Решение № 18 от 10.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600341 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Габровски окръжен съд с присъда № 10 от 08.10.2025г., постановена по НОХД 58/2025г. по описа на съда е признал подсъдимият И. П. Х. за виновен да е извършил деяние по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. „б“ от НК и му е наложил наказание седем години лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал.1 от НК е определил едно общо наказание между така наложеното и наказанието по определение № 80 от 02.06.2025г. на Севлиевски районен съд в размер на седем години лишаване от свобода. Определил първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието на основание чл.

57 ал.1 т.2 б. „а“ от НК.

На основание чл. 25 ал.3 от НК е приспаднал от определеното общо наказание изтърпяното наказание „Пробация“, наложено с определение № 80/02.06.2025г. на РС Севлиево – девет месеца и седем дни пробация като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 59 ал.1 от НК е зачетено времето през което 1 подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” за изтърпяно наказание лишаване от свобода, считано от 17.09.2025г. до влизане в сила на присъдата.

Осъдил е подсъдимият да заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Срещу присъдата на ОС Габрово е подадена въззивна жалба от подсъдимия Х. чрез неговият защитник – адв. С.. В жалбата се навеждат всички основания – неправилност, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Първостепенният съд е упрекнат, че не е събрал всички относими доказателства, че едностранно, през призмата на обвинението е тълкувал наличните такива. Неправилно са кредитирани показанията на пострадалия, а показанията на св. Н. и М. – игнорирани.

Изразява се и несъгласие с размера на наложеното наказание като същото се смята за неоснователно завишено. В заключение се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник, поддържат подадената жалба. Молят същата да бъде уважена, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Твърди се липса на доказателства в подкрепа на обвинението - единствено показанията на св. Ж., които неправилно са кредитирани от съда. Сочат се процесуални нарушения във връзка с проведеното разпоредително заседание. Твърди се също липса на анализ на събраните по делото доказателства, което се приравнява на липса на мотиви. Иска се отмяна на присъдата и признаването на Х. за невинен с последващото от това оправдаване. При условията на алтернативност наложеното му наказание да бъде намалено под предвидения от закона минимум – около година и половина лишаване от свобода.

Представителят на апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Намира деянието за доказано по несъмнен начин. Счита, че съдът е обсъдил както всички доказателства, относими към главния факт, така и всички обстоятелства, които имат значение за обема от наказателна отговорност, която следва да понесе подсъдимият Х. и е отмерил правилно наказанието. Предлага като 2 правилна и законосъобразна присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд като обсъди направените жалбата оплаквания, съобрази становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата в наказателната й част съгласно чл.

314 ал.1 от НПК, намери за установено следното:

По фактическата обстановка

Въззивният съд изцяло възприема приетата за установена решаващият съд фактическа обстановка, която се свежда до следното: от

Подсъдимият И. П. Х. е роден на 24.09.1994г. в гр. Тетевен, живущ в гр.

Севлиево, бълг. гражданин, неженен, с начално образование, не работи.

Многократно осъждан за престъпления от общ характер, предимно срещу собствеността.

С определение на РС Севлиево по НОХД 361/2020г., влязло в законна сила на 11.09.2020г., Х. е признат за виновен за деяние по чл. 354а ал.3 т.1 от НК и му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години.

По НОХД 161/2022г. на РС Севлиево е одобрено споразумение, влязло в законна сила на 10.05.2022г., с което на Х. е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода за деяние по чл. 216 ал.1 от НК. Между това наказание и наказанието по НОХД 480/2020г. на РС Севлиево, което е с размер 10 месеца лишаване от свобода е определено общо наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода и е приведено на основание чл. 68 ал.1 от НК наказанието по НОХД 361/2020г. на РС Севлиево – осем месеца лишаване от свобода.

През м. май 2024г. свидетелите Ж. Ж., Р. И. и И. М. работели на обект в село Ловни дол по изграждане на ограда. След пристигането си отседнали в мотел „Росица“ в гр. Севлиево.

Подсъдимият И. Х. живеел в гр. Севлиево и към инкриминирания период обитавал къща на ********* в града. Св. Р. И. се познавал с подсъдимия покрай неговия баща. Обадил му се по телефон и се срещнали. В хода на срещата св. И. попитал дали може да се настанят в дома на Х., за да не плащат пари за мотел. Подсъдимият се съгласил. На 22.05.2024г. св. И., М. и 3

Ж. отишли в дома на И. Х.. Х. настанил Ж. и М. в една от стаите в къщата, а св. И. – в отделна стая, находяща се в пристройка към къщата. След настаняването тримата свидетели и подсъдимият се почерпили, а в покъсните часове подсъдимият и св.Ж. излезли и посетили казино в гр.

Севлиево. В казиното плащал Ж., който похарчил сумата от около 500- 600лв.

В портфейла му имало още 900лв отделени и предназначени за бал на дъщеря му. Подсъдимият видял, че св. Ж. разполага с пари.

На следващият ден – 23.05.2024г. тримата свидетели И., Ж. и М. отново отишли на работа. След като се прибрали пак седнали с подсъдимия да се почерпят. Около 21,30ч Ж. и М. се прибрали в стаята си и заключили вратата от вътрешна страна. И. пък отишъл в своята стая в пристройката към къщата.

Около 01 ч след полунощ на 24.05.2024г. св. Ж. се събудил от чукане по вратата на стаята. Станал, отворил вратата и видял подсъдимия. Х. му казал да отиде с него в другата стая. Св. Ж. го последвал, седнал на стол, тъй като подсъдимия му разпоредил така. Веднага след това Х. нанесъл на Ж. няколко удара с юмрук в областта на главата. Ж. извикал и попитал защо го удря. Х. отишъл в стаята на Ж. и взел чантичката с парите му. По това време М. спял.

Подсъдимият отишъл до него и му ударил шамар. М., който се събудил и го попитал защо прави това. Х. му се извинил и отново се върнал в стаята, в която бил Ж.. Подсъдимият взел всички пари - 900лв. от чантичката на Ж. и му я върнал като му казал да си отива в стаята. През цялото време в стаята на подсъдимия бил и св. Ю. М., който обаче стоял и не се намесвал, единствено казал на пострадалия Ж. след като Х. му нанесъл ударите: „Спокойно, спокойно …мълчи“. Св. Ж. взел чантичката, която чу била дадена без парите му от подсъдимия, върнал се в стаята си при св. М. и му разказал, че Х. го е набил и му е взел парите. Подсъдимият ги заключил в стаята от външна страна и заедно със св. М. напуснали къщата.

След като разбрали, че са заключени, св. Ж. се обадил на св. И. и на него разказал, че е набит от подсъдимия, който му е взел и парите. Ж. и М. успели да излязат през прозореца на стаята и заедно със св. И., с автомобила отишли до РУ Севлиево, където подали сигнал за стореното от Х.. Подсъдимият бил открит на следващия ден.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен събраните гласни доказателства.

4 от

Основно тя се установява от показанията на пострадалия Ж. Ж.. Той я излага в последователност на описаното. Сочи подробности относно преместването в дома на подсъдимия – по инициатива на св. И., по разпределението в къщата на Х. – Ж. и М. в една стая, а И. - в самостоятелна стая в пристройка към къщата. Подробности за почерпките в двете последователни вечери – първата след настаняването и на следващия ден, след като се върнали от работа. Свидетелят излага, че първата вечер само с И. отишли двамата в казино и той похарчил известна сума пари. Показанията на свидетелят са последователни и относно събитията в инкриминираната вечер и механизма на извършеното престъпление. Той сочи, че е бил заспал, когато чул чукане по вратата, тъй като тя била заключена отвътре, отиването в съседната стая, нанасянето на побой, вземането на парите от чантичката му и заключването от подсъдими на стаята, която обитавал с М. от външна страна.

В допълнение към лично възприетото от самия него, св. Ж. излага подробности, които впоследствие узнал от св. М., а именно, че подсъдимият и на него ударил шамари. Сочи конкретната сума, която е взета от чантата му – 900 лв. и предназначението й – за бал на дъщеря му. Друго важно обстоятелство, което се извлича от показанията му е и присъствието на друго лице в стаята, обитавана от подсъдимия, което обаче не се месило, единствено е казало репликата „спокойно, мълчи“. Посочил е и подробности и относно договореното заплащане на тримата, във връзка с работата на обекта в с.

Ловни дол – уговорката била за 2000лв, като по- голяма част от тях им били дадени в началото, а последният ден им били платени 600-700лв.

Инкорпорирани са показанията на пострадалия от ДП от първия съд.

Съществени противоречия не се констатират. Налице е конкретика относно някой факти, която има значение за правилното установяване на фактологията – свидетелят е посочил, че в него са били парите на бригадата, т.е. платените първите дни пари от възложителя на обекта, което обяснява наличната поголяма сума в него. Направил е уточнение, че най- вероятно подсъдимият е видял, че има пари, както и че вечерта когато са посетили казино е похарчил 500-600лв и само той е плащал, който факт е от значение за това, че подсъдимият е възприел лично, че пострадалия разполага с парична сума.

Единственото противоречие, което би могло да бъде обсъждано касае обстоятелството дали подсъдимият е пратил Ж. сам да си донесе чантичката с парите/както твърди пред първия съд/ или Х. сам я е вземал/ както е посочил 5 на ДП/. В тази част св. Ж. е уточнил пред съда, че не помни дали И. е отишъл и взел чантичката от стаята му или е изпратил него. Поради факта, че на ДП разпита на този свидетел пред съдия е проведен в период много по- близък до деянието от разпита в съдебно заседание и спомените му са били по- ясни, съдът кредитира показанията му от ДП, според които чантичката е взета от подсъдимия.

Въззивният съд намира, че напълно законосъобразно и правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на св. Ж. в тяхната цялост.

Първо защото те са непосредствени, непротиворечиви и последователни. На следващо място не са налице и предпоставки да се коментира заинтересованост под каквато и да било форма. Доколкото показанията на този свидетел, който е и пострадал от престъплението са от съществено значение за правилното решаване на казуса, те следва да бъдат щателно проверени. Показанията на свидетелят Ж. не са изолирани от останалата доказателствена съвкупност. На първо място те се потвърждават изцяло от показанията на св. М., който излага изцяло същата последователност. Разбира се този свидетел не е бил очевидец на нанесения побой над св. Ж., но показанията му са категорични, че когато посред нощ подсъдимият му ударил шамар, от който той се събудил в стаята Ж. го нямало. А веднага след като Ж. се върнал в стаята всеки споделил на другия какво му се е случило – Ж. му казал, че Х. го пребил от бой и му взел парите, а М. му казал, че на него Х. му ударил шамар. В смисъла на изложеното показанията на св. М. изцяло кореспондират с изложеното от Ж., че когато подсъдимият ударил шамар на М., св. Ж. е бил в стаята на подсъдимият. Потвърждава и показанията на Ж. в частта, че той споделил на М., че е ограбен и пребит, а М. му споделил, че подсъдимият му ударил шамар. Няма никакво противоречие в показанията на двамата свидетели относно по- нататъшния развой на ситуацията, а именно заключването им от И. Х. в стаята; нито противоречие как са излезли от нея – през прозореца и какво са сторили след това – с автомобила и с И. отишли директно в полицията. Изцяло в подкрепа на показанията на Ж., че парите на бригадата са били в него са тези на св. М., който потвърждава, че капарото, дадено им за работата, която следвало да извършат е било в пострадалия, а на тях той им дал по 30лв. за джобни, което също потвърждава наличието на поголяма сума в св. Ж.. Показанията и на св. М. от ДП също са инкорпорирани от съда. На ДП единствено в допълнение е посочил, че първо му бил ударен 6 един шамар от подсъдимия, а след като станал и седнал в леглото му ударил още два шамара, а след това му се извинил и го целунал по бузата - факти, които не са съществено значение и не могат да бъдат обсъждани като съществено противоречие. След това според св. М., подсъдимият показал чантата на Ж.. Но самият той е посочил, че не е видял кога е вземал парите от чантата. В показанията си от ДП, свидетелят също е потвърдил за присъствието на друго лице, чието описание е напълно идентично с даденото от Ж. – пълен, с брадичка, висок. След прочитането им свидетелят е потвърдил показанията си. Поради липсата на съществени противоречия, поради тяхната последователност и липсата на противоречие с показанията на св. Ж., поради липсата на данни за наличието на заинтересованост, въззивният съд намира, че показанията и на св. М. напълно законосъобразно са кредитирани от първия съд в тяхната цялост.

Разпечатката съдържа 46 от 211 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a353aa57-d765-4040-a74e-8f7bc02323eb