Решение № 283 от 06.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Благоевград , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500289 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от адв. В.П., АК Благоевград, в качеството й на процесуален представител на Е. Д. С. срещу Решение № 482/30.07.2020г., постановено по гр.д. № 1618/2019г., по описа на Районен съд – Петрич, с което са уважени предявените срещу въззивницата искове.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон.

Релевират се доводи, че от събраните пред първата инстанция доказателства не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответницата дължи на ищеца претендираните суми. Излага се, че неправилно съдът е кредитирал констатациите на допуснатата съдебно -техническа експертиза, в частта, че СТИ описано в констативния протокол е било годно да отчита доставената ел. енергия, доколкото ищецът не е изпълнил задължението си да представи доказателства за метрологичната годност на устройството. С оглед на това се посочва, че към датата на издаване на фактурите СТИ не е било в срок на метрологична годност, като извършените с него замервания на ел. енергия са неточни, поради което въззивничката не дължи претендираните суми. По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, като неправилен, 1 незаконосъобразен и немотивиран, като се иска да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия „Ч...“ А., чрез процесуален представител адв. Д., с който се оспорва изцяло въззивната жалба.

Излага се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства, и събрани доказателства.

С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на всички направени в производството разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В откритото съдебно заседание проведено пред въззивната инстанция, адв. П., като процесуален представител на ответницата Е.С. заявява, че поддържа въззивната жалба, като моли за отмяна на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените разноски по делото.

Въззиваемата страна не изпраща представител в открито съдебно заседание. С писмено становище се поддържа отговора на въззивната жалба, като се иска същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Благоевградския окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна по делото пред първата съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване пред Окръжен съд Благоевград първоинстанционен съдебен акт. Същата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения.

От материалите по ч.гр.д. № 952/2019г. по описа на Районен съд – Петрич, се установява, че въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е издадена Заповед № 1383/21.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Е. Д. С., с ЕГН ********** да заплати на кредитора следните суми: сумата от 387,05 лв. - представляваща главница за доставена ел. енергия за периода от 04.12.2018 г. до 05.03.2019 г. за електроснабден имот в гр.П., ул.“Л.

К.“ № *, с клиентски номер *; сумата от 10,76 лв. - представляваща лихва върху главницата за периода от 05.02.2019 г. до 11.06.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, 2 считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 25,00 лева - представляваща заплатена държавна такса; сумата от 58,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на 24.06.2019г., лично, като в законоустановения срок е депозирано възражение от длъжника, в което е заявил че не дължи вземане по издадената заповед. С оглед на това е указано на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение в едномесечен срок от съобщаването. Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл.

415, ал. 4 от ГПК, ищецът е депозирал искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 952/2019г. – по описа на Районен съд – Петрич.

С подадената пред първоинстанционният съд искова молба „Ч... А. е поискал от съда да признае за установено, че ответника Е.С. му дължи сумите за които е издадената заповедта по чл.410 от ГПК.

Установява се от представените доказателства, че предметът на дейност на ищцовото дружество е свързан с обществено снабдяване с електрическа енергия, съгласно Закона за енергетиката след получаването на Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17 от 01.07.2013г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ за срок от 28 години, представена и приета като доказателство. Приобщени по делото са и Общите условия, които са приети като доказателство по делото, издадени в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката.

Приети като доказателства по делото са Справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания, Счетоводна справка за консумация на клиенти, издадени от Ч... на името на ответника С. за обект находящ се в гр.П., ул. ул.“Л. К.в“ *, ИТН *.

По делото са представени и приети като доказателства 3 броя фактури, издадени от ищцовото дружество на името на ответника С., за периода от 04.12.2018г. до 05.03.2019г.

Приети като доказателства са заявления за отсрочване /разсрочване на задължения от 08.07.2013г., от 12.07.2013г., от 26.07.2013г., и от 06.06.2017г., с които ответницата е отправяла искане до Ч... А. за разсрочване на задълженията поради финансови причини и недостиг на парични средства. Представен е и споразумителен протокол от 29.07.2019г., сключен между страните, с който ответницата е признала задълженията си за периода от 06.10.2012г. до 10.06.2013г. в размер на 1072,56 лв., като се е задължила да ги заплати на 5 бр. вноски, съобразен изготвен погасителен план.

Видно от справка от ЦПЗ се установява, че след направена справка в базата данни е 3 установено, че Е.С. не се води на диспансерен отчет, като е лекувана в лечебното заведение с диагноза F20.0 Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, с последен период на лечение от 25.07.2018 година до 22.08.2018г., който предхожда исковия период по делото.

От приетото заключение на назначената и извършена в първата инстанция комплексна съдебно - техническа и икономическа експертиза се установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и действащите Национални счетоводни стандарти. В счетоводството на Ч... А. посочените в исковата молба данъчни фактури са отразени като задължения за плащане от страна на ответника. По всички данъчни фактури издадени от дружеството, приложени към исковата молба няма извършено плащане в счетоводството на ищеца. В експертизата е посочено, че Е. Д. С. с електроснабден имот, находящ се в гр.П., ул. Л. К. * е абонат на ответника, с партида ИТН *. На основание сключен договор за продажба на електрическа енергия, Ч..., доставя на абоната си С. електроенергия, за която е издавало необходимите данъчни фактури, като при направената проверка е установено наличие на данни за предходни плащания по издадените от дружеството фактури. В заключението е посочено, че размера на дължимите суми от страна на ответницата към дружеството по издадените от дружеството данъчни фактури за периода от 04.12.2018г. до 05.03.2019г. и неплатени от ответника са за сумата от общо 387,05 лв. Общия размер на дължимата лихва за забава по всяка една фактура, за периода от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на справката за възникнали задължения – 11.06.2019г. е 10,89лв.

Вещото лице по икономическата част е установило, че за периода от м.12.2018г. до датата на изготвяне на заключението са направени следните плащания от страна на ответницата в касата на дружеството, на 05.12.2018г. – 46,50 лв. и на 01.02.2019г. – 101,31 лв. Внесените суми от ответницата са отнесени за плащане на задълженията по издадени и неплатени предходни фактури преди процесните такива.

Изложено е в експертизата, че електрическата енергия доставяна в обекта се отчита по системата за дистанционно управление, като видно от справката за консумация на клиента и констативен протокол №4050523/11.011.2018г. през процесния период на обекта е монтирано СТИ № *. При направена справка в базата данни на Ч... гр.П., е установено от експерта, че през процесния период СТИ е било в срок на метрологична годност и е било изправно за експлоатация.

В заключението е посочено, че при огледа на обекта е констатирано, че на адрес гр.П., ул.“Л. К.“*, към настоящия момент е монтиран електромер № *, като същия е монтиран в изнесено електрическо табло, монтирано на носещ железобетонен стълб, разположен на същата улица. По информация от базата данни на Ч... гр.П., същия е с изключено захранване от 25.09.2019г. по системата за дистанционно управление.

От справката за консумация на клиента, и издадените фактури, вещото лице е направило извод, че през процесния период са отчитани показанията на монтираното СТИ № *, тоест 4 през процесния период в имота е била доставяна електрическа енергия, като количеството и цената на същата е както следва: дневна енергия – 1639 квтч., нощна енергия – 258 квтч, общо количество 1897 квтч, с цена 387,05 с ДДС.

При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице К. е заявил, че процесния електромер е бил в срок на метрологична годност през исковия период, като горното обстоятелство е установил въз основа на информацията, която е получил от офиса на Ч..., която е включвала констативния протокол за монтаж на самия електромер, както и това, че срокът на годност за еднофазни електромери, съгласно ПИККЕ е шест години, и този срок в случая съвпада с исковия период. Видно от приложения към заключението констативен протокол № 4050536 от 11.11.2018г. на същата дата представител на Ч... А. в присъствието на двама свидетели е извършил подмяна на средството за търговско измерване на адрес гр.П., ул.“Л. К.“ №* с потребител Е.С., като е демонтирал електромер с година на производство 2013г. и е монтиран еднофазен електромер * с година на производство 2018г.

Заключението не е оспорено от процесуалния представител на ответницата, като съдът кредитира същото като пълно, компетентно, обективно и обосновано.

При така установените по – горе факти, РС – Петрич е приел от правна страна, че предявения иск по чл.422, ал.1, вр. с чл.410 ГПК е основателен. Районният съд е приел, че страните по делото са се намирали в процесния период /04.12.2018 г. до 05.03.2019 г./ в облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е предоставяло ел.енергия на посочения в исковата молба адрес: гр.П., ул.“Л. К. *. Приел е, че ответницата не е изпълнила в срок задължението си за заплащане на сумите за използвана ел.енергия за процесния период от време, за които са издадени и съответните фактури, поради което е счел за основателни предявените искове за главница в размер на 387,05лв. за използвана и незаплатена ел.енергия за процесния период, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението, както и за заплащане на лихва за забава в размер на 10,76 лв., считано за периода от 05.02.2019 г. до 11.06.2019 г.