Определение № 189 от 17.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 17.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Яна Панева като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20233100600316 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е определение на ВРС, с което е оставена без разглеждане жалба срещу постановление на прокурор за прекратяване на досъдебно производство, с правно основание чл. 243 ал.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, като производството пред ВРС е било прекратено.

Въззивното производство е образувано по жалба на П. Н. К., с която се иска отмяна на определението на ВРС и решаване на въпросите в първоначалната жалба по същество.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становището на жалбоподателя, намира за установено следното.

С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 24.11.2022 г. на прокурор при ВРП наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК . По делото не е имйло привлечен обвиняем, а делото е водено по чл. 309 ал.1 от НК. Срещу това постановление е подадена жалба до PC – Варна от П. Н. К., ЕГН **********, в която претендира че има престъпление, както и пострадал от него.

Когато производството е по реда на чл. 243 ал. 4 за проверка на постановление на прокурор за прекратяване на наказателно производство на някое от основанията по чл. 24 ал.1 или ал.6, както и когато обвинението не е доказано по несъмнен начин, то тогава за лицата, които имат участие в процеса, възниква възможност да атакуват това постановление по два начина.

1

В случай че имат качество на пострадал, съгласно нормата на чл. 74 от НПК, то те могат да обжалват постановлението на прокурора пред съда по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК. Когато липсва това качество, за лицата остава възможността да атакуват постановлението на прокурора пред по-горния прокурор, съгласно чл. 243 ал.10 от НПК.

За съда съществува задължение да провери качеството на жалбоподателя и в случай че се установи липсва на такова качество, да остави без разглеждане жалбата пред него. Следва да се върне жалбата на подателя й, като се прекрати съдебното производство. Всички тези действия са част от проверката по допустимост на жалбата по реда на чл. 243 от НПК. Поради това и районният съд е направил правилна преценка, че лицето, подало жалба няма активна процесуална легитимация, тъй като не е пострадал от тези деяния. Кръгът от лица, които имат право на жалби са пострадалите, респ. и ощетените юридически лица, съгласно чл.74 от НПК, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от деянието, които вреди следва да се пряка и непосредствена последица от него. Очевидно е, че по дело, което изследва дали са налице различни документни престъпления, пострадали лица по смисъла на НПК няма, тъй като не може да има пряка и непосредствена последица, дори и пострадалия да смята така или обективно вредна последица за него да има . Отделен би бил въпросът, ако постановлението на ВРП се обжалва пред по-горния прокурор, с оглед възобновяването на производството, както и съществува възможността за служебно разглеждане на постановлението, също пред по-горния прокурор, по реда на чл. 243 ал.10 от НПК, където не съществува ограничението за атакуване на прокурорско постановление с оглед процесуалната легитимация.

Чрез тази правна възможност лицата, засегнати косвено от дейнието не са лишени от правна защита и възможност да атакуват актове, които ги засягат, на този етап от процеса.

С оглед казаното, съдът намира, че след като не е налице пострадал, който би могъл да претендира за вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието, поради което това лице не би могло да обжалва и постановленията на ВРП по реда на чл. 243 от НПК, като предизвика съдебен контрол. Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен да следи за допустимостта на жалбата, и едва след това да се произнася по нейната основателност и правилно не е взел отношение по съществото на 2 акта, като е приел, че не е налице активна процесуална легитимация. Поради това и определението на ВРС за оставяне без разглеждане е правилно и следва да се потвърди.

За прецизност следва да се отбележи, че съдът, освен че е оставил без разглеждане жалбата е следвало да посочи че я връща, като само връщането подлежи на обжалване пред настоящата инстанция, съответно да прекрати съдебното произовдство пред себе си.

С оглед горното горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС, 37 състав, по ЧНД № 108/2023 г.

Определението не подлежи на касационен контроле окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3