Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 301 от 29.05.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 193/2026
Вид
Определение № 301
Подписан
29.05.2026
Състав
Аделина Тушева, Албена Миронова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. М., 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500193 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба на адвокат Е. И. в качеството й на пълномощник на страната С. И. Г. от гр. М. срещу определение на РС М. № 328/10.03.2026г. по гр. дело № 166/2025г. , с което по реда на чл.

248, ал.1 от ГПК съдът е оставил без уважение молбата й за изменение решението по делото в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че постановеното определение е неправилно. Оспорва изтъкнатия от районния съд аргумент, че възнаграждението следва да бъде в по-малък размер поради липсата на фактическа и правна сложност на спора. Настоява се, че то не следва да бъде редуцирано на база субективна преценка за тежестта на делото, а да бъде определено съобразно цената на иска и начислен ДДС. Сочи се, че намаляване е допустимо само ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен вид дела, в противен случай то би било необосновано. Конкретно в случая се посочва, че районният съд бил определил възнаграждение в размер на 90 % по-ниско от заложения в наредбата, който се определя като произволен, неразумен и непропорционален.

Позовава се на практика на СЕС и ВКС. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и постановяване на съдебен акт, с който адвокатското възнаграждение бъде определено съобразно цената на иска и Наредба 1/2004 г. за адвокатската работа.

Ответниците по жалбата К. ЕАД и А. ЕООД при надлежно връчен препис от жалбата , не вземат становище.

Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на жалбоподателя и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща правен интерес да атакува постановеното по отношение разноските определение на РС М. , поради което е допустима за разглеждане.

1

Разгледана по същество е неоснователна .

Производството по гр.дело № 166/2025г. на РС М. е образувано по искова молба, подадена на 24.01.2025г. от С. И. Г. от гр. М. , чрез пълномощник ЕАД Е. И. срещу К. ЕАД гр. София и А. ЕООД гр. София, с която са предявени субективно съединени два установителни иска с предмет прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит /ДПК/ от 27.10.2023г., сключен от ищеца с първия ответник и договор за поръчителство от същата дата,обезпечаващ ДПК, сключен с втория ответник. С исковата молба писмени доказателства не са представени , като е заявено искане за назначаване експертиза и за задължаване ответниците да представят оспорените договори. След указания на съда за внасяне държавна такса е заявено искане за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на такси и разноски като непосилни за него с приложена декларация. Съдът е освободил ищеца от такси и разноски. Постъпили са отговори от ответниците, с които са оспорени твърденията за нищожност на договорите. По делото е назначена експертиза и са проведени две съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищеца не се е явил. С постановеното решение предявените с исковата молба исковете са уважение като ответниците са осъдени да заплатят на адвокат Е. И. на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в общ размер 660 лева с включен ДДС.

В срока за обжалване на решението ищецът чрез пълномощник адвокат Е. И. с молба по чл. 248,ал. 1 от ГПК е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските с присъждане справедлив и разумен размер на адвокатското възнаграждение съобразно Наредна 1/2004г. за адвокатска работа – 1154 лева без ДДС по иска срещу К. и 832 лева без ДДС по втория иск.

След изпълнение на процедурата по чл. 248,ал.2 от ГПК, съдът с обжалваното определение № 328/10.03.2026г. е приел молбата за изменение на решението му в частта за разноските за неоснователна с мотиви, че определеното с решението по реда на чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на спора.

Така поставеното определение е правилно.

Отговорността за разноските е предопредЕ. от изхода на спора , като по правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая с решението по съществото на спора исковете са уважени , поради което и на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноските , направени в хода на делото. Със сключения между ищеца и адвокат Е.

И., действаща като ЕАД договор за правна защита и съдействие е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38,ал.1,т.2 ЗА, поради което и на основание чл. 38,ал.2 ЗА съдът следва да присъди на процесуалния представител с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 36,ал.2 ЗА размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, като след постановяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 от ГПК , то посоченото в чл. 36,ал.2 ЗА изискване 2 този размер да е не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, не подлежи на съобразяване от съдилищата.

Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2436 от 30.07.2025 г., постановено по к. ч. т. д. № 743/2025 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 972 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 856/2024 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г., т. к., I т. о. на ВКС и други).

В случая фактическа сложност на спора не е налице, тъй като между страните не е имало спор по обстоятелствата, обуславящи фактическа обстановка по спора, а именно наличието на сключени два договора с конкретно съдържание. Не е налице и правна сложност доколкото спорът се е съсредоточил до установяване действителния размер на ГПР по кредита с оглед императивната норма на чл. 19,ал.4 ЗПК, съответно разходите за поръчителство следва ли да участват в изчисленията на ГПР като задължителна клауза в ДПК съгласно чл. 11,т.10 ЗПК и налице ли е основанието по чл. 22 ЗПК. По правния въпрос обусловил уважаване на предявените искове е налице многобройна съдебна практика, приемаща че разходите за поръчителство се включват като такива при изчисляване ГПР по кредита, като съдът за да прогласи договорите за нищожни на основание чл. 22 ЗПК е приложил императивната норма на чл. 19,ал.4 във връзка с чл. 10,ал.1 ЗПК. Извършените от адвокат Е. И. процесуални действия се изразяват в подаване на искова молба и молба по чл.

83,ал.2 ГПК, делото е разгледано в две съдебни заседания без явяване на адвокат И.. Макар и да са предявени два иска, то искът с предмет нищожност на договора за поръчителство е обусловен от иска за нищожност на ДПК предвид акцесорния му обезпечителен характер.

Определеното от първостепенният съд адвокатско възнаграждение в общ размер 660 лева с включен ДДС е съобразено с извършените по делото процесуални действия, както и с фактическата и правна сложност на спора, явява се справедливо и обосновано , поради което и не са налице основания за изменението му в посока увеличаване.

Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение на Районен съд-гр. М. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид цената на исковете, която е над 5000 лева по всеки един иск, на основание чл. 248,ал.3 ГПК настоящето определение подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд М.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 328 от 10.03.2026 г., постановено по гр. д. № 3

166/2025 г. по описа на Районен съд-гр. М., като ПРАВИЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба при предпоставките на чл. 280,ал.1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4