Решение № 258 от 05.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ол. Ив. Д. като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600341 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК и се разглежда за втори пореден път от състав на Софийския апелативен съд.

С присъда № 260018 от 05.10.2020 год. по НОХД № 1432/2020 г., Софийският Градски съд, НО, 13-ти състав е признал подсъдимите:

1. С. В. С., българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, работи като„***“ в „ПП“-СДВР, с адрес: гр.***, район ***, ул. „***“, № *** за ВИНОВЕН в това, че:

На 24.06.2019г., в часовия интервал 13:37 часа – 13:57 часа, в град София, в непосредствена близост до кръстовището при Орлов мост, образувано от булевардите „Цариградско шосе“, „Цар Освободител“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“, в качеството си на длъжностно лице - *** (младши инспектор) в група „03“, на сектор „02“, към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, приел от Х. Д. Г. дар - парична сума в размер на 20.00 (двадесет) лева, за да не извърши действия по служба, нормативно установени в 1

Инструкция № 81213-749/20.10.2014г. - „За реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 90/31.10.2014 г., изм. и доп. бр.

104/29.12.2017г. (наричана по-надолу за кратко Инструкцията), а именно: за да не докладва в Оперативно-дежурния център на СДВР или в Оперативно-дежурната част на отдел „Пътна полиция“, при СДВР, съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1, т.1 от Инструкцията, за констатирано нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата „Участниците в движението: т.1 съобразяват своето поведение с пътните знаци извършено от Х.Г. при управление на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № *** и за да не отрази в писмен документ - ежедневна форма на отчет, съставян/а/ по реда на чл.75, ал.2, т.1, вр. ал.1 от Инструкцията, за осъществените действия по спиране и проверка на водача на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № ***, като подкупът е извършен от полицейски орган - престъпление по чл.302, т.1, б. „а“, вр. чл. 301, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.302, т.1, б. „а“, вр. чл.301, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв., а също и наказание лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от три години, на основание чл.37, ал.1 т.6 от НК.

На основание чл.307а от НК, съдът е присъдил в полза на държавата сумата от 20.00 лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението, която следва да бъде заплатена от подсъдимия С. В. С..

2. Х. Д. Г., българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, пенсионер, ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.„***“, ул.„***“, № ***, ет.6, ап.15, за ВИНОВЕН в това, че:

На 24.06.2019 г., в часовия интервал 13:37 часа – 13:57 часа, в град София, в непосредствена близост до кръстовището при Орлов мост, образувано от булевардите „Цариградско шосе“, „Цар Освободител“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“, дал дар - парична сума в размер на 20.00 (двадесет) лева на длъжностното лице С. В. С. - *** (младши инспектор) в 2 група „03“, на сектор „02“, към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за да не извърши С. действия по служба, нормативно установени в Инструкция № 8121 з-749/20.10.2014 г. - „За реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение“, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 90/31.10.2014 г., изм. и доп. бр.104/29.12.2017г. /наричана по-надолу за кратко Инструкцията/, а именно: за да не докладва в Оперативно-дежурния център на СДВР или в Оператавно-дежурната част на отдел „Пътна полиция“, при СДВР, съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1, т.1 от Инструкцията, за констатирано нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата „Участниците в движението: т.1 съобразяват своето поведение с пътните знаци....“, извършено от Х.Г. при управление на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № *** и за да не отрази в писмен документ - ежедневна форма на отчет, съставян/а/ по реда на чл.75, ал.2, т.1, вр. ал.1 от Инструкцията, за осъществените действия по спиране и проверка на водача на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № ***, като подкупът е бил даден на полицейски орган - престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, поради което на основание чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева.

На основание чл.307а от НК, съдът е присъдил в полза на държавата сумата от 20.00 лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението, която следва да бъде заплатена от подсъдимия Х. Д. Г..

На основание чл.190, ал.2 от НПК, Софийски градски съд е осъдил подсъдимите С. В. С. и Х. Д. Г., да заплатят по 10.00 лева ДТ, за служебно издаване на по 2 бр. изпълнителни листа за всеки един от подсъдимите.

Тази присъда е била потвърдена от състав на Софийски апелативен съд с решение № 185/08.06.2021 год. постановено по ВНОХД 199/21 г.

С решение на Върховния касационен съд от 06.04.2022 год. постановено по НД 124/22 год. решението на САС било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, с конкретни указания за събиране на доказателства.

3

За изясняване на обстоятелствата по делото и за правилното му решаване, настоящият състав на САС следва да разгледа постъпилите срещу присъдата на СГС въззивни жалби от подсъдимите и техните защитници.

Във въззивната жалба на подсъдимия С. В. С. и писменото допълнително изложение към нея, се навеждат доводи за нейната незаконосъобразност. Неправилното приложение на материалния закон защитникът обяснява с неправилният извод на първоинстанционният съд за наличието на кваливициращия признак по чл.302, ал.1, пр. първо от НК, а именно „лице, което заема отговорно служебно положение“.

Според защитника, съдебната практика е очертала границите на квалифициращия белег на престъплението, като приема, че не е достатъччно само да се установи принадлежността на извършителя към определена държавна структура, в случая МВР. Определящи за служебното положение на извършителя на деянието са от една страна кръга от правата и задълженията вменени му сс заеманата длъжност и от друга страна, мястото му в служебната йерархия. Видно от длъжностната характеристика на подсъдимия С., той е заемал най-ниската възможна длъжност в съответното подразделение и правата и задълженията му като *** не включвали ръководни и управленски функции. Защитникът е посочил, че следва да бъдат преценени изложените доводи за правилни и да бъде отменена атакуваната присъда и подсъдимият да бъде оправдан.

Във въззивната жалба на подсъдимия Х. Д. Г. се твърди неправилност и незаконосъобразност, нарушение на материалния закон, процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Според защитника, събраните по делото доказателства не установявали по безспорен и категоричен начин извършеното от Г. деяние за което е осъден.

Твърди се, че Х.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, с постановяване на нова-оправдателна присъда.

На основание чл.328 от НПК след проведено разпоредително заседание делото е насрочено. При разглеждане на делото във въззивната инстанция и с оглед правилното установяване на фактите от значение за конкретния казус и по указание на ВКС на РБ са събрани допълнително и следните доказателства: повторен разпит на св.П.К. и вещото лице А. Г. П..

4

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ пред въззивната инстанция и след проведено въззивно съдебно следствие прокурорът от апелативна прокуратура поддържа становище, че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

Подсъдимите чрез своите защитници поддържат подробните доводи от писмените жалби и допълнения и молят за оправдателна присъда.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата и настоящата въззивна инстанция и в изпълнение задължителните указания на ВКС, като провери атакуваната присъда по оплакванията на подсъдимите възприема изцяло фактическите и правни изводи на първостепения съд.

Анализът на цялостния доказателствен материал, както и събраните в хода на съдебното следствие пред САС доказателства, не налагат поразлични изводи относно фактите, които решаващият съд е приел за установени. Мотивите на присъдата са аналитични и убедителни и позволяват на страните и на контролната инстанция (САС) да проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по правно релевантните факти.

По същество релевираните в жалбите на двамата подсъдими доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са били развити във връзка с този за нарушения на закона и се свеждат до несъгласието на подсъдимиите с доказателствената основа на приетите фактически положения, наложили правните изводи на съда относно вината и отговорността им. Въз основа и преценка на доказателствата настоящият състав намира, че без основание подсъдимите са поддържали, че доказателствените източници са били оценявани твърде едностранчиво, като са взети предвид само онези от тях, които ги уличават и не са събирани и проверявани други, опровергаващи тезата на обвинението.

В конкретния казус се касае за голяма като обем и съдържание доказателствена съвкупност, съдържаща множество доказателства, установяващи фактите на отделните престъпни деяния, осъществени от подсъдимите. Решаващият градски съд е изложил съображения за доказателствената основа на всеки отделен, приет за установен от него факт, 5 както и основанията си, за да отхвърли като защитна развиваната от подсъдимите теза.

При разглеждане на делото пред първата инстанция е бил спазен процесуалният ред и не са били допуснати процесуални нарушения във фазата на досъдебното и съдебно производство при събирането на доказателствата.

В случая безспорно е установено, че не само доказателствените материали приобщени чрез прочитането им, но и останалите събрани и проверени в хода на производство доказателства (пред първата и въззивна инстанции) са могли да послужат за фактическа основа, както на присъдата, така и на въззивния съдебен акт.

Решаващият съд е подложил на задълбочена преценка и анализ събраните доказателствени източници, прецизно са установени всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото- факта на извършване на деянията, авторството, механизма на осъществяването, субективната страна на престъпленията, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които са били извършени. Първостепенният съд е направил и верни правни изводи. Същите се оспорват от упълномощените защитници на подсъдимите, но възраженията са неоснователни и не могат да бъдат възприети от настоящата инстанция. Неоснователни са и твърденията в жалбите, че осъдителната присъда почива на предположения.

Следва да се има предвид принципното становище на настоящия съд, че доказателствените средства следва да бъдат ценени не изолирано едно от друго, а във взаимовръзка и логическа последователност. Правните изводи са изградени върху една последователна верига от факти, позволяваща несъмнени изводи относно авторството и механизма на деянията. Въззивният съд споделя фактическите констатации на първостепенния съд и намира, че авторството на деянията, субективната страна на престъпленията и всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по реда на чл.102 от НПК, са доказани извън всякакво съмнение. Правото на съда по вътрешно убеждение да възприема и оценява определени доказателствени средства е суверенно, щом като аналитичната и логическата дейност се основава на всестронно и пълно изследване на обективните обстоятелства по делото.