Решение № 4641 от 18.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4641 гр. Пловдив, 18.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330105368 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П.

П., е предявил против Т. Т. Ц., ЕГН: **********, с адрес: град П., бул. „*********” № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ******* г. на ПРС, ******* с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №********* г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 1442, 95 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода *************г., за обект с ИТН ********, находящ се в град П., бул. „**********” № ****, ет.

***, ап. ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 129, 91 лева за периода ********* г. и законната лихва, считано от ********* г.- датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване, при публично известни ОУ. Ответникът като собственик на имот пък бил клиент на ищеца и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на 1 задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доставената от ищеца до сградата ТЕ била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение„Нелбо“ ЕАД, като включвала ТЕ за отопление, ТЕ, отдадена от сградната инсталация и услуга за разпределение, както следва: главница в размер на 1442, 95 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода ********** г., за обект с ИТН **********, находящ се в град П., бул. „*********” № ****, ет. ***, ап. ***. Дължало се и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 129, 91 лева за периода ********* г.- ******** г. Начислената ТЕ била доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ и отчитането ставало по показанията на монтираните в имота водомер и топломер. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати горните суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № ********* г. на ПРС, *********. с-в, като заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и заявителят в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК предявявал настоящия установителен иск за горните суми.

Претендират се и разноските в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. Исковата молба му е редовно връчена лично на адреса на потребление, посочен в исковата молба. Същият не се явява в първото по делото заседание, редовно призован лично и уведомен за последиците по чл.

238 от ГПК. С исковата молба ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Същевременно по делото е депозирана молба от ответника лично, с която заявява, че признава задължението изцяло и моли за разсрочване на плащанията, тъй като е в „************“.

По тази молба ищецът взема становище да се разсрочи изпълнението на решението за шест месеца, както и да се постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК при признание на иска.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. От представените по делото доказателства се установява, че на **********г. ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за присъждането на претендираните суми. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **********г., постановена по ч. гр. дело № **********г. на ПРС, ********* гр. с-в е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца търсените суми. Дадени са били указания за предявяване на иск, като настоящият такъв е заведен в едномесечен срок от получаване на съобщението, и е допустим. С молба от ********г. ответникът заявява, че е в затруднено социално положение и ще има задължението да осигури средства да изплати на вноски задължението, поради което моли за разсрочване. Горното представлява валидно направено признание на иска.

Същото по същество представляващо процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което 2 съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.

Само за пълнота следва да се отбележи, че направеното от ответната страна признание изцяло съответства на представените по делото и неоспорени от ответника справки и фактури, от които се установява, че претендираните от ищеца суми действително се дължат от ответната страна.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1442, 95 лева (хиляда четиристотин четиридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода ************ г., за обект с ИТН *********, находящ се в град П., бул.

„********” № ****, ет.***, ап. ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 129, 91 лева (сто двадесет и девет лева и деветдесет и една стотинки) за периода **********г. и законната лихва, считано от ********* г.- датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора, ищцовата страна има право на разноските и в двете производства – заповедното и исковото такова.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 31, 46 лева (тридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) - довнесена държавна такса, както и 100 лева (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.

По искането за разсрочване на задължението, съдът намира следното:

Основателно се явява искането на ответника за разсрочване на същото, доколкото, въпреки липсата на представени доказателства за твърденията му за затруднено материално положение, ищцовата страна дава съгласието си да се разсрочи изпълнението на решението на шест вноски. Сбора от дължимите суми за главница и мораторна лихва възлиза на 1572, 86 лева.

Същите следва да бъдат разпределени на пет вноски – 4 вноски по 314, 57 лева и пета вноска – 314, 58 лева.

Главницата от 1442, 95 лева, разделена на пет, включва по 288, 58 лева за главница във всяка вноска, върху която следва да се заплати дължимата законна лихва от датата на подаване на заявлението – **********г., до окончателното плащане на сумата по всяка от първите пет вноски, включващи главница.

Съдът намира, че разноските по делото в общ размер на 256, 46 лева следва да се 3 заплатят общо в шеста, последна вноска, в размер на 256, 46 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕВН България

Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П. П. и Т. Т. Ц., ЕГН: **********, с адрес: град П., бул. „*********” № ***, ет. ***, ап. ***, че Т. Т. Ц., ЕГН: ********** дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 следните суми: 1442, 95 лева (хиляда четиристотин четиридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода ************* г., за обект с ИТН *********, находящ се в град П., бул. „**********” № ****, ет. ***, ап. ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 129, 91 лева (сто двадесет и девет лева и деветдесет и една стотинки) за периода ************** г. и законната лихва върху главницата, считано от ******** г.- датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане., които суми е разпоредено Т. Т. Ц., ЕГН: ********** да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************ г., постановена по ч. гр. дело № ************ г. по описа на ПРС, ************* гр. състав.

ОСЪЖДА Т. Т. Ц., ЕГН: **********, с адрес: град П., бул. „**********” № ****, ет.

***, ап. *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П. П. сумата от 31, 46 лева (тридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) държавна такса в заповедното производство, сумата от 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – държавна такса и исковото производство, и сумата от 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РАЗСРОЧВА изпълнението на настоящото решение, за срок от 6 месеца, като Т. Т. Ц., ЕГН: ********** ще заплаща на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602 горепосочените суми за главница, лихви и разноски на следните вноски:

Първа вноска в размер на 314, 57 лева (триста и четиринадесет лева и петдесет и седем стотинки) с падеж – **********г., като следва с тази вноска да се заплати и законната лихва върху сумата от 288, 58 лева (двеста осемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) за главница, за периода от подаване на заявлението -**************г., до датата на плащането;