Решение № 197 от 21.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 21.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20213100900827 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, предявени от „Лено“ АД, гр. София против И.П., действащ и като ЕТ „П. Груп – И.П.“ за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д.№ 4378/2021 г. на ВРС, произтичащо от договор за Б. кредит № ********* г., за сумите: главница в размер на 15 300 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

417 от ГПК – 25.03.2021 г. до окончателно погасяване на вземането; 6 074.32 евро, представляваща падежирала договорна лихва за периода от 17.08.2019 г. до 06.02.2021 г.; 7 311.87 евро , представляваща неустойка за забава за периода от 17.09.2019 г. до 12.03.2020 г.; 8 923 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 14.07.2020 г. до 15.02.2021 г.; 120.00 лева – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост; 55.04 лева – разноски за заплатена застрахователна премия; 3 773.00 евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита.

В исковата молба ищецът „Лено“ АД твърди, че между него, в качеството му на заемодател, и ЕТ „П. Груп – И.П.“, в качеството му заемополучател, е сключен договор за заем Бизнес кредит № ********* г., съгласно който се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 15 300 евро на етапи, съобразно уговореното между страните, като кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума заедно с натрупаната възнаградителна лихва, предвидена в договора. Ищецът твърди, че общо отпуснатата сума е в размер на 29 924.19 лева, равняваща се на 15 300 евро, като заявява, че съгласно договора страните изрично са се съгласили всички суми, платени в лева, да се изчисляват по фиксирания курс на еврото към лева – 1.95583. Настоява, че е изпълнил изцяло задълженията си съобразно уговореното, а според погасителния план към договора, 1 кредитополучателят дължи заплащане на месечни анюитетни вноски в размер на 369.86 евро, като твърди, че към момента няма извършени погашения от страна на ответната страна. Излага, че поради изпадането на длъжника в забава, е предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като твърди, че поканите за предсрочната изискуемост са връчени лично на ответника, чрез ЧСИ С.Я. на 06.02.2021 г. За удовлетворяване на вземането си е образувал ч.гр.д. № 4378/2021 г. по описа на РС – Варна, по което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на настоящото дело. Твърди, че срещу издадената заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът е подал възражение, поради което обосновава и правния си интерес от водене на настоящия установителен иск.

В уточняваща молба ищецът конкретизира претенцията си за лихви и неустойки по основание и размер. Заявява, че към 17.08.2019 г. усвоената и непогасена главница е била в размер на 15 300 евро, а към 06.02.2021 г. датата на обявяване на предсрочната изискуемост по кредита, размерът на непогасената главница бил същият. Отправя уточнения за начина на изчисляване на лихвите, договорното основание и техния размер.

Правна квалификация на правата: чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК.

Ответникът е процесуално пасивен в срока за отговор.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител отправя възражение за нищожност на клаузите от договора, касаещи уговорената договорна лихва и клаузата за мораторна неустойка, като противоречащи на добрите нрави. В последното проведено открито съдебно заседание представители на страните не се явяват. В писмени молби всяка от страните, поддържа собствените си аргументи по същество на спора.

В дадения от съда срок за писмена защита на ответника, такава не е постъпила.

След съвкупен анализ на доводите на страните, очертаващи предметните предели на производството и доказателствения материал по делото, съдът по вътрешно убеждение приема за установено следното:

1. По фактите.

В производството по ч.гр.д. № 4378/2021 г. ВРС е удовлетворил заявление на „Лено“ АД и е издал заповед № 988/13.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК в полза на кредитора, с която длъжниците И.П. лично и действащ като ЕТ „П. Груп – И.П.“ са осъдени солидарно да заплатят на заявителя суми, по договор за Б. кредит № ********* г., както следва: главница в размер на 15 300 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 25.03.2021 г. до окончателно погасяване на вземането; 6 074.32 евро, представляваща падежирала договорна лихва за периода от 17.08.2019 г. до 06.02.2021 г.; 7 311.87 евро , представляваща неустойка за забава за периода от 17.09.2019 г. до 12.03.2020 г.; 8 923 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 14.07.2020 г. до 15.02.2021 г.; 120.00 лева – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост;

55.04 лева – разноски за заплатена застрахователна премия; 3 773.00 евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал бланкетно възражение 2 срещу заповедта за изпълнение, поради което и „Лено“ АД е упражнил в срок правото си на иск за установяване съществуване на вземането.

С определение № 224/09.02.2022 г. настоящият състав е прекратил производството по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „Лено“ АД, в частта относно искането за приемане на „солидарна“ отговорност между физическото лице И.П. и ЕТ „П. Груп – И.П.“ поради недопустимост на заявения петитум, като е обезсилил издадената заповед за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист в частта, в която е разпоредено солидарно осъждане на един и същ правен субект.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Лено“ АД, в качеството му на кредитор и И.П., действащ като ЕТ „П.

Груп – И.П.“, в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за бизнес кредит № ********* г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави сума в общ размер на 15 300 евро на четири етапа, посочени подробно в договора за кредит, с цел финансово подпомагане на кредитополучателя. Уговорената сума по първи етап се удържа от кредитора за погасяване на такса за юридическо и административно обслужване, включително за заплащане на такса за експертна оценка по кредита. Според уговореното сумите по втори и трети етап се отнасят от кредитора за погасяване на задължения на кредитополучателя към НАП. Съгласно чл. 2.1. б. (b), т. (iv) от Договора, условие за отпускане на сумата по четвърти етап е погасяване на задълженията от кредитополучателя по предходните етапи, както и учредяване в полза на заемодателя на първа по ред договорна ипотека. Кредитополучателят се е задължил да върне предоставената сума за срок от 120 месеца, с размер на месечна анюитетна вноска 369.86 евро, съгласно погасителен план Приложение № 1, неразделна част от договора.

Видно от представения по делото нот. акт № 45, т. III, рег. № 6651, дело № 398/2019 г. по описа на нотариус П.С., с район на действие Районен съд – гр.

Варна, И.П. в лично качество, е учредил договорна ипотека върху собствен недвижим имот, в полза на кредитора с цел обезпечаване на задълженията по Договора за Б. кредит. От представените доказателства по ч.гр.д. № 4378/2021 по описа на ВРС, служебно приложено по настоящото дело, се установява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл. 5.2., б. (а) от Договора, като поканите за обявяване на предсрочна изискуемост са връчени лично на И.П. на 06.02.2021 г., чрез ЧСИ С.Я., рег. № 719.

Видно от заключението по назначената ССЕ, което е неоспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, кредиторът „Лено“ АД е изпълнил задължението си за предоставяне на заетите средства, съобразно етапите и за целите, посочени подробно в клауза 2.1. от Договора. По отношение на първия етап по отпускане на средствата, договорен в чл. 2.1., б. (b), т. (i) oт Договора вещото лице установява, че на 16.08.2019 г., датата на подписване на процесния договор, кредиторът е удържал такса за юридическо и административно обслужване в размер на 1 698.52 лева, равняващи се на 868.44 евро, както и сума в размер на 138.00 лева, представляваща такса за експертна оценка, равняваща се на 70.56 евро.

След направените удръжки на 19.08.2019 г. „Лено“ АД е превело по разплащателна сметка на И.П. сума в размер на 1 000 лева, равняваща се на 511.29 евро. Според вещото лице отпуснатите средства по първи етап съответстват на уговореното по договор. По отношение на втори и трети етап по чл. 2.1., б. (b), т. (ii) и т. (iii) oт Договора, експертът установява, че сумите 3 са изцяло усвоени, в размера и за целите, съобразно Договора, като на 20.08.2019 г. „Лено“ АД е извършило плащания към НАП за погасяване задължения на И.П., в уговорения между страните размер. Установява се, че на 21.08.2019 г. по разплащателна сметка на И.П. кредиторът е превел сума в размер на 13 529.87 евро, съобразно уговореното по етап четири от Договора по чл. 2.1., б. (b), т. (iv). Според вещото лице общо усвоеният кредит възлиза на 15 300 евро.

Експертизата установява, че от страна на кредитополучателя не са извършвани плащания за погасяване на задълженията по кредита.

2. По правото.

За уважаване на заявената претенция, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са валидно обвързани от договора за кредит, както и изпълнение на поетите от него задължения, в съответствие с постигнатите уговорки, респективно следва да е налице неизпълнение на поетите задължение от страна на кредитополучателя.

По отношение на претендираната сума за главница в размер на 15 300 евро, съдът намира, че същата е дължима, доколкото от представените по делото доказателства, както и от заключението по назначената ССЕ се установява, че кредиторът е отпуснал сумата в пълен размер, в съответствие с етапите и за целите, определени в чл. 2.1. от Договора за кредит, а от своя страна кредитополучателят не доказа погасяване на поетите задължения било чрез плащане или друг правопогасяващ способ.

Oтносно заявената претенция за заплащане на договорна лихва върху главницата за периода от 17.08.2019 г. до 06.02.2021 г., съдът намира следното: съгласно чл. 2.3., б. (а) от Договора кредитополучателят дължи на кредитора фиксирана лихва в размер на 27 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата по кредита. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ (л. 90 по делото), размерът на дължимата лихва за периода от 17.08.2019 г. до 06.02.2021 г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, се равнява на 5 985.97 евро. Видно от Приложение № 1, неразделна част от заключението по ССЕ (л. 93 по делото), вещото лице установява разлика от 88.35 евро претендирана в повече от ищеца възнаградителна лихва от реално дължимата по договор. Настоящият състав намира, че доколкото се установява дължимост на главното задължение, то основателна се явява и претенцията за заплащане на договорна лихва, но до размера, установен като дължим съобразно заключението на вещото лице, а именно 5 985.97 евро. Относно заявеното след срока за отговор на исковата молба възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва, съдът намира същото за неоснователно. Настоящият състав счита, че лихва в размер на 27 % на година, уговорена между търговци, не противоречи на добрите нрави и не се явява нищожна, доколкото същата е уговорена в рамките на договорната свобода на страните. Следва да бъде отбелязано, че договореният процент се явява по-нисък от трикратния размер на законната лихва, а дори при потребителски кредити законът допуска възнаградителната лихва да надхвърля до пет път размера на законната лихва.