Решение № 14358 от 12.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14358 гр. С, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П. Н. А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110138445 по описа за 2022 година

Предявен е иск от “ДЗИ- О З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”В” № 89Б, представлявано от К Ч и Б В, чрез адв.С., със съдебен адрес гр.С, ул.”Х А” № 35, ат.1, офис 3, насочен срещу С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета Й Ф за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 129.92 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №... от 114.92 лв. и 15.00 лв. разходи по определянето му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 15.07.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 20.08.2021 г. в гр.С, на път, стопанисван от ответника С О, е настъпило ПТП с л.а.С с рег.№..., който при движение по ул.“Д М” в ж.к.М, попада в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Сочи се, че по този начин са нанесени имуществени вреди по застрахования при ищеца л.а.С, а именно увредена е предната дясна гума, което е наложило подмяната й. Това е установено след подадено от водача на МПС уведомление за щета. Отбелязва се, че по така заведената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 114.92 лв., което е прихванато срещу вземането на застрахователя от увреденото лице за вноска по премия по застраховка Каско.

Отговорността на ответника се аргументира с факта, че С О е отговорна за поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си в тази насока.

Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но последният не е сторил това.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск.

По същество ответникът оспорва освен описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното произшествие и наличие на причинно-следствена връзка между него и претендираните увреждания. Отбелязва се, че липсва протокол за ПТП, съставен от служител на отдел „Пътна полиция”, което е в нарушение на Общите условия на ищеца – 1 т.9.6.1. В този смисъл се твърди, че липсват доказателства за настъпване на самото описано в исковата молба застрахователно събитие, както и на конкретните обстоятелства – точно местонахождение на дупката, нейните размери и т.н.

Ответникът обраща внимание, че ищцовото дружество е признало и изплатило обезщетение по щета, по която обстоятелствата са установени единствено въз основа на подадено от застрахованото уведомление за щета, което представлява частен свидетелствещ документ и не обвързва съда с материална доказателствена сила. Позовава се и на Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда на информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.

Неводат се и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, поради нарушение от негова страна на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, ако съдът уважи иска, се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-автотехническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представената като писмено доказателства полица по автомобилна застраховка „Каско” №..., е видно, че между ищцовото дружество и П. Р. П., е сключен договор за застраховане на л.а.С SX4 с рег.№..., с валидност на полицата от 00.00 ч. на 28.05.2021 г. до 23.59 ч. на 27.05.2022 г. Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за автомобилна застраховка ”Каско+” , от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от тях

На 20.08.2021 г. е настъпило ПТП със застрахования автомобил, при което по време на движение е преминал през пропаднала шахта в ж.к.М на ул.“Д.М“. Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 21.08.2022 г., собственикът му е подал до ищеца уведомление за щета. От страна на застрахователното дружество са съставени описзаключение по щета №... и калкулация на претенция.

По заведената щета е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 114.92 лв., за което е съставен ликвидационен акт от 23.08.2021 г. Плащането е извършено на 23.08.2022 г., видно от приложения на л.16-18 от делото опис към платежно нареждане за масов превод /стр.3 от същия/.

С регресна покана, изпратена на 12.10.2021 г. ищецът е претендирал от ответника връщане на заплатеното по процесната щета застрахователно обезщетение, както и 15.00 лв. ликвидационни разноски по определянето му. На 19.10.2021 г. ответникът с нарочно писмо е отказал изплащането на претенцията.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св.П. Р П., се установява, че през лятото на 2021 г. в ж.к.М 1, до бл.29, при извършване на маневра с управлявания от нея л.а.С, е попаднала в шахта, която е била под нивото на асфалта.

Свидетелката обяснява, че шахтата е била с квадратна форма с размери около 45/45 см., имала е капак, но нивото й е под това на асфарта с повече от педя, при което се образува дупка с остри ръбове. Разположението на шахтата св.П. описва като гарично между пътното 2 платно и паркинга пред блока. При разпита си зявява, че при настъпване на увреждането, тя е правела маневра с автомобила и с предната дясна гума е попаднала в дупката, при което тя се е спукала и се е увредила джантата.

Според свидетелката, дупката не е била обозначена.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че щетите по л.а.С с рег.№..., описани в описа на застрахователя се намират в причинно-следствена връзка със заявения механизъм на получаването им при конкретното ПТП. Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по процесния автомобил на 139.10 лв., като застрахователят е извършил допълнителни разходи по определяне на обезщетението в размер на 15.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.410 от КЗ вр. чл.49 и чл.45 от ЗЗД. Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане (застрахователна полица № ....), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите. В същото време настъпилото застрахователно събитие е част от поетите от ищеца рискове.

Случаите като този, предмет на настоящия иск, са изрично посочени в чл.2.1.3.1, р.ІІ от Общите условия, поради което следва да се приеме, че се покриват от “ДЗИ-О З” АД.

Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на увредения автомобил.

Страните не спорят и че именно ответникът е стопанин на пътя, където е настъпило произшествието. Извод в тази насока се налага и от разпоредбите на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата и пътищата и §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Поради това и на основание чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от Закона за пътищата ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително - да означи с необходимите пътни знаци ако се извършва ремонт и/или има неравност, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Ответникът релевира възражение за липсата на пасивна материалноправна легитимация, тъй като произшествието било причинено от шахта, която не е негова собственост. Действително, данни в тази насока се събраха от показанията на допуснатия до разпит свидетел, но фактите, които той излага навеждат на извод, че сама по себе си шахтата не е причина за настъпване на уврежданията по л.а.С, а задигнатия около нея с над педя асфалт, при което се образува дупка. В този смисъл налице е неизпълнение на задължението на ответника за поддържане в безопасно състояние на пътя, при движение по който са настъпили процесните щети, като от заключението на автотехническата експертиза се установява, че те са в причинна връзка с изяснения механизъм на произшествието.

В тази насока следва да се отбележи, че според § 1, т.37 от ДР на ЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, 3 вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

В случая, установената шахта, както се посочи вече е с капак, като свързването й с пътя не е плавно, в една равнина, а е оставена под нивото на пътната настика, поради което представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, като създава опасност за движението. В същото време ответникът не доказа това препятствие да е сигнализирано или обезопасено по предвидения ред. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно, като без значение за отговорността му е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е възложено. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на препятствието и премахването му е довело и до неизпълнение на задължението по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради което и на основание чл.49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Ответникът е направил възражение, че липсва протокол за ПТП или друг документ, установяващ, че органите на МВР са уведомени. В тази насока следва да се отбележи, че чл.6 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, предвижда задължение за служителите на отдел Пътна полиция да посещават само определени пътнотранспортни произшествия, като след изрично посочените в т.5 на чл.6 е и произшествие при изяснения по делото механизъм, а именно само с един участник, при което МПС не е в състояние да се придвижва на собствен ход. В този смисъл не съществува законов ред, по който да бъде осигурено издаването на документ от компетентните органи за регистриране на процесното ПТП и няма как да бъде изискван такъв като условие за изплащане на застрахователното обезщетение.

По така изложените съображения и доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-малък от размера на действителните вреди (съгласно заключението на автотехническата експертиза), то съдът счита, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за пълния размер на платеното застрахователно обезщетение, т. е. за сумата в размер на 114.92 лв., както и за извършените обичайни разноски по определянето му в размер на 15.00 лв. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на спор единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е направил. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ размер на 578.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 300.00 лв. за депозит за СТЕ, 60.00 лв. за депозит за разпит на свидетел и 168.00 лв. за адвокатско възнаграждение.