Решение № 89 от 14.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001001031 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е въззивна жалба на ищеца Д.Й. А. срещу решение № 261060/05.07.2021г. по т.д. 324/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 с-в, с което са отхвърлени предявените от Д. Й. А. срещу ответника В. М. Ш. искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО/отм./, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./ за установяване на нарушението на правата на ищеца Д.А. върху национална търговска марка словна „***” рег. № 99477, осъществявано от ответника чрез внос на стоки с поставен върху тях идентичен или сходен знак, задържани на Митница Аерогара София с разписки за задържане № 0098832/11.04.2018г. и № 0136490/01.08.2018г., иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./ за осъждане на ответника да преустанови нарушението на правата върху марката на ищеца чрез внос на стоки от същия вид и с обозначение като на задържаните, и иск по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО/отм./, вр. чл. 76 а ЗМГО/отм./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8 000 лв. – обезщетение за вреди от нарушението, и на ответника са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа решението да е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага съдът в нарушение на процесуалния закон да е отказал събирането на сочени с исковата молба и относими към правилното решаване на спора доказателства – СЕ, а с решението си да е отхвърлил предявените искове като недоказани с мотиви ищецът да не е провел изискуемото 1 главно и пълно доказване. Поддържа с последното първоинстанционният съд реално да го е лишил от възможност да защити тезата си. Сочи съдът при постановяване на обжалвания съдебен акт да не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства – документи, изискани от Агенция Митници, които според жалбоподателя установяват въведените с исковата молба твърдения за осъществени от ответника нарушения на правата на ищеца върху процесната марка. Поддържа решението да е постановено и в нарушение на материалните разпоредби на ЗМГО/отм./ и съдебната практика по приложението му и в частност, че при извършване на анализ за наличие на сходство между предполагаемо нарушаващ знак и защитена марка, на сравнение на фонетичен, визуален и концептуален план се поставят единствено знакът и марката със съдържащите се в тях образни и словни компоненти, но не и други, различни от това текстови елементи, които биха могли да присъстват върху опаковките на стоките. Жалбоподателят сочи решението да е постановено и в нарушение на издадените от ПВРБ Методически указания, съобразно които при сравняване на словни марки, каквато е процесната, а и при сравнения на комбинирани такива със словен елемент, се прави преценка на словния елемент в неговата цялост.

Оспорва като необоснован извода на съда, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства не може да бъде установено нарушението, респективно да бъде извършена преценка за наличие на сходство между поставения върху внасяните от ответника стоки знак и марката на ищеца, като поддържа в тази насока да са събрани, както протоколите за задържане на стоката, така и подадените митнически декларации за същата. Сочи словната марка на ищеца да е изцяло включена в поставения знак върху стоките на ответника и предвид факта, че това е отличителният елемент на знака и стоките са идентични или сходни, то за потребителите е налице вероятност за объркване и свързване на знака на ответника с марката на ищеца. В ход на устни състезания поддържа тезата на ответника, че стоките не са внесени във връзка с търговска дейност да не се доказва от събраните по делото гласни доказателства, а и да се опровергава от събраните писмени доказателства, от които е видно сходни стоки да са внасяни многократно и в големи количества от ответника.

Сочи изводи за основателност на тази защитна позиция на ответника да не се съдържат и в мотивите на обжалвания съдебен акт. Поддържа с последния исковете да са отхвърлени с мотиви да не се доказва идентичност или сходство между знака, поставен върху внесените стоки, и марката на ищеца, която идентичност дори не се оспорва от ответника, а и се доказва от събраната пред САС съдебна експертиза. Излага доводи за основателност на предявения осъдителен иск за пълния му предявен размер като се позовава на практика на ВКС. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени като основателни. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, В. М. Ш., оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е правилно, постановено въз основа и при обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и при точно приложение на закона. Излага единственото оплакване по жалбата на ищеца да е за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в 2 недопускане на исканата с исковата молба СЕ, като поддържа отказът на съда да е правилен, доколкото ищецът не е формулирал задачите на последната съобразно изискванията на ГПК, а именно да установят конкретни факти, които да са от значение за правилното решаване на делото. Сочи при така събраните по делото доказателства обоснован да е изводът на съда за липса на проведено доказване за идентичност или сходство между поставения знак върху внасяните от ответника стоки и марката на ищеца, като последното е и неустановимо с оглед унищожаването на стоките по искане на ищеца по извършения първи внос. По отношение на втория внос ищецът не е проявил никакъв интерес и стоките са получени от ответника и използвани съобразно предназначението им – подарил е десетте комплекта заедно с неговия брат близнак на техни приятелки на почивка в края на август, началото на септември, съобразно постигната договорка. Сочи за последното да са събрани гласни доказателства по делото от разпита на двама свидетели. Излага още с отговора на исковата молба да е поддържал, че вносът на десет броя козметика е извършен за лична употреба на козметиката, а не за търговска цел, което е установено и от събраните по делото доказателства. Сочи да е съдружник в търговски дружества, част от търговската дейност на които е свързана с козметика и видно от представените доказателства за последната дейност е внасяна козметика в големи количества – „ в кашони“, но поддържа процесният внос на десет броя червила да няма връзка с търговска дейност, а да е с доказаното по делото предназначение за личен подарък на приятелки от компанията на ответника. Поддържа след унищожаването на стоките по първия заявен внос за десет броя червила, за да изпълни поетия ангажимент, да е поръчал за внос нови десет броя козметика, чието предназначение за лични, а не търговски цели, сочи да се установява по делото. Излага вносът на стоки за лични нужди да не попада в цитираната от ищеца забрана на закона, предвид на което и поддържа правилно първоинстанционният съд да е преценил по делото да не се доказва твърдяното с исковата молба нарушение. По тези доводи моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 76 ЗМГО/отм./ са отхвърлени, като правилно. Претендира присъждане на разноски по делото.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по следните мотиви:

Видно от сезиралата съда искова молба ищецът е заявил искане до съда за установяване на нарушението от ответника на правата му над национална търговска марка № 99477 – словна „***”, регистрирана за стоки и услуги по класове 3 и 35 по МКСУ, чрез извършени два вноса на неоригинални стоки, обозначени със знак идентичен или сходен с марката на ищеца, без неговото съгласие, както следва: на 11.04.2018г. на десет броя продукти за гримиране (комплекти червила), задържани на Митница Аерогара София с разписка за задържане № 0098832, и на 01.08.2018г. на десет комплекта за гримиране, 3 задържани на Митница Аерогара София с разписка за задържане № 0136490.

Ищецът е заявил искане за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да му заплати обезщетение за нарушението. Обосновал е исканията си до съда с изложени твърдения използваните от ответника знаци при внос на идентични стоки – козметични продукти, да са идентични или сходни с неговата защитена търговска марка, което създава вероятност от объркване на потребителите, включително възможност за свързване на знака на ответника с марката на ищеца.

Пред въззивната инстанция по указания на съда ищецът уточнява поставеният знак върху стоките, внасяни от ответника, да е идентичен с марката му - словни знаци с латински главни букви – „***”.

При така очертания предмет на спора правилно според настоящия състав на съда първоинстанционният съд е дал правна квалификация на исковете като е подвел последните под нормите на чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО/отм./, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./ и чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО/отм./, вр. чл. 76а ЗМГО/отм./ като приложим към отношенията материален закон, доколкото с приетия след процесните нарушения Закон за марките и географските означения, обнародван в ДВ бр. 98 от 13.12.2019г., не е придадено обратно действие на разпоредбите му по смисъла на чл. 14 ЗНА.

Предявените от ищеца искове са за установяване нарушения на правата му върху национална марка № 99477 – словна „***”, регистрирана за стоки и услуги по класове 3 и 35 по МКСУ.

Правата на ищеца върху регистрирана на негово име национална търговска марка № 99477 – словна „***”, за стоки и услуги по класове 3 и 35 по МКСУ, с дата на заявяване 16.02.2017г., дата на регистрация 16.10.2017г. и срок на действие до 16.02.2027г., не се оспорват от ответника като същите се установяват и от представеното към исковата молба свидетелство за регистрация на марката, издадено от ПВРБ.

Съобразно приложимото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО/отм./ изключителното право върху регистрирана национална марка предоставя на притежателя правомощия по използването й, разпореждането с нея, както и възможността за установяване на забрана за трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на марката, знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или 4 сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО/отм./ използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО/отм./ е налице и в хипотезата на внос на стоки с този знак.

Нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО/отм./ представлява неправомерното /"без съгласие"/ осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО/отм./, вкл. внос на стоки, когато обектът на нарушението носи знак от кръга на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗМГО/отм./.

Ответникът с депозиран в срок писмен отговор на исковата молба е възразил двата процесни вноса на стоки, очертани в исковата молба като нарушения на правата на ищеца, да не са осъществени във връзка с търговска дейност. Изложил е да е закупил стоките от американска козметична компания за лични нужди – за да ги подари от свое име и от името на брат си близнак на техни приятелки през лятото на 2018г. Вторият внос е заявил по причина на унищожаване на поръчаните при първия внос стоки. Ответникът е възразил и да се касае за две различни марки, като марката на американската фирма, чиито стоки е поръчал, е „*** HOLIDAY EDITION – KISHADAW”, която е различна от тази на ищеца. Пред въззивния съд е уточнил, че внесените с вторият внос стоки са имали поставени знаци, така както е видно от приложения снимков материал към писмения отговор на л. 71 от делото. За стоките по първия внос няма снимков материал предвид унищожаването им.