Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1590 от 15.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3587/2023
Вид
Решение № 1590
Подписан
15.09.2023
В сила
12.10.2023
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1 т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. Пловдив, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330203587 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Ч. П. К. от гр. Р., ул.*** против Електронен фиш серия К № 7200158, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. С жалбата се моли ел. фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. Претендират се разноски.

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Издаден е ел. фиш серия К №7200158 за това че на 24.06.2022 г. в 08:32 ч. на републикански път II -56, км 86+100 посока от с. Стряма към с.

Калековец при ограничение на скоростта с пътен знак В 26/ 60 км/ч/ , с АТСС TFR 1-M № 529 и след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача е установено движение на МПС л.а. Мерцедес МЛ 350 ЦДИ 4 Матик с рег. *** със скорост 106 км/ч, като нарушението е извършено повторно в

1 едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 5366925 на 14.12.2021 г. За така установеното превишение на скоростта с 46 км/ч на името на собственика бил издаден обжалваният ел. фиш.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства – заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, заверено копие на протокол № 3-32-22/10.06.2022 г. , заверено копие на протокол за използване на АТСС рег. № 6207р-9716/27.06.2022 г., справка за собственост на МПС, справка за нарушител, както и веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП - снимков материал от клип № 44889 от дата 24.06.2022 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Обжалваният ел. фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.

Нарушението е установено с АТСС, което е от одобрен тип, което се доказва от приложеното копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване, прието като писмено доказателство по делото.

АТСС е преминало и предвидената метереологична проверка, което се доказва от приложения протокол за метереологична проверка.

За използване на АТСС е съставен протокол, в която е отбелязано мястото на контрол, брой свалени изображения с АТСС, начален и краен час на работа с АТСС, номер на първо и последно изображение, имена на служителя, поставил началото и края на работа с АТСС, имена на служителя, проверил въведените в съставения протокол данни. Отбелязаните номера за първо и последно статично изображение/видеозапис в протокола имат съответствие с автоматично посочения номер на представения клип, попада сред цифровата номерация от клипове, а началото на работа на техническото средство е в 08.10 часа, краят на работата му е в 08.40 часа. Изображението, въз основа на което е издаден оспореният ЕФ, е заснето в 08.32 часа, т.е. в рамките на периода на работа на техническото средство.

В съдържанието на съставения протокол липсва отбелязване на датата на използване на АТСС. По отношение на този пропуск следва да се отбележи, че в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. не е изрично посочено какви реквизити следва да съдържа протоколът за използване на АТСС.

Липсата на някой от реквизитите в съдържанието на съставения протокол следва да бъде съобразявана с оглед всички доказателства по делото. В тази връзка следва да се вземе предвид приложеният снимков материал от клип с данни, свързани с дата на заснемане на МПС, както и номер на АТСС, с което е заснето нарушението, който номер на АТСС е същият като отбелязания в протокола, а номерът на клипа попада сред номерацията от клипове, които са заснети с АТСС съгласно съставения протокол. Следователно не може да се разколебае обстоятелството, че на посочената в снимковия материал дата е било заснето посоченото в ел. фиш МПС и то именно с АТСС, за което е съставен и протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.

2

При това положение липсата на отбелязване на дата на използване на АТСС в протокола по никакъв начин не може да доведе до опровергаване на обстоятелството, че на процесната дата, на която е заснето нарушението, същото е установено с АТСС, за което е съставен протокол за използването му. В този смисъл е и Решение от 20.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 622 / 2021 г. на Административен съд - Хасково.

При доказана годност на АТСС и съответствие с техническите изисквания за работа с него съдът приема, че правилно е била измерена и установената скорост на движение, както и отчетен предвиденият толеранс от минус 3 км/ч, а именно 106 км/ч

С оглед справката за собственост на МПС правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя, който се явява собственик на МПС, като законовата презумпция, предвидена в чл.188 от ЗДвП не е опровергана.

По - нататък при изследване на установената от наказващия орган фактическа обстановка и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението - жалбоподателят е санкциониран за установеното превишение на скоростта, въведено с пътен знак извън населено място, като в ел. фиш, а и в протокола е записано, че по отношение на контролирания участък от пътя е било въведено ограничение с пътен знак В 26 /60 км/ч/, по делото е направена справка за наличие на такъв знак, мястото му на разположение и зоната му на действие. От постъпилата от Областно пътно управление Пловдив справка се установява, че км 86+100 на републикански път II-56, на който според ел. фиш се твърди да е извършено нарушението, попада в границите на населено място /с. Калековец/ като началото на населеното място е обозначено с пътен знак Д11, разположен на км 85+942 и че нарастването на километража е в посока с. Стряма към с. Калековец, а посоченият участък от пътя попада в зоната на действие, за който е въведено ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч.

Постъпилата информация е онагледена и с разпечатка от сателитно изображение на участъка. Съдът не намира основание да не кредитира постъпилата писмена информация относно мястото на нарушението и ограничението, което важи за него. С оглед тази информация съдържанието в съставения протокол се явява опровергано в тази му част, а описаната в съставения ел. фиш фактическа обстановка не отговоря на действителната такава. За водача на МПС е важало друго ограничение на скоростта , а именно 50 км/ч, което обуславя и по-тежка административнонаказателна отговорност. Съдът приема, че е налице и съществено изменение на установената в ел. фиш фактическа обстановка, водещо като последица и до ангажиране на по-тежка административнонаказателна отговорност. Това е така, тъй като с обжалвания ел. фиш на водача е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. за нарушение, извършено повторно, изразяващо се в превишение на скоростта извън населено място съгласно чл. 182, ал.4 вр. ал.2 т.5 от ЗДвП, а в случая се констатира превишение на скоростта, но не с 46 км/ч, а с 56 км / ч за движение на МПС, в населено място. С оглед събраната информация относно мястото на нарушението е налице основание за ангажиране на адм.

3 наказателна отговорност за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП, а не на ал.2 от същата разпоредба, както е сторено в настоящия случай. Действително нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП може да бъде приложена по пътя на изменение на ел. фиш като се преквалифицира материалноправната норма за нарушението, но само ако това не води до ангажиране на по-тежка адм.наказателна отговорност, а до по-лека такава - налагане на същото по вид и размер или по-леко наказание. С оглед установеното превишение на скоростта следва жалбоподателят да понесе по-тежка аминистративнонаказателна отговорност. Съгласно санкционната разпоредба - чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП , за превишаване на скоростта над 50 km/h в населено място водачът се наказва с „глоба“ 700 лв. и три месеца „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Когато нарушението е извършено повторно, каквото обстоятелство се установява предвид приложената справка за нарушител на името на жалбоподателя, според която същият е бил санкциониран с ел.фиш за същото по вид н а р у ш е н и е , предвидената за съответното нарушение на водача административно наказание е „глоба“ в двоен размер и „лишаване от право“ да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Видно е, че административнонаказателната отговорност, която следва да понесе водачът за установеното нарушение е по-тежка, като се предвижда и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. С оглед предвиденото кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ административнонаказателната отговорност на водача не може да бъде ангажирана с издаване на ел. фиш, а със съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление предвид разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, според която само при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, т.е. при наличие на друго наказание на водача се съставя АУАН, а въз основа на него и наказателно постановление.

Предвид всичко изложено се установява, че фактическата обстановка в обжалвания ел. фиш е неправилно установена, а съответната на нарушението отговорност е по-тежка такава, което води до невъзможност съдът да измени издадения ел. фиш, налице е и друг ред, по който следва да бъде ангажирана адм.наказателната отговорност на жалбоподателя. Всичко това води до неправилност и незаконосъобразност на издадения ел. фиш, което налага и неговата отмяна, но не по съображенията, изложени в жалбата. За пълнота и за да се отговори на оплакванията в жалбата, следва да се отбележи, че напълно неоснователно в жалбата се твърди, че е налице непрецизност при посочване на санкционната разпоредба в ел. фиш, тъй като при позоваване на основанието, което се прилага при определяне размера на наказанието не било отбелязано в коя от хипотезите на чл.182, ал.4 от ЗДвП попадал процесният случай. В ел. фиш, е посочена ясно санкционната норма за 4 нарушение, извършено повторно и хипотезата, за която се отнася конкретния случай с оглед констатираното от адм.наказващия орган превишение на скоростта.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в тежест на въззиваемата страна да се възложат и сторените по делото разноски. Такива се претендират в размер на 100 лв. като определяният размер на претенцията за разноски не се явява прекомерен с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7200158, с който на Ч. П. К. от гр. Р., ул. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2 т.5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв.