Решение № 119 от 23.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Горна Оряховица, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120101507 по описа за 2021 година

Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.

В условията на евентуалност - обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК .

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:****(чрез юрисконсулт Н.

Ан.М.), че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Р.Франция – Париж рег.№542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил със М. Щ.

ЮЛ.(кредитополучател) Договор№PLUS-14273645/08.12.2016г. за потребителски кредит за заем в общ размер на 8000.00лв. за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.01.2022г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60бр. равни месечни вноски(всяка в размер на 318.15лв.). Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите/ГПР/.

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксира лихвен процент по смисъла на §.1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочен в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срок на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора(годината има 365 дни). Твърди се, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия посочена в договора за кредит. На основание чл.4 ввр. чл.3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заем на 60бр. месечни вноски, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на 1 една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер н действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ(в сила от 1 януари съответно от 1 юли на текущата година) плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли с приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер. Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.02.2017г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.03.2017г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. По заявление била издадена Заповед№329/18.03.2021г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.дело№ 388/2021г. на ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България(кредитор) против М. Щ. ЮЛ. за : сумата 8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№№ PLUS-14273545/08.12.2016г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 8401.00лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 05.02.2017г.-05.01.2022г.; сумата 3219.28лв., представляваща мораторна лихва за периода: 05.03.2017г.-15.02.2021г.; сумата 447.79лв., представляваща направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до заявителя да предяви иск относно вземането си. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед№329/18.03.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№388/2021г. на ГОРС за: сумата 8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№№ PLUS-14273545/08.12.2016г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 8401.00лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 05.02.2017г.-05.01.2022г.; сумата 3219.28лв., представляваща мораторна лихва за периода: 05.03.2017г.-15.02.2021г., a също в условията на евентуалност - обективно предявени осъдителни искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК за същите суми.

Претендират се направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ответникът М. Щ. ЮЛ. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.Р.И. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че той не е получил реално и в размера сочен в исковата молба - заемната сума по договора . Нямало нито едно твърдение за това кога и как е станало това предаване, няма и нито едно писмено доказателство, за това, че това предаване е реално станало. Счита, че в тежест на ищцовата страна е да представи доказателства за изложените от нея в молбата си фактически твърдения, с които мотивира правните си искания. Възразява и по отношение основателността на претенцията за лихви върху заемната сума - възнаградителна, мораторната и законова такива. Като акцесорна претенция, 2 основателността на всяка една от тях се определя от основателността на главното вземане. Счита за нищожна клаузата в процесния договор, която определя, че за едно и също вземане за един и същи период се дължат начисляването на два вида лихва. Следвало да се приеме, че чл.5 от процесния договор за заем е нищожен, поради нарушение на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона. Противоречие с добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване(или дори само създаване на такава възможност) на друг. Съобразно съществуващата съдебна практика уговорената договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. Счита, че клаузата е нищожна и поради нейното „противоречие със закона“(следва да се разбира и всяко юридически задължително правило за поведение, включително и подзаконовите нормативни актове, т.е. законът, разбиран в широкия смисъл на понятието). До основание за нищожност на сделката може да се стигне и тогава, когато тя нарушава правен обичай, санкциониран от правна норма. Под "противоречие със закона“ се разбирало противоречие с конкретна правна норма. За едно и също вземане се търсело събирането на мораторна, възнаградителна и законна лихва, което се явявало незаконосъобразно.

След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил със М. Щ. ЮЛ.(кредитополучател) Договор№PLUS-14273645/08.12.2016г. за потребителски кредит за заем в общ размер на 8000.00лв. за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.01.2022г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60бр. равни месечни вноски(всяка в размер на 318.15лв.). Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите/ГПР/. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксира лихвен процент по смисъла на §.1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.

Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочен в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срок на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора(годината има 365 дни). На основание чл.4 ввр. чл.3 от договора за ответника възникнало задължението да погаси заем на 60бр. месечни вноски, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер н действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ(в сила от 1 януари съответно от 1 юли на текущата година) плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли с приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер. Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.02.2017г., като към 3 тази дата са погасени 0 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.03.2017г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.

По заявление била издадена Заповед№329/18.03.2021г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.дело№388/2021г. на ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България(кредитор) п р о т и в М. Щ. ЮЛ. за : сумата 8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№№PLUS-14273545/08.12.2016г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 8401.00лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 05.02.2017г.-05.01.2022г.; сумата 3219.28лв., представляваща мораторна лихва за периода: 05.03.2017г.-15.02.2021г.; сумата 447.79лв., представляваща направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до заявителя да предяви иск относно вземането си.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Вярно е, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК респ. чл.417 от ГПК е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение, защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл.415 от респ. чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен иск(Решение№30/25.04.2013г. по т.дело№245/2012г. – ІІт.о. ВКС; Решение№168/01.10.2013г. по т.дело№1ЗЗ2/2013г. – ІІт.о. ВКС; Решение№66/08.07.2014г. по т.дело№ 1766/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;

Разпечатката съдържа 21 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3537f6a-85b8-44b2-a1e3-de7c352a9cb0