Определение № 25817 от 16.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25817 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110146245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Й. Д. срещу „Т. с.“ ЕАД, с която по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК е предявен положителен установителен иск за вземане за връщане на дадено без основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск и моли производството да бъде прекратено, а при разглеждане на спора по същество – искът да бъде отхвърлен.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими към спорните обстоятелства, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищцата за прилагане на ч. гр. д. № 33511/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 32-ри състав, е основателно.

Искането за изискване на заверен препис от Решение № ...../19.05.2022 г., постановено по гр. д. № 69839/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 50-и състав, с отбелязване на датата на влизането му в сила, също следва да бъде уважено.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026 г. от 14:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцата, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба 1 документи.

ПРИЛАГА към настоящото производство ч. гр. д. № 33511/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 32-ри състав.

ДА СЕ ИЗИСКА от деловодството на Софийския районен съд, 50-и състав, заверен препис от Решение № ...../19.05.2022 г., постановено по гр. д. № 69839/2021 г., с отбелязване на датата, на която решението е влязло в сила.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата С. Й. Д. твърди, че на 04.06.2025 г. е подала срещу „Т. с.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 290,66 лв., по което е образувано ч. гр. д. № 33511/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 32-ри състав.

Поддържа, че след подадено от ответника възражение срещу издадената заповед за изпълнение съдът е указал да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок, поради което е образувано настоящото производство. Ищцата твърди, че сумата от 290,66 лв. е начислена от ответника по фактура № 11383811/01.2008 г. без правно основание.

Посочва, че по гр. д. № 69839/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 50-и състав, е постановено влязло в сила Решение № ...../19.05.2022 г., с което е установено, че тя не дължи на ответника сумата от 1027,11 лв., представляваща главница за периода от м. януари 2008 г. до м. декември 2008 г. Излага, че на 28.04.2025 г. при проведен телефонен разговор служител на ответника я уведомил за наличието на просрочени задължения във връзка с наследството на Й. К. Впоследствие ищцата посетила каса на ответника, където й било съобщено, че по партидата са начислени значителни задължения и че при неплащане ще бъде образувано съдебно производство и ще бъде издаден изпълнителен лист. Поддържа, че под въздействието на тези изявления на 25.05.2025 г. е заплатила на ответника сумата от 290,66 лв., за което е издадена разписка № 0400025753356297/25.05.2025 г. От съдържанието на разписката впоследствие установила, че плащането е отнесено за погасяване на задължение по фактура № 11383811/01.2008 г. Ищцата счита, че не е съществувало валидно облигационно правоотношение, от което да произтича платеното задължение, като се позовава и на постановеното между страните съдебно решение. Поддържа, че в резултат на плащането нейното имущество е намаляло, а имуществото на ответника се е увеличило без правно основание.

Моли да бъде признато за установено, че „Т. с.“ ЕАД й дължи сумата от 290,66 лв., представляваща недължимо платена сума по фактура № 11383811/01.2008 г. Претендира присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.

Ответникът „Т. с.“ ЕАД оспорва иска. Поддържа, че той е недопустим поради липса на правен интерес, доколкото плащането е извършено доброволно след постановяване на съдебното решение, на което ищцата се позовава. Ответникът не оспорва, че между страните 2 е било образувано гр. д. № 69839/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 50-и състав, по което с влязло в сила през 2022 г. съдебно решение е установено, че ищцата не дължи сумата от 1027,11 лв., представляваща главница за периода от м. януари 2008 г. до м. декември 2008 г. Не оспорва и обстоятелството, че на 25.05.2025 г. ищцата е заплатила сумата от 290,66 лв. по фактура № 11383811/01.2008 г. Поддържа обаче, че след влизането в сила на съдебното решение ищцата съзнателно и доброволно е заплатила процесната сума, въпреки че е знаела за постановеното в нейна полза решение. Излага, че дружеството не е предприемало действия за принудително събиране на процесното вземане, а служителите му са информирали ищцата за други непогасени задължения, отразени по партидата на имота.

Ответникът поддържа, че погасяването на вземането по давност не заличава самото материално задължение, а единствено възможността то да бъде събрано принудително.

Позовава се на чл. 118 ЗЗД и счита, че длъжникът, който доброволно е изпълнил задължението след изтичане на погасителната давност, няма право да иска обратно платеното, дори да не е знаел, че давността е изтекла.

Моли производството да бъде прекратено като недопустимо, а при разглеждане на спора по същество – искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявения иск:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищцата срещу ответника в размер на 290,66 лв., представляващо платена без правно основание сума по фактура № 11383811/01.2008 г.

По чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – безспорни обстоятелства:

Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е било образувано гр. д. № 69839/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 50-и състав, по което е постановено Решение № ...../19.05.2022 г.; с посоченото решение е установено, че С. Й. Д. не дължи на „Т. с.“ ЕАД сумата от 1027,11 лв., представляваща главница за периода от м. януари 2008 г. до м. декември 2008 г.; на 25.05.2025 г. ищцата е заплатила на ответника сумата от 290,66 лв. по фактура № 11383811/01.2008 г.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че е предала на ответника сумата от 290,66 лв., че плащането е извършено за погасяване на задължение по фактура № 11383811/01.2008 г. и че с него е настъпило имуществено разместване между страните.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правно основание за получаването и задържането на процесната сума, включително съществуването на задължението, за погасяването на което е извършено плащането.

Всяка от страните следва да докаже останалите положителни факти, на които 3 основава своите искания и възражения.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че могат да използват процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взела становище по отговора на исковата молба и не е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4