Определение № 2574 от 19.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2574 гр. София, 19.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500813 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кремио“ ЕАД срещу определение № 4730/24.11.2025г. по т.д. №462/2025г. по описа на СГС, с което е върната исковата молба, подадена от „Кремио“ ЕАД срещу „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, с която са предявени искове за заплащане на сумата 35 050.88 лв., представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане - забавено изпълнение по сключен с трето лице договор за ремонт на лек автомобил. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи се, че съдът не направил разграничение между договорната и деликтната отгворност, съобразно фактите в делото, което е довело до неправилен извод, че ищецът не е избрал допустимият иск за защита при вреди от деяние на служители на ответното дружество. В този контекст е посочена съдебна практика, според която едно и също поведение на правен субект може до доведе, както до договорна, така и до деликтна отговорност на същия, ако е засегната правната сфера на трето лице.

Жалбоподателят с обстойни доводи възразява, че проверката за допустимост на иска, реализирана по реда на чл. 130 от ГПК, има строго ограничен предмет, като в нея съдът може да проверява наличието на процесуалноправните предпоставки за предявяване на иска, а не на материалноправните предпоставки на иска. Счита, че СГС е сторил недопустимо разширително тълкуване на чл. 130 от ГПК и фактически е постановил отказ от правосъдие. В същия контекст е обосновал процесуалната и материалната легитимация на ищеца в настоящия спор. Въз основа на тези си разсъждения счита, че е изложил факти, които обосновават процесуалната му легитимация да претендира от ответника вреди от деликт, а дали тези факти следва да ангажират деликтната отговорност на последния е въпрос по 1 същество на спора, който следва да бъде разрешен с решение по чл. 235 от ГПК след събиране и обсъждане на доказателства.

В заключение жалбоподателят „Кремио“ ЕАД иска да бъде отменено определение № 4730/24.11.2025г. по т.д. №462/2025г. по описа на СГС, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на предявените искове по същество.

Отговор на частната жалба е подаден от ответника „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, в който е изразено становище за оставянето й без уважение, като неоснователна. Изтъкнати са съображенията на ответното дружество срещу иска, изложени в отговорите на исковата молба и на допълнителната такава. Акцентира и развива довода си, че забавеното изпълнение на договорното им задължение към третото лице помагач ЗАД“Армеец“ АД не е нарушение на забраната да не се вреди другимо и не може да обоснове деликтна отговорност.

Препис от частната жалба е връчен на третото лице помагач ЗАД“Армеец“ АД, което не е депозирало отговор.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и на ответника по частната жалба, намира за установено следното:

Както е посочено в обжалваното определение № 4730/24.11.2025г. по т.д. №462/2025г. по описа на СГС, ищецът „Кремио“ ЕАД, който е предявил срещу „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД иск за заплащане на сумата 35 050.88 лв., представляваща обезщетение за вреди от забавено изпълнение на задължение за ремонт на автомобил, е изложил в исковата си молба следните факти: сключил е договор за финансов лизинг, с опция за прехвърляне на правото на собственост, от 19.02.2020 г., с „ОББ Интерлийз“ ЕАД - лизингодател, по силата на който, като лизингополучател ползва автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***, застрахован по силата на сключен с ЗАД „Армеец“ АД договор за застраховка „Пълно автокаско“; в резултат на ПТП на 24.10.2022 г. и на 25.10.2022 г. са причинени щети върху лекия автомобил, за което при застрахователя са заведени щети, а в изпълнение на т.8.10 от ОУ към договора за имуществена застраховка последният е възложил на 26.10.2022 г. на ответника, като оторизиран сервиз, да извърши ремонт на автомобила и на същия ден автомобилът е бил предоставен за ремонт. Твърди се също, че в договора за извършване на автосервизни услуги, сключен между ЗАД „Армеец“ АД и ответника, не е бил уговорен срок за изпълнение, поради което е следвало да се изпълни в разумен срок, а „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД е изпълнил задължението си да отремонтира автомобила със забава от седем месеца, от което ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в заплатени лизингови вноски в общ размер 18 356.48 лв. за периода м.11.2022 г. – м.05.2023 г. и заплатен наем за заместващ автомобил в размер 16 694.40 лв. за периода 11.02.2023 г. – 21.04.2023 г. Дружеството ищец твърди, че не е налице договорно отношение между него и ответника, както и че не е трето ползващо се лице по договора за ремонт, тъй като липсват клаузи за това в него. Сочи се в исковите молби, че поведението на ответника по допуснатата забава за 2 изпълнение на договора му със застрахователя е противоправно, поради което следва да отговаря на деликтно основание спрямо „Кремио“ ЕАД като поправи посочените по – горе вреди, които твърди да са пряка и непосредствена последица от забавата.

Въз основа на така заявените факти, първоинстанционният съд е заключил, че посоченото забавено изпълнение на задължение по договора за автосервизни услуги изначално е негодно да обоснове извод за нарушение на забраната да не се вреди другимо. Приел е, че такова би било налице ако ответникът с поведението си по изпълнение на ремонта е увредил ползваната от ищеца вещ, тъй като това не би била адекватна последица от уговореното изпълнение, респективно неизпълнение, но такова поведение не се твърди.

Въззивният състав приема въз основа на същите фактически твърдения на ищеца, че искът му е допустим, а изводът на СГС за изначална невъзможност да се обоснове елемент от фактическия състав на деликта – противоправност, изразяваща се в нарушение на забраната да не се вреди другимо, неправилен. При извършването на проверка за допустимост на настоящия иск, съдът следва да провери дали заявените твърдения от ищеца са относими към елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Това означава да прецени посочени ли са факти за деяние(действие или бездействие), в причинна връзка, с което са настъпили вреди, посочени ли са вида и размера на тези вреди, твърди ли се противоправност на поведението на ответника(в случая на негови служител и/или работник). В казуса ищецът „Кремио“ ЕАД е изложил фактите, които според него имат отношение към действията на ответника и вредите които счита, че той му е причинил, както и довод, че тези действия са протовоправни през призмата на общото правило да не се вреди другимо. Съображенията дали тези действия са реализирани, дали са причинили вреди на ищеца, както и дали нарушават конкретно нормативно установено правило или договор или общата забрана да не се вреди другимо, както се твърди в случая, са такива по съществото на спора. Т.е. това са съображения по основателността на претенцията, а не по нейната допустимост.

Като мотиви, касаещи основателността на иска, а не неговата допустимост, настоящият състав оценява и изложеното в атакуваното определение, че неизпълнението на задължението на ответника да ремонтира автомобила точно във времето, е неизпълнение на договора и се дължи спрямо насрещната страна по него, а не е нарушение на забраната да не се вреди другимо, тъй като не се дължи по отношение на всички, а е резултат от постигнато съгласие за удовлетворяване на конкретен кредиторов интерес в определено време. Тези разсъждения представляват обсъждане наличието на елемента противоправност на действията на служителите в ответното дружество, поради което реферират към основателността на иска, а не към неговата допустимост. Ето защо не могат да обосноват връщане на исковата молба, поради недопустимост на иска, предявен с нея.

За пълнота на изложението следва да се маркира, че правната квалификация на иска се дава от съда, разглеждащ спора, а не от ищцовата страна. Съдът въз основа на заявените в исковата молба обстоятелства следва 3 да квалифицира иска, по приложимата според него материалноправна норма, поради което извод за изначална недопустимост на иска, изведен от твърденията в исковата молба, е незаконосъобразен.

С оглед на изложеното, въззивният състав прима, че мотивите на СГС за прекратяване на производството по делото не могат да бъдат споделени.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4730/24.11.2025г. по т.д. №462/2025г. по описа на СГС.

ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4