Решение № 2800 от 05.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2800 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330100021 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от А. Д. Ш. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която се иска от съда да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника поради недействителност на договор за кредит от 30.08.2024 г. следните суми по договора: 326,85 лв. - възнаградителна лихва; 450 лв. - възнаграждение за услуга „Фаст“ и 640 лв. - възнаграждение за услуга „Флекси“, а при евентуалност само сумите за услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди се, че страните сключили процесния договор за заем за сума в размер на 1000 лв., като били уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че договорът е недействителен, тъй като са нарушени нормите на чл. 11, ал. 1 ЗПК, като не се сочи общият размер на кредита, условията за усвояване, лихвеният процент, ГПР, условията за издължаване на кредита. В частност намира, че при изчисляване на ГПР неправилно не са включени възнагражденията за допълнителните услуги, които също съставляват разход по кредита. Цитира съдебна практика, претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът признава сключването на договора, както и уговорените услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Същите били предварително уговорени. Намира, че всички императивни изисквания на закона са спазени, включително тези на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Посочен бил и ГПР. Сочи, че ГПР е формиран от фиксирано вземане възнаградителна лихва. Посочени били съответните допускания. Намира, че неправилното посочване на ГПР не води до недействителност на договора.

Намира, че посочените допълнителни услуги не следва да се включват в ГПР, тъй като не съставляват част от общите разходи по кредита, без това да е 1 условие за сключване на договора. Цитира европейско законодателство. Ето защо намира, че те не са част от ГПР, поради което намира, че липсва неточно посочване на ГПР. Развива подробни съображения по останалите основания за недействителност, които се твърдят от ищеца. Намира, че липсва неравноправност и че са спазени условията за посочване на ГЛП. Счита, че са спазени изискванията за добросъвестност. Претендира разноски, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, чиято допустимост се определя от факта, че не е настъпил крайният падеж на вземанията по договора и кредиторът би могъл да търси изпълнение. Основателността на иска се определя от невъзможността на ответника да докаже валидно правно основание за дължимост на сумите, в случая - валидно сключен договор за кредит, с писмена уговорка за възнаградителна лихва и клаузи за допълнителни услуги, усвояване на заетата сума, настъпване изискуемост на вземанията.

Съдът намира, че липсва първият юридически факт от този фактически състав – сключването на валиден договор за потребителски кредит.

Обявено е за безспорно между страните сключването на договора, уговарянето на клаузи „Фаст“ и „Флекси“ и невключването им в ГПР.

Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочената допълнителна услуга „Фаст” е свързана с усвояване на кредита – приоритетно разглеждане и изплащане на кредита. По-бързото извършване на преценката на кредитора дали да сключи договора с определен длъжник и при определени условия, както и по-бързото предоставяне на заемната сума, не съставляват отделна услуга, различна от фактическия състав по сключване на самия договор. Услугата „Флекси”, която предоставя право на потребителя да променя погасителния план, е такса, свързана с управление на кредита. Промяната на погасителния план касае изменение на договора, което е присъща възможност за изменение на правоотношението, за което е достатъчно взаимно съгласие. Заместването на това съгласие със заплащане на парична сума накърнява добрите нрави.

Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо уговарянето на тези услуги и таксата за тях целят постигане на скрито оскъпяване на кредита. Тъй като посочените такси имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реална допълнителна услуга, стойността им следва да намери израз в ГПР по кредита. В договора не се сочи размер на ГПР, ако в него се включат коментираните такси. С това се нарушават изискванията за посочване в договора на ГПР. Същият следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора, същият е недействителен на 2 основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C - 714/22.

На основание чл.23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Ето защо ищецът не дължи на ответника сумите за възнаградителна лихва и такси за допълнителни услуги. Тази недължимост следва да се признае и искът да се уважи.

При този изход от спора право на разноски има ищецът. В полза на същия ще се присъдят: дължимата и платена държавна такса в размер на 56,67 лв. и 360 лв. за адвокатски хонорар (за който е доказано, че е платен в размер на 450 лв.), който следва да се намали на тази сума с оглед възражението за прекомерност и ниската правна и фактическа сложност на делото.

Намаляването му под този размер е невъзможно, доколкото и самият ответник претендира 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, че А. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, не дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, с адрес: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.”В”, следните суми, уговорени в сключения между тях договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/30.08.2024г., а именно: сумата от 326,85 лв. – уговорена като възнаградителна лихва по договора; сумата от 450 лв. – уговорена като възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по договора; сумата от 640 лв. – уговорена като възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договора.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, да плати на А. Д. Ш., ЕГН **********, разноските по делото: държавна такса в размер на 56,67 лв. и 360 лв. за адвокатски хонорар

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3