Решение № 1772 от 16.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1772 гр. Варна , 16.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100502080 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д.С.П., чрез гл. юрисконсулт Б.Й., срещу Решение № 2523 от 22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 17467/2019 г. по описа на РС - Варна, XLVIII състав, с което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: ***0, сумата от 1739,12 лева (хиляда седемстотин тридесет и девет лева и 12 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 229,46 лева (Двеста и двадесет и девет лева и 46 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на 1 сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. Г. Й., чрез адвокат С. Т., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1,143.

Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР - Варна, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият Д. Г. Й., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. Т. - ВАК, редовно упълномощен.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по подадена искова молба вх. № 78094/24.10.10 г., уточнена с молба вх. № 84041/13.11.2019 г., от Д. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: ***0, чрез адв. С. Т. и адв. С. Т., срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от общо 1482,39 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 239 часа за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 99,72 лева, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху главницата, изчислени върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до 24.10.2019 г. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши оперативен дежурен в Първо РУ към ОД на МВР - Варна. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал нощен труд на смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечни периоди. Излага, че съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. Твърди, че за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1672 часа, който, преизчислен с коефициента 1,143, възлиза на 1911 часа и води до допълнителни 239 часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1482,39 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по размер. Н е оспорва , че ищецът за процесния период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал 2 извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.

В съдебно заседание е допуснато изменение по размер на предявените от Д. Г. Й. срещу ОД на МВР – Варна, искове чрез увеличаване, както следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - за сумата от общо 1739,12 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от общо 229,46 лева, представляваща обезщетение за забава, на осн. чл. 214 ГПК. Изменението по тримесечия е както следва: за четвърто тримесечие на 2016 г. – чрез намаляване на главницата на 73,07 лева вместо предявените 99,29 лева и чрез увеличаване обезщетението за забава на 20,82 лева; за първо тримесечие на 2017 г. – чрез увеличаване – за 136,09 лева главница и 35,43 лева обезщетение за забава; за второ тримесечие на 2017 г. – чрез увеличаване – за 136,09 лева главница и 31,99 лева обезщетение за забава; за трето тримесечие на 2017 г. – чрез намаляване на главницата на 117,53 лева вместо предявените 120,57 лева и чрез увеличаване обезщетението за забава на 24,69 лева; за четвърто тримесечие на 2017 г. – чрез увеличаване – за 142,28 лева главница и 26,15 лева обезщетение за забава; за първо тримесечие на 2018 г. – чрез увеличаване – за 162,62 лева главница и 25,84 лева обезщетение за забава; за второ тримесечие на 2018 г. – чрез увеличаване – за 133,06 лева главница и 17,78 лева обезщетение за забава; за трето тримесечие на 2018 г. – чрез увеличаване – за 133,06 лева главница и 14,38 лева обезщетение за забава; за четвърто тримесечие на 2018 г. – чрез увеличаване – за 184,80 лева главница и 15,24 лева обезщетение за забава; за първо тримесечие на 2019 г. – чрез увеличаване – за 178,93 лева главница и 10,29 лева обезщетение за забава; за второ тримесечие на 2019 г. – чрез увеличаване на главницата на 184,97 лева и чрез намаляване на обезщетението за забава на 5,77 лева вместо предявените 8,31 лева; за трето тримесечие на 2019 г. – чрез увеличаване на главницата на 162,66 лева и чрез намаляване на обезщетението за забава на 1,08 лева вместо предявените 8,31 лева.

Производството е прекратено поради оттегляне на претенцията, на осн. чл. 232 ГПК, както следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР – за четвъртото тримесечие на 2016 г. за горницата над 73,07 лева до 99,29 лева и за третото тримесечие на 2017 г. за горницата над 117,53 лева до 120,57 лева; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – за второто тримесечие на 2019 г. за горницата над 5,77 лева до 8,31 лева и за третото тримесечие на 2019 г. за горницата над 1,08 лева до 8,31 лева.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът Д. Г. Й. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – Варна.

Видно от Кадрова справка № 62712/03.12.2019 г., младши експерт Д. Г. Й. в процесния период е заемал длъжността младши оперативен дежурен в ОДЧ към Първо РУ – Варна, при ОД на МВР – Варна, считано от 15.04.2015 г. до настоящия момент.

Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни бележки.

3

Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи, справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, за процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: за четвърто тримесечие на 2016 г. – 88 часа; за първо тримесечие на 2017 г. – 152 часа; за второ тримесечие на 2017 г. – 152 часа; за трето тримесечие на 2017 г. – 136 часа; за четвърто тримесечие на 2017 г. – 160 часа; за първо тримесечие на 2018 г. – 152 часа; за второ тримесечие на 2018 г. – 128 часа; за трето тримесечие на 2018 г. – 128 часа; за четвърто тримесечие на 2018 г. – 176 часа; за първо тримесечие на 2019 г. – 152 часа; за второ тримесечие на 2019 г. – 152 часа; за трето тримесечие на 2019 г. – 144 часа.

От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за процесния период Д. Г. Й. е положил общо 1720 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1739,12 лева за разликата от 245 часа.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.