Определение № 4257 от 12.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4257 гр. София, 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607920 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.

Образувано е въз основа на въззивен частен протест на прокурор от СРП, срещу Определение – Рег. № 4490/31.10.2025г., на СРС, НО,106 състав, постановено по НЧД № 12472/2025г., с което е отменено Постановление на СРП от 30.06.2025г., изведено в деловодството на СРП на 2.07.2025г., с което, на основание чл.243,ал.1,т.1,вр. с чл.24,ал.1,т.1,пр.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 47/21г.,по описа на 9 РУ-СДВР, пр.пр.

№ 37920/2021г.,по описа на СРП.

В протеста се излагат доводи, защо прокурорът счита атакуваното определение на СРС за неправилно и незаконосъобразно, а именно:

С оглед събраните по делото доказателствени материали, се установява, че обвиняемият В.П. е изпълнил задълженията си по плащане на дължимата съобразно повдигнатото обвинение издръжка за двете си деца за периода от 01.06.2022г. до 31.03.2024г.

Прокурорът не счита, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неуведомяването на Т.П.

/ непълнолетна / за правата, с които разполага съгласно чл. 75, ал. 1 НПК /каквото нарушение е констатирал и приел за съществено СРС/, доколкото същите са разяснени на нейната майка и законен представител Д. Н..

Относно приетите от СРС за накърнени права на повереника на Д. Н. – адв. С.Г. от САК, който не е бил призован за предявяване на материалите по делото, прокурорът счита, че упълномощения адвокат е следвало да представлява Д. Н. по наказателното производство в качеството на „повереник“, т.е. нейн процесуален представител, неразполагащ с правото да изразява самостоятелно желание за запознаване с материалите по делото, при 1 положение, че самия пострадал, от чието име и в чийто интерес действа, изрично е заявил, че не желае да се запознава със събраните доказателствени материали, т.е. за разследващия орган не е съществувало задължение изобщо да го призовава, доколкото упражняването на съответното право зависи изцяло от волята на пострадалия, който изрично се е отказал да го упражнява.

С оглед всичко изложено, прокурорът моли СГС да отмени атакуваното първоинстанционно определение и да потвърди прекратителното постановление на СРП, като законосъобразно и правилно.

След запознаване с доводите във въззивния протест и доказателствата по делото, настоящият състав на СГС установи следното:

Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор от СРП ,на основание чл. 212, ал. 1 НПК за извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК.

СРС не е изложил изрично каква фактическа обстановка възприема, затова СГС приема, че е възприел изложената от прокурора в прекратителното постановление, която настоящата съдебна инстанция намира за напълно правилно установена:

Свидетелят Д. Н. и обвиняемият В.П. били съпрузи и живеели заедно в гр. София. По време на брака им се родили две деца - Т.П., родена на ****г. и Д.П., родена на ****г. Впоследствие, двамата родители влошили взаимоотношенията си и се разделили, като в инициираното съдебно производство във връзка с отглеждането на децата си - гр. дело № 1328 от 2019г., по описа на Районен съд - Мездра, 2 граждански състав, било постановено Решение № 91/25.06.2020г., по описа на съда, влязло в законна сила на 07.07.2021г., с което обвиняемият П. бил осъден да изплаща издръжка на всяко от децата си в размер на 152.50 лв. ежемесечно. По силата на същото решение, родителските права във връзка с отглеждане на децата, били поверени на майката, респективно местоживеенето им било определено на обитавания от нея адрес - гр. София, ж.к. ****.

Въпреки, че след постановяване на съдебното решение, обвиняемият разполагал с необходимите доходи, той не изпълнявал задълженията си по изплащане на дължимите издръжки, в резултат на което в периода от 01.06.2022г. до 31.03.2024г. включително, общият размер на дължимите и неизплатени от него издръжки възлизал, общо и за двете деца, на 6666.00 / шест хиляди шестстотин шестдесет и шест / лева.

Във връзка с горните обстоятелства, св. Д. Н. депозирала сигнал до компетентните органи, в резултат на което било образувано досъдебно производство - ДП № 47/21г.,по описа на 9 РУ-СДВР, пр.пр. № 37920/2021г.,по описа на СРП.

В хода на разследването, била назначена и изготвена съдебнооценителна експертиза относно дължимата издръжка от страна на обв. В.П. за двете му деца в инкриминирания период, като видно от заключението на вещото лице, общата дължима сума за издръжката на децата за периода от 2

01.06.2022г. до 31.03.2024г.включително, възлизала именно на 6666.00 лв.

Предвид събраните в хода на разследването доказателствени материали, на 20.06.2024г., В.П. бил привлечен в качеството на обвиняем, за това че:

За периода от 01.06.2022г. до 31.03.2024г. включително, в гр. София, след като е осъден с Решение № 91/25.06.2020г. ,по гр. д . № 1328/2019г., на Районен съд - Мездра, 2 състав, влязло в законна сила на 07.07.2021г., да издържа свои низходящи — дъщерите си Т.В.П., родена на ****г. и Д.В.П., родена на 11.11.2013г., като заплаща месечна издръжка в размер на 152.20 / сто петдесет и два лева и двадесет стотинки / лева за всяко от децата си, чрез тяхната майка и законен представител - Д. Н. Н., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва: една частично неизплатена месечна вноска за периода от 01.06.2022г. до 30.06.2022г., в размер на 130.50 / сто и тридесет лева и петдесет стотинки/ лева и 21 пълни месечни вноски за периода от 01.07.2022г. до 31.03.2024г. включително, всяка от които в размер на 152.20 / сто петдесет и два лева и двадесет стотинки/ лева, дължими за детето Т.В.П., както и една частично неизплатена месечна вноска за периода от 01.06.2022г. до 30.06.2022г. в размер на 130.50 / сто и тридесет лева и петдесет стотинки / лева и 21 пълни месечни вноски за периода от 01.07.2022г. до 31.03.2024г., включително, всяка от които в размер на 152.20 / сто петдесет и два лева и двадесет стотинки/ лева, дължими за детето Д.В.П., като размерът на дължимите издръжки в този период за всяко от децата е в размер на 3333.00 / три хиляди триста тридесет и три / лева, а общият размер на дължимите в периода от 01.06.2022г. до 31.03.2024г. включително издръжки, общо и за двете деца, е в размер на 6666.00 / шест хиляди шестстотин шестдесет и шест / лева, с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

През месец май 2025г., обвиняемият В.П. изплатил всички дължими издръжки на децата си.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна прокурорът е приел, че обвиняемият В.П. е осъществил, от обективна страна, чрез бездействие, продължило в инкриминирания период, състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а от субективна страна, П. извършил престъплението с пряк умисъл - съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му последици, изразили се в неплащането на дължимата издръжка на своите две деца. Поради факта, че от неплащането на издръжката за посочения период обаче, не са последвали други вредни последици, а в същото време обвиняемият макар и впоследствие, е изплатил пълния размер на дължимите издръжки за децата си и, предвид отсъствието на предходна присъда на наказателен съд или висящо дело за друго такова деяние, прокурорът приел, че за В.П. се е реализирал фактическия състав на нормата на чл. 183, ал. 3 НК, която предписва ненаказване на дееца за бездействието му по неплащането на издръжката.

3

За да стигне до този извод, прокурорът приел, че, тъй като съгласно чл.

9, ал. 1 НК, престъпление е само обявеното от закона за наказуемо, а видно от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, наказуемостта, поради плащане на дължимите суми, отпада, то и възможността за търсене на наказателна отговорност на дееца за извършеното, следва да отпадне, макар и поради последващо добросъвестно негово поведение, изрично разписано в закона.

Прокурорът, разсъждавайки така, прекратил наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК с прекратително постановление, впоследствие отменено от СРС.

За да отмени постановлението, първоинстанционния съд счел, че на досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, ограничили правата на пострадалите и повереника, изразяващи се в следното:

На 25.01.2022 г., непълнолетната пострадала Т.П. била разпитана като свидетел /л. 68 от ДП/, като от изготвения протокол се установява, че не са й били разяснени правата на пострадало лице по чл. 75, ал. 1 НПК. Отсъстват и фактически данни тя да е призована за предявяване на разследването.

В хода на досъдебното производство майката Д. Н. е разпитвана неколкократно като свидетел, но едва в разпита й, проведен на 18.10.2023г. /л.

114 от ДП/, са й разяснени правата на пострадало лице, които има, като законен представител по отношение на малолетната Д.П.. Н. е декларирала отказ от правото си да й се предявят събраните доказателствени материали преди приключване на разследването.

От приложеното на л. 42 от ДП пълномощно, е видно, че Д. Н. е упълномощила повереник - адв. С.Г. от САК, който да я представлява пред Софийска районна прокуратура, като по делото липсват доказателства адв. Г. да е призован за предявяване на материалите по разследването.

При така констатираното, СРС е направил извод, че органите на досъдебното производство „… са лишили от участие в процеса пострадалата Т.П., която съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, като непълнолетна, разполага с възможността да извършва правни действия лично, но със съгласието на своята на майка Д. Н., упражняваща родителските права, както и на повереника - адв. С.Г., а това закономерно е довело на нарушаване правото им на защита“, поради което е и отменил оспореното постановление на СРП на формално основание, а делото е върнал на прокурора за отстраняване на твърдените пороци.

Настоящият състав на СГС не може да се съгласи с приетото от първата съдебна инстанция за съществени процесуални нарушения, които следва да се отстранят от прокурора.

Не се спори, че макар и непълнолетна, т.е. можеща да извършва правно валидни действия заедно или със съгласието на законния си представител / в случая – майката Д. Н./, Т.П. може да бъде представлявана и само от него.

Напълно ирелевантно е, че „едва“ на последния й разпит, Д. Н. е уведомена и са й разяснени правата й като пострадало лице – важното е, че това е направено, а също е важно и, че тя знае,т.е. съзнава, че е законен 4 представител и на двете си дъщери и, че ги представлява и действа, не само от свое, но и от тяхно име, пред органите. Именно в качеството й на законен представител на ненавършилите й пълнолетие деца, тя е била уведомена за правата на пострадалия, тъй като дължимата издръжка, за която е бил осъден обвиняемият, е именно в полза на дъщерите му.Така, че отказвайки се от правото си да й се предявят събраните доказателствени материали преди приключване на разследването, тя го е направила правно валидно именно от името на двете си деца – Т.П. и Д.П..

Колкото до непризоваването на адв. С.Г., настоящият състав на СГС не може да се съгласи с приетото от първата инстанция, че това е съществено нарушение, доколкото той действително е бил упълномощен от Н. за нейн повереник и в този смисъл, неговата воля е ограничена от волята на последната, която пък изрично е заявила, че не желае да й се предявяват материалите от разследването. От друга страна, дори да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е съществено, предвид изрично заявеното нежелание от страна на Н. да се ползва от правата си, а и в голяма степен е било компенсирано, тъй като адв. Г. явно е бил запознат със събраните доказателствени материали от разследването, предвид че именно чрез него е подадена жалбата до СРС срещу прекратителното постановление.