Решение № 3679 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3679 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20251100509801 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 179461/22.05.2025 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, подадена от „ЦЕПТЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /ответник/, чрез адв. Н. Ш. срещу Решение 7572/29.04.2025 г. по гр. дело № 59258/2024 г. на Софийски районен съд.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, тъй като съдът неправилно е приел, че липсват достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение.

Поддържа се, че от трудовия договор, длъжностната характеристика и констативния протокол от извършената вътрешна проверка се установява, че служителят е извършил неправомерно изписване на стоки чрез складовата система на дружеството, с което е причинил значителни имуществени вреди на работодателя. Според въззивника тези действия съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 КТ и обосновават налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Навеждат се и оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК и необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК.

В откритото съдебно заседание заявява, че поддържа жалбата.

1

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Л. Д. Л. /ищец/.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че между ищцата Л. Д.

Л. и ответното дружество „Цептер България“ ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „асистент на генералния директор“. В тази връзка съдът е обсъдил съдържанието на приетата по делото длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 01.02.2016 г., като е констатирал, че основните трудови функции са свързани с приемане, обработване и докладване на кореспонденцията до генералния директор, изготвяне на писма, заповеди и други документи, водене и архивиране на документацията, както и изпълнение на отделни възложени административни задачи. Съдът е отчел и предвидените в длъжностната характеристика задължения за спазване на вътрешните правила, правилата за защита на личните данни, опазване на поверената документация и конфиденциална информация.

Съдът е установил още, че по повод сигнал за нарушения при изписване на подаръци и награди в дружеството работодателят е разпоредил вътрешна проверка, приключила с констативен протокол от 02.07.2024 г., в който са изложени твърдения, че ищцата, в качеството си на служител, отговорен за регистриране и обработка на молби за наградни състезания и за изписване на награди във фирмения софтуер, е допуснала множество неправомерни изписвания на продукти в полза на различни консултанти, мениджъри и служители на дружеството, както и в своя полза, с което е причинила вреди на работодателя в общ размер на 52 746,22 евро. В протокола подробно били посочени конкретни наградни състезания, лица, стойности на спечелените награди и стойности на фактически изписаните продукти, както и номера на съответните SHOR документи.

От фактическа страна съдът е приел за безспорно също, че на основание чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е изискал от ищцата писмени обяснения относно констатираните нарушения, като в искането били подробно описани твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата е депозирала писмени обяснения в указания срок, в които е оспорила изложените факти.

2

Установено е също, че със Заповед № 10/06.08.2024 г. управителят на „Цептер България“ ЕООД е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения по чл. 187, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа, и чл. 187, т. 9 КТ – увреждане на имуществото на работодателя. В заповедта били възпроизведени констатациите от проверката относно неправомерно изписаните продукти, дублирани документи, неправомерно изписани подаръци на служители и на самата ищца, както и констатирани липси при воденето на кешовите задължения на генералния директор.

При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че формалните изисквания за законосъобразност на дисциплинарното производство са били спазени. Съдът е счел, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 192, ал. 1 КТ, че съдържа необходимите реквизити по чл. 195 КТ и че нарушенията са индивидуализирани по достатъчно ясен и разбираем начин чрез посочване на периода, характера на нарушенията и фактическите обстоятелства, при които са извършени. Прието е още, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ, тъй като е предоставил възможност на ищцата да даде писмени обяснения по всички вменени нарушения.

Независимо от това съдът е достигнал до извод, че работодателят не е доказал по надлежния процесуален ред извършването на твърдените дисциплинарни нарушения.

В тази насока съдът е приел, че от представената длъжностна характеристика не се установява ищцата да е имала трудови задължения, свързани с регистриране и обработване на молби за наградни състезания, изписване на продукти и награди във фирмения софтуер или водене на кешовите задължения на генералния директор за продуктите „MY ION“.

Според съда нито естеството на заеманата длъжност, нито възложените функции по длъжностна характеристика обосновават извода, че именно ищцата е носела отговорност за дейностите, във връзка с които са констатирани нарушенията.

Освен това съдът е приел, че работодателят не е провел пълно и главно доказване относно самото извършване на нарушенията. Посочено е, че констативният протокол представлява частен документ, изходящ от работодателя и съдържащ изгодни за него твърдения, поради което сам по себе си не може да установи релевантните факти. Съдът е отбелязал, че по делото не са били представени първичните документи, въз основа на които комисията е формирала изводите си – конкретните SHOR документи, складови справки, записи от системата MS NAVISION, молби за награди, вътрешни правила и процедури на дружеството, както и други доказателства, удостоверяващи неправомерно изписване на продукти именно от ищцата. Не са били ангажирани и други доказателствени средства, чрез които твърдените нарушения да бъдат установени по несъмнен начин.

При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи виновно извършване от ищцата на нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3 и 3 т. 9 КТ. Поради това съдът е счел предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за основателен, признал е дисциплинарното уволнение за незаконно и е отменил Заповед № 10/06.08.2024 г.

Като последица от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е уважил и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „асистент на генералния директор“ в „Цептер България“ ЕООД.

По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 КТ съдът е приел, въз основа на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., за които се дължи обезщетение в размер на 797,84 лв. Тъй като ответникът не е доказал плащане на тази сума, искът е уважен до този размер, а за разликата до пълния претендиран размер от 1838,72 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Въззивната инстанция приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Основният довод в жалбата е, че съдът не е кредитирал Констативния протокол от 02.07.2024 г., който не бил оспорен от ищцата. Този довод е неоснователен. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ доказателствената тежест за установяване на законността на уволнението лежи изцяло върху работодателя. Той е длъжен да проведе пълно и главно доказване на факта на извършеното дисциплинарно нарушение, в който 4 смисъл е Решение № 68 от 03.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2010 г., IV г. о. Констативният протокол, съставен от комисия на работодателя, представлява частен свидетелстващ документ. Съгласно с трайната практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК такъв документ, изхождащ от страната, която го представя, не се ползва с обвързваща доказателствена сила за съда и не е достатъчен сам по себе си да докаже вината на служителя, дори и да е подписан от него /в случая той дори не е подписан от ищцата като признание/. Работодателят е бил длъжен да представи първичните документи, на които се позовава протоколът – конкретните DELIVERY ORDER SHOR документи, извлечения от системата MS NAVISION и вътрешните правила за работа с нея, в който смисъл е Решение № 149 от 15.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1029/2016 г., III г. о.

Липсата на тези първични доказателства прави изводите в протокола недоказани.

По отношение на обхвата на трудовите задължения по длъжностната характеристика на ищцата, първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в длъжностната характеристика на „асистент на генералния директор“ липсват специфични функции по „регистриране на молби за състезания“ и „изписване на стоки в складов софтуер“. Общите клаузи за лоялност и изпълнение на „други задачи“ не могат да заменят липсата на конкретно възложени трудови функции. За да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност за неизпълнение на работата по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят трябва да докаже, че тези задачи са били част от трудовата функция на служителя или са му били валидно възложени по реда на чл. 126, т. 8 КТ. Бланкетното позоваване на длъжностната характеристика без описание на конкретното нарушение не съставлява мотивиране на заповедта Определение № 625 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1029/2018 г., III г. о.