Определение № 255 от 11.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. София, 11.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

М. Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно търговско дело № 20231001000261 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК .

С определение № 266281/09.12.2022 г., по т.д.№ 4272022 г., СГС, ТО, VI-21 състав е върнал молбите за предявяване на вземания на Д. И. В., С. Р. В. и М. Р. В. с вх.№ 314315/05.12.2022 г.; на С. Й. Б. с вх.№ 313810/01.12.2022 г. и на М. Д. В. с вх.

№313808/01.12.2022 г. Съдът е приел, че молбите са подадени след изтичане на установения в закона с чл.688, ал.1 от ТЗ преклузивен срок, тъй като последващо открИ.ето на производството по несъстоятелност спиране на делото не влияе върху началото на срокове, които вече са започнали да текат, нито е предвидено като основание за спирането и прекъсването им, като по отношение на тези срокове важат същите съображения, които са изложени по т.2 от Тълкувателно решение 02 от 13.07.2020 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСТК по отношение на исковете по чл.649, ал.1 и чл.694, ал.1 -3 ТЗ, които последни искове са именно продължение на процедурата по предявяване и приемане на вземанията Срещу това определение в посочената му част са подадени частни жалби съответно Д. И. В., С. Р. В. и М. Р. В. с вх.№ 316800/23.12.2022 г.; С. Й. Б. с вх.№ 316801/23.12.2022 г. и М. Д. В. с вх.№ 316802/23.12.2022 г. Жалбоподателите поддържат, че становището на съда е в противоречие с изричната норма на чл.632, ал.3 от ТЗ, съгласно която във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал. 2. Считат, че съдът неправилно се е позовал на т.2 от Тълкователно решение № 2 от 13.07.2020 г., постановено по тълк.д.№ 2/2018 г., на ВКС, тъй като с него Върховният съд дава отговор на въпроса какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 Т32. С това тълкувателно решение не бил обсъждан въпросът за сроковете по чл.685, ал.1 от ТЗ и чл.688, ал.1 от ТЗ. Поддържат, че молбите им са подадени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ във вр. чл.632, ал.3 от ТЗ.

Във връзка с подадените частни жалби са постъпили отговори по тях от „Интерстройпроект 90“ ООД, което дружество ги оспорва и моли обжалваното 1 определение да бъде потвърдено. Поддържа, че срокът по чл.688, ал.1 от ТЗ е започнал да тече автоматично след изтичането на срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и е изтекъл на 30.08.2022 г. Поддържа, че в Търговския закон не било уредено правило относно спиране на сроковете за предявяване на вземане. Тези срокове били преклузивни и обвързвали кредиторите. Поддържа, че молбите за предявяване на вземанията не отговаряли на изискванията на чл.685 и същите следвало да бъдат оставени без движение.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Видно от вписванията по партидата на „Интерстройпроект 90“ ООД с решение № 360/30.05.2022 г., постановено по т.д.№ 214/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд е открито на основание чл.630, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на „Интерстройпроект 90“ ООД. Решението за открИ.е на производство по несъстоятелност е обявено в търговския регистър на 31.05.2022 г. и от тази дата, на основание чл.685, ал.1 ТЗ, е започнал да тече срокът за предявяване на вземания, възникнали преди открИ.е на производството по несъстоятелност. Срокът по чл.685, ал.1 ТЗ е изтекъл на 30.06.2022 г., тъй като съгласно чл.60, ал.З ГПК, срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден и следователно едномесечния срок за предявяване на вземания, започнал да тече на 31.05.2022 г. е изтекъл в последния ден на следващия месец /30.06.2022 г./.

С решение № 260528/08.08.2022 г. по т.д.№ 427/2020 г. Софийски градски съд, VI-21 състав е спрял производството по делото на основание чл.632, ал.1 от ТЗ поради липса на средства за производството по несъстоятелност.

С Решение № 26071/07.12.2022 г. постановено по т.д.№ 427/2020 г. Софийски градски съд, VI-21 състав е възобновил производството по несъстоятелност.

Жалбоподателите Д. И. В., С. Р. В. и М. Р. В. са подали молба с вх.№ 314315/05.12.2022 г., с която са предявили своите вземания, на основание чл.688, ал.1 във вр. чл.632, ал.3 от ТЗ; жалбоподателят С. Й. Б. е подал молба вх.№ 313810/01.12.2022 г., с която е предявил своите вземания на основание чл.688, ал.1 във вр. чл.632, ал.3 от ТЗ; жалбоподателката М. Д. В. е подала молба с вх.№313808/01.12.2022 г., с която е предявила своите вземания на основание чл.688, ал.1 във вр. чл.632, ал.3 от ТЗ.

Жалбоподателите Д. И. В., С. Р. В. и М. Р. В. са подали молба с вх.№ 316796/23.12.2022 г., с която са предявили своите вземания, на основание чл.688, ал.1 във вр. чл.632, ал.3 от ТЗ; жалбоподателят С. Й. Б. е подал молба вх.№ 316795/01.12.2022 г., с която е предявил своите вземания на основание чл.688, ал.1 във вр. чл.632, ал.3 от ТЗ; жалбоподателката М. Д. В. е подала молба с вх.№ 316228/19.12.2022 г., с която е предявила своите вземания на основание чл.688, ал.1 във вр. чл.632, ал.3 от ТЗ.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Съгласно чл.688, ал.1 от ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред.

Съгласно чл.632, ал.3 от ТЗ във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал. 2.

Съгласно чл.632, ал.5 от ТЗ (5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покрИ.е на разноските по производството по несъстоятелност.

2

В процесният случай към датата на постановяване и обявяване в Търговския регистър на решение № 260528/08.08.2022 г. по т.д.№ 427/2020 г., с което производството по делото е спряно, срокът по чл.685, ал.1 от ТЗ е бил изтекъл, поради което за кредиторите в несъстоятелността на „Интерстройпроект 90“ ООД е преклудирана възможността да предявяват вземанията си по реда на тази разпоредба.

Решението за спиране на производството по несъстоятелност е постановено и обявено по времето, когато е течал срокът по чл.688, ал.1 от ТЗ – срокът за допълнително предявяване на вземания. Спрямо този срок за предявяване на вземания по силата на чл.632, ал.5 от ТЗ е приложима изрично предвидената разпоредба на чл.632, ал.3 от ТЗ, с която законодателят е предоставил възможност на кредиторите да предявят вземанията си във възобновеното производство. В разпоредбата не е направено разграничение на основанията, на които следва да е било спряно производството по несъстоятелност – дали основанието е по чл.632, ал.1 от ТЗ, при което спирането на производството по несъстоятелност се осъществява с решението, с което длъжникът се обявява в несъстоятелност или основанието е по чл.632, ал.5 от ТЗ във вр.чл.632, ал.1 от ТЗ, при което спирането на производството по несъстоятелност е по причина, че в хода на производството по несъстоятелност е установено, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покрИ.е на разноските по производството по несъстоятелност. Отделно изрично разпоредбата на чл.632, ал.5 от ТЗ предвижда приложението на чл.632, ал.3 от ТЗ и в случаите, в които производството по несъстоятелност е спряно, тъй като в неговия ход е установено, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покрИ.е на разноските по производството по несъстоятелност.

Следователно законът не е ограничил възможността за приложение на чл.632, ал.3 от ТЗ единствено до случая, когато спирането на производството по несъстоятелност се осъществява с решението, с което длъжникът се обявява в несъстоятелност. Законът не е въвел и изискването, за да се приложи нормата на чл.632, ал.3 от ТЗ, сроковете за предявяване на вземане да не са започнали да текат. Тази разпоредба е приложима при всяко спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 от ТЗ стига сроковете за предявяване на вземанията да не са изтекли.

Решаващият състав на Софийски апелативен съд не счита, че при наличие на изрична законова норма, уреждаща процесната хипотеза, следва да се прилага, разрешението, дадено с т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСТК. На първо място следва да се посочи, че Тълкувателното решение не разяснява приложението на чл.632, ал.3 от ТЗ. Това не е и необходимо, тъй като тази разпоредба е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване.

С т.2 от Тълкувателно решение 02 от 13.07.2020 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСТК Върховният съд дава отговор на въпроса к акви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 Т32.

Сроковете по чл.685, ал.1 от ТЗ и по чл.688, ал.1 от ТЗ са преклузивни, както и сроковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 6 ТЗ, доколкото едните са установени в закона срокове за предявяване на вземанията към длъжника от неговите кредитори, а другите са установени от закона срокове за предявяване на искове. По отношение на тези преклузивни срокове не намира приложение процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 ГПК, предвиждаща, че при спиране на производството по конкретно дело, спира течението и на всички започнали да текат, но неизтекли още срокове по делото от момента на събитието, по повод на което е било спряно производството /така е посочено и в мотивите по т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСТК/. Посочената разпоредба е относима единствено към процесуални срокове по движение на спряно висящо дело - в случая това е делото по несъстоятелност, но не и към сроковете за предявяване на съпътстващите искове, още повече че производствата по тях са отделни от производството 3 по несъстоятелност. В случая обаче, при наличие на изричната разпоредба на чл.632, ал.3 от ТЗ, разпоредбата на чл.61, ал.1 от ГПК не е приложима и относно сроковете за предявяване на вземания. Правилото, което разпоредбата въвежда прави излишно изрично уреждане на въпроса дали при спиране на производството по несъстоятелност следва да спират сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1, тъй като с нея еднозначно е указано, че сроковете започват да текат отново.

Видно от мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСТК Върховният съд е обсъждал и се е позовал на спецификата на срока по чл. 649, ал.1 и на висящите искови производства по чл. 649, ал.1 ТЗ и по чл. 694 ТЗ. Посочено е, че при спиране на делото по несъстоятелност липсва законово основание по чл. 229 ГПК и в ТЗ за спиране на исковите производства по чл. 694, ал. 1 - ал. 3 и чл. 649, ал. 1 ТЗ, които са отделни от производството по несъстоятелност, поради което спирането му не разпростира действието си по отношение на тях. Със спиране на производството по несъстоятелност е налице временна забрана да се извършват процесуални действия по това дело, но не и по съпътстващите го искове. Върховният съд е извел становището си и от целите на исковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ.

Тълкувателното решение е постановено, за да се преодолее практиката на съдилищата, която е била в противоречие със закона и с целите на производството по несъстоятелност. От неговите мотиви не може да се изведе, че Върховният съд приема, че разпоредбата на чл.632, ал.3 от ТЗ е приложима единствено в случая, в който спирането на производството по несъстоятелност се осъществява с решението, с което длъжникът се обявява в несъстоятелност, а такъв извод би бил и незаконосъобразен като пряко противоречащ на нормата на чл.632, ал.5 от ТЗ, която предвижда приложение на чл.632, ал.3 от ТЗ и при спиране на производството по несъстоятелност в неговия ход.