като не само не са отстранили образувалото се препятствие, но и не са го сигнализирали.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че от приложените доказателства не може да се установи причинно-следствената връзка между щетите и твърдяното застрахователно събитие, като заявява, че представеният протокол за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма на твърдяното произшествие.

Обръща внимание, че в протокола за ПТП е записано, че водачът на товарния 1 автомобил не е тестван за алкохол и за наркотични вещества, а именно управлението след употреба на алкохол или наркотици е едно от изключенията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Прави евентуално възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, сочейки че водачът на автомобила не е съобразил с пътните условия и с нормативно регламентираните си задължения, респ. че неговото поведение е довело до настъпване на този резултат.

С отговора на исковата молба ответникът иска привличане като трето лицепомагач на негова страна Община Велико Търново, като обоснова правния си интерес от привличане на подпомагаща страна с обстоятелството, че това лице е имало задължение да обезопаси крайпътния скат по аргумент от чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата.

С определение от 20.10.2022 г. съдът е конституирал Община Велико Търново като трето лице-помагач на страната на ответника, като в предоставения му срок третото лице е заело становище за неоснователност на претенцията и е оспорило твърдението, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 4 ЗП, тъй като отговорността по поддържането на пътя е на именно на ответника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представената застрахователна полица № 4704220800000522/31.1.2022 г. (л. 6), се установява, че между ЗАД „Б. В. И. Г.” и „Ю Кар” ЕООД е сключен договор за застраховка „Каско”, клауза А - „Пълно каско”, по силата на който застрахователят се задължил да обезщети застрахованото лице за нанесени щети по товарен автомобил „DAF”, рег. № В *** НК, настъпили в резултат на ПТП. Застрахователното правоотношение между страните е уговорено като срочно и валидно за периода от 20.2.2022 г. до 19.2.2023 г.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. Т. и А. С. , показанията на които съдът кредитира като основани на т е х н и непосредствени възприятия и неопровергани от останалия събран доказателствен материал, се установява, че на 21.4.2022 г. на път I-4 в района на магазин „Технополис“ товарен автомобил „DAF”, рег. № В *** НК се е ударил в паднала на платното за движение скална маса, при което са били увредени предните му лява гума и джанта. Според св. С. на мястото на ПТП са установено множество паднали камъни, а според св. Т. ударът е настъпил в тъмната част на денонощието.

След подадено до застрахователя уведомление за настъпилото ПТП е образувана преписка по щета № 470422222221128/2022 г., в рамките на която на „Ю Кар” ЕООД чрез банков превод (л. 8) е била заплатена сумата от 651.01 лева.

От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че 2 описаният в исковата молба и потвърден от св. Т. и св. С. механизъм на настъпване на уврежданията се възприема и от вещото лице. Според заключението, стойността на причинените от ПТП вреди възлиза на сумата от 589.27 лева.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че водачът на товарния автомобил „DAF”, рег. № В *** НК не е имал техническа възможност да спре преди удара, както и че дадената в заключението пазарна стойност на имуществените вреди е без включен ДДС.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за имуществена застраховка „Каско”, заплащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключения договор, деликтна отговорност на процесуално легитимирания ответник - в случая А. „П. И.”.

От събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от правопораждащия фактически състав на предявеното вземане.

В случая е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил - обстоятелство, което не се спори по делото и което се установява от ангажираните писмени доказателства, като е налице и настъпило застрахователно събитие - ПТП, уговорено като покрит риск по договора за имуществена застраховка.

Настъпването на застрахователното събитие в срока на валидност на застрахователния договор се установява от показанията на св. Т. и св. С., които са логични, последователни и подкрепящи се взаимно. Първият от посочените свидетели е пряк участник в настъпилото ПТП, а вторият е един от служителите на МВР, посетили мястото на произшествието малко след настъпването му, като и двамата не са заинтересовани от изхода на делото и няма причина съдът да не цени техните показания при формиране на изводите си за времето, начина и механизма на настъпване на процесното ПТП, още повече, че по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават изложените от тях твърдения. Споделеното от свидетелите се подкрепя и от заключението по автотехническата експертиза, според което описаната повреда по автомобила е във възможна причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.

Установява се също, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е обезщетил застрахованото лице чрез плащане на сума в размер на 651.01 лева, като с т о в а е встъпил в правата на увредения срещу ответника, отговарящ на деликтно основание за причинената щета до размера на платеното.

3

Според съда, именно ответникът е лицето, носещо отговорност за причинените щети, тъй като са осъществени предпоставките за ангажиране на отговорността му на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 8, ал. 2 о т Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, като по делото не се спори, че участъкът, в който е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от А. „П. И.”, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им. Т.е. на ответника е вменено задължението да поддържа републиканската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност (или препятствие) на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. От обстоятелството, че на пътната настилка на републиканския път - първокласен п ъ т I-4, км 130, към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало паднала скална маса (камъни) се налага изводът, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа в изправност републиканската пътна мрежа. Доколкото А. „П. И.” осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението/неизпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътния трафик, и от това тяхно бездействие са настъпили вреди за собственика на застрахования автомобил. Бездействието на натоварените от ответника лица се презюмира като виновно (по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Твърдението на ответника, че задължението да обезопаси намиращия се край пътя скат е било на Община Велико Търново не може да бъде споделено. В тази връзка следва да се посочи, че укрепването на скалните откоси, като част от земната повърхност, попадаща в обхвата на пътя (§ 1, т. 2 ДР на ЗП ), е основна дейност от превантивното поддържане на пътищата, според чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № РД-0220-19 от 12.11.2012 г. По общото правило на закона задължен да осъществява тази дейност е именно АПИ, а не съответната община, през чиято урбанизирана територия преминава републиканския път. Мотивите за това са изводими от разпоредбите на чл.

8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 ЗП, съгласно които републиканските пътища са изключителна държавна собственост и са поставени под управлението на АПИ. А част от дейностите по управление на пътищата, според чл. 19, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗП, е и дейността по поддържането им. В унисон с това в чл. 30, ал. 1 ЗП е предвидено, че ответникът осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Действително, според чл. 30, ал. 3 ЗП АПИ и общините 4 осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждане, поддържане и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагане на закона. В случая обаче по делото нито се твърди, нито се доказва да е налице такава договореност за съвместни дейности, а от друга страна в ППЗП (глава V) е предвидено постигането на взаимна договореност между АПИ и съответната община само относно дейностите по изграждане, реконструкция и ремонт (чл. 41 ППЗЗП). По отношение на дейностите по поддържане в чл. 48, т. 2 б. „в“ ППЗП императивно е предвидено, че организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души е задължение на съответната община, като АПИ участва във финансирането със средства в посочен размер. Очевидно е обаче, че разписаното в тази разпоредба е извън законовата делегация на чл. 30, ал. 3 ЗП, уреждаща извършването на дейностите по поддържане на тези пътища по взаимна договореност. Като издадена извън законовата делегация и поради несъответствието й с разписаното в закона, разпоредбата на чл. 48, т. 2 б. „в“ ППЗП не следва да се прилага, а следва да се приложи по-високия по степен нормативен акт – Законът за пътищата. В същия задължението за поддържане на републиканските пътища, без значение дали се намират или не в рамките на населените места, е на АПИ, а не на съответната община. Следователно именно ответникът е имал законовото задължение да извърши укрепване на скалния откос в участъка от републикански път I-4 при км. 130, поради което неизпълнението на това задължение следва да обоснове отговорността му. От своя страна, липсата на сключен договор между АПИ и Община Велико Търново, със съдържанието на чл. 30, ал. 3 ЗП, който да породи задължение за последната да поддържа републиканските пътища в рамките на града, включително чрез укрепване на скалните откоси, също изключва възможността да бъде ангажирана отговорността на Община Велико Търново за причинените при ПТП вреди.