Решение № 2536 от 06.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2536 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330113273 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 240 и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „НД Мениджмънт” ООД, ЕИК: 200267101, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашко Димитров” бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от ********** Л.Д., чрез пълномощник адв. К. Т., е предявил против З. С. М., ЕГН:

**********, от ************************, искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 540 лева- остатъчна главница по договор за потребителски кредит № ******** от 20.04.2021 г. и сумата от 95, 62 лева- лихва за забава за периода 07.09.2021 г.18.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.05.2023 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******** от 20.04.2021 г., при следните параметри: сума по кредита- 600 лева, на 20 седмични вноски, всяка от по 30 лева, при ГЛП- 0 %. За получената сума бил издаден РКО, като на лицето била представена необходимата преддоговорна информация и с подписване на договора той се съгласил с всички негови клаузи. Длъжникът изпаднал в забава още с втората вноска на 11.05.2021 г., като бил погасил само сумата от 60 лева. Между страните имало възникнало валидно кредитно правоотношение, сумата била получена от длъжника, а кредитът вече бил падежирал- на 07.09.2021 г. Предявяват се искове за заплащане на остатъчната главница от 540 лева, както и за сумата от 95, 62 левалихва за забава за периода 07.09.2021 г. (датата на крайния падеж)- 18.05.2023 г. (датата на 1 предявяването на иска). По случая било образувано и производство по предварително обезпечение на иска- частно гр. дело № 1838/ 2023 г. по описа на Районен съд- Перник, а въз основа на издадената обезпечителна заповед било образувано изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ********. Моли за осъждане на ответника да заплати търсените суми за главница и лихва. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител. Твърди се, че към исковата молба не бил приложен процесния договор за кредит, нито копие от него, а документът представлявал извадка от система, поради което не бил годно доказателствено средство. РКО следвало да се обследва за неговата валидност.

Искът се оспорва, като на първо място се прави възражение за изтекла давност. По договорите за кредит имало едно неделимо плащане, което макар и разсрочено на вноски, не представлявало периодично плащане и за него не била приложима тригодишната давност. Отделно от това обаче, при разсроченото плащане всяка погасителна вноска ставала изискуема с настъпване на своя падеж. В тази връзка всички вноски по кредита за периода 27.04.2021 г.- 07.09.2021 г. били с настъпила погасителна давност. На следващо място, се твърди, че имало частично погасяване- платена била сумата от общо 60 лева, от отпуснатите 600 лева, но кредиторът бил бездействал две години от изпадане на длъжника в забава и това обстоятелство будело недоумение. Не ставало ясно и дали той се бил възползвал от обезпечението по кредита- издадения запис на заповед. Оспорва размера на исковете като недоказан и моли за отхвърлянето им, а при условията на евентуалност- за отхвърляне само на претенцията за главница. Моли и за присъждане на възнаграждението си като особен представител. В с.з. страната не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С договор за потребителски кредит № ******** от 20.04.2021 г. ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 600 лева, за срок от 20 седмици, при размер на вноската от по 30 лева, при ГПР- 47, 06 %, ГЛП- 0 %.

Договорът за кредит между страните е представен в оригинал.

Представен е РКО, видно от който ответникът е получил в заем от ищеца сумата от 600 лева.

Приети са още искането за отпускане на кредит, както и общите условия на кредитора.

Към договора е приложен погасителен план, видно от който ответникът е заплатил първите две вноски от по 30 лева, или общо 60 лева.

Представена е и справка от електронен калкулатор за изчисляване на размера на лихвата за забава.

Било е допуснато и предварително обезпечение на иска по частно гр. дело № 1838/ 2023 г. по описа на Районен съд- Перник, по което е издадена обезпечителна заповед от 2

03.05.2023 г. в полза на кредитора, а въз основа на нея е било образувано срещу длъжника и изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ********.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Безспорно е обстоятелството, че между страните са съществували отношения по сключен между тях договор за потребителски кредит № ******** от 20.04.2021 г., по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 600 лева за срок от 20 седмици, платим на вноски по погасителен план. Сумата е получена с РКО от ответника, като същият е извършил и погасявания на първите две вноски, общо в размер на 60 лева, което се посочва от кредитора, т.е. страната признава неизгоден за нея факт, поради което това обстоятелство следва да се приеме за безспорно установено.

Със сключването на договора всяка от страните се обвързва от съглашението и следва да изпълни ангажиментите си. Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици. С подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, като съглашението, предмет на индивидуално договаряне, е израз на общата воля на страните, които именно по този начин са уредили отношенията си. Заемателят се е съгласил с тези условия, приел ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно със сумата, която ще дължи по отпуснатия му заем. В съдържанието на договора са уговорени параметрите на същия, посочени са дължимите суми, представен е и погасителен план по вноски с падежни дати. С исковата молба се търси единствено остатъчната главница в размер на 540 лева, като разлика между получена по кредита сума от 600 лева и платена такава от 60 лева. Тази сума винаги ще е дължима, дори и в хипотезата на недействителен потребителски кредит по смисъла на чл. 23 от ЗПК, каквато обаче в случая няма, а и кредиторът не претендира нищо повече от главницата- нито се търси възнаградителна лихва, нито неустойка, нито такси, нито пък каквито и да е други разходи по кредита. Договорът е с краен падеж, който отдавна е настъпил, а с това и изискуемостта на всички задължения- в случая само претендираното вземане за непогасената главница, като в тежест на ответника е да докаже пълно плащане, но такова липсва, поради което сумата по исковата молба за остатъчна главница от 540 лева се явява дължима на годно правно основание- настъпил падеж и неплащане в срок, като тя се дължи ведно със законната лихва от завеждане на делото, доколкото това е законна последица от уважаването на претенцията.

По отношение на лихвата за забава, следва да се посочи, че принципно тя има санкционен (наказателен) характер, защото се начислява само в случай на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане. По делото обаче не се търси обезщетение за забавено плащане през времето на действието на договора, а само за след крайния падеж, като законна постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се дължи лихва- чл. 86 от ЗЗД. В случая е видно от доказателствата, че след падежа на втората вноска- 04.05.2021 г., длъжникът е изпаднал в забава, в каквато е и до момента.

Предявената срещу него претенция е с начална дата крайният падеж и крайна дата3 предявяването на иска. За доказване на претенцията се представя справка от електронен калкулатор, която може да се ползва като доказателство по смисъла на чл. 162 от ГПК.

Видно от същата, за периода 07.09.2021 г.- 18.05.2023 г. лихвата за забава, изчислена на база законната лихва върху остатъчната главница от 540 лева, възлиза на сумата от 95, 62 лева, до който размер тази претенция следва да бъде уважена.

За пълнота на изложението, досежно възраженията в отговора за изтекла давност по отношение на вземането по кредита, следва да се отбележи, че те са неоснователни.

Действително в нормата на чл. 111 буква „в” от ЗЗД е предвидено, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за наем, лихви и други периодични плащания.

По делото обаче не може да се приеме, че е налице хипотеза на периодично плащане, защото такова ще има, когато по естеството си плащането има периодичен характер. При договора за заем (какъвто е конкретният) принципно има едно неделимо плащане, като дори и страните да са уговорили сумата по кредита да се плаща по погасителен план, разсрочена на вноски, всяка дължима на различна дата, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Касае се за частични плащания по договора, като кредиторът се е съгласил по този начин да приеме изпълнение от длъжника си- на части, а не наведнъж. Оттук- няма да е приложима кратката тригодишна давност, ако дългът е разсрочен, защото това не представлява периодично плащане на повтарящо се еднородно задължение по смисъла на цитирания по- горе законов текст. В настоящия случай изискуемостта настъпва с датата на крайния падеж на последната вноска- 07.09.2021 г. Исковата молба е подадена в съда на дата 18.05.2023 г., поради което от момента на настъпване на изискуемостта до този на предявяване на исковата претенция, не е изтекла общата петгодишна давност, приложима за делото, за да се приеме, че са налице основания в тази връзка за отхвърляне на иска.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, доколкото искът е уважен изцяло, като те следва да се възложат в тежест на ответника. Разноските надлежно се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са реално направени: внесени държавна такса по делото в размер на 100 лева и депозит за особен представител на ответника в размер на 400 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 400 лева. Наред с това, на основание т. 5 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски в обезпечителното производство, доколкото настоящият процес е образуван в указания от съда срок по допуснато обезпечение на бъдещ иск. В обезпечителното производство по частно гр. дело № 1838/ 2023 г. по описа на Районен съд- Перник молителят е внесъл държавна такса от 40 лева- за образуване на делото и е заплатил на пълномощника си сумата от 400 лева- за адвокатско възнаграждение, които разноски му се дължат с оглед крайния изход от спора. Без уважение обаче следва да се остави искането на ищеца за присъждане на разноските в изпълнителното производство, макар и за тях да са представени съответните писмени доказателства, че те са били реално направени. Това е така, защото тези разноски не са сторени в производството по предварително обезпечение 4 на иска, за да се присъждат по същия начин, а освен това те са дължими в изпълнителното дело, което е още висящо и по което ЧСИ следва да се произнесе по въпроса за разноските на взискателя, като именно в тази връзка те следва да се претендират там. Ответникът пък е представляван от особен представител в процеса, на когото се дължи внесеният депозит без значение от изхода на делото, като на адвоката ще бъде издаден РКО за съответната сума.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З. С. М., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на „НД Мениджмънт” ООД, ЕИК: 200267101, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашко Димитров” бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от ********** Л.Д., следните суми: сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лева- остатъчна главница по договор за потребителски кредит № ******** от 20.04.2021 г. и сумата от 95, 62 (деветдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки) лева- лихва за забава върху главницата за периода 07.09.2021 г.- 18.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.05.2023 г. до окончателното й погасяване.