Определение № 513 от 17.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. П., 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20245200100703 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба на Г. С. Т., ЕГН-**********,от гр.П.,ул.“ Т." №* против „КОЛЕКТ БГ” АД, ЕИК 203693558,седалище и адрес на управление:гр.София,п.к.1000,Р-н

„Витоша”, ул.“Рачо

ПетровКазанджията“ №4,ет.6,с която е предявен иск с правно основание чл.439 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Изложени са твърдения,че срещу ищеца като солидарен длъжник и наследник,има заведено и неприключило изпълнително дело

№20198820400715, по описа на ЧСИ - Г. Т. peг. № 882, с район на действие ОС - П. за заплащане на парично задължение,ведно със законовата лихва,разноски по делото, юрискоисултско възнаграждение,обезщетение за забава в размер на законната лихва,както и неолихвяеми суми .

Твърди, че е налице новонастъпило обстоятелство, а именно: изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на ответното дружество,след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание ,а именно след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Сочи ,че с Разпореждане от 29.06.2010 год.по ЧГД №2454/2010год.на ПРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК срещу длъжника ЕТ „ ТЕО-Д-З[1]Н. А.” , ЕИК:

11287453,представлявано от Н. Г. А., и срещу ищеца като поръчител,да заплатят солидарно на Кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ’’ АД, сумата в общ размер от 102.295.24 лева, от които главница - 88 976.76 лева, договорна лихва- 13 318.48 лева, за периода от 21.06.2009год. до 1

24.06.2010год. и законна лихва от 25.06.2010 год.до изплащане на вземането, ведно и разноските по делото - 2 045.90 лева, и за държавна такса 2 945.90 лева.

Сочи,че с Разпореждане от 29.06.2010 год.по ЧГД №2459/2010год.на ПРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК срещу длъжника ЕТ „ТЕО-Д-З-Н. А.” и ищеца , да заплатят солидарно на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД сумата в размер на 28 214.06 лева,главница от банков кредит, сумата в размер на 5 526.23 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 21.05.2009год. до 24.06.2010год., както и законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда[1]24.06.2010год. до окончателното изплащане и сторени съдебно-делови разноски в размер на 2249,62 лева.

Твърди се ,че първоначално по молба на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД през 2013год.е образувано изпълнително дело №20135220400022,по описа на СИС-ДСИ при Районен Съд-П.,въз основа на издадените два изпълнителни листа.

По искане на взискателя изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ [1]Г.

Т, peг. №882.

На 15.02.2021год.е постъпила молба от ответника „КОЛЕКТ БГ" АД,с ЕИК 203693558,за конституирането му като взискател по ИД въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020год.между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД -цедент и „КОЛЕКТ БГ" АД-цесионер .

С постановление на ЧСИ-Г. Т. per.№882,от 25.02.2021год. цесионера „КОЛЕКТ БГ" АД е конституиран като - взискател по изпълнителното дело.

С молба с вх.№2136/23.02.2021год. взискателят „КОЛЕКТ БГ“ АД е поискал да се извърши ОПИС, оценка и продан на ипотекираните в тяхна полза недвижими имоти,а именно:САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* и СГРАДА с идентификато *****.***.***.*.

На 09.03.2021год.чрез Разпореждане на ЧСИ-Г. Т. рег.№882. са наложени следните обезпечителни мерки: запор на банкови сметки на Г. С. М. в БАНКА ДСК АД и РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД,запор на трудовото й възнаграждение,което получава от „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА", 2 както и възбрана на ипотекираните имоти , като е насрочен ОПИС и оценка на същите за 22.04.2021 год.от 10.30 часа, а в случай, че описът не бъде извършен поради някаква причина, е насрочена втора дата за извършването му на 29.04.2021 год. в същото време.

С постановление от 15.03.2021год. на ЧСИ-Г. Т , въз основа на представени документи-удостоверения за отказ от наследство на Г. С.

М.,изпълнителното дело е прекратено частично,само по отношения на нея,като са заличени наложените обезпечения спрямо нея.

Ищецът счита,че висящността на изпълнителното дело към момента обуславя правния му интерес,а оттам и допустимостта на иска по чл.439 от ГПК.

Счита,че предявения отрицателен установителен иск е основателен ,тъй като се основава на факти свързани с погасяване на вземането на взискателя,настъпили след приключване на производството,в което е издадено изпълнителното основание.

На следващо място сочи,че съгласно ТР № 3/28.03.2023 год. по тълк.дело №3/2020 год. по описа на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 год. на ТР № 2/26.06.2015 год.по тълк. дело №2/2013 год. по описа на ОСГТК, ВКС,какъвто е и настоящият случай. С оглед задължителните постановки на посоченото тълкувателно решение от 28.03.2023 год. следва да се обоснове извод, че в периода от 2013год. - годината на образуване на първоначалното ИД № 22/2013 год. по описа на СИС при PC-П., до 26.06.2015 год. давност не е текла.

В обобщение ищецът твърди,че с изтичане на петгодишния период от време от постановяване на ТР №2/26.06.2015 год. на ВКС,ОСГТК, правото на вземане за главница е погасено на основание чл.117 ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.110 ЗЗД, а съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното задължение се погасяват и произтичащите от него акцесорни задължения за обезщетение за забава върху главницата и за заплащане на извършени разноски във връзка с предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането му, поради което образуваното изпълнително дело, вземанията на взискателят са изцяло 3 погасени по давност.

Сочи,че с ТР №2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС, т.10, е прието,че нова погасителна давност за вземания започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Ето защо счита,че към датата на предявяване на исковата молба 18.10.2024 год., петгодишната погасителна давност е изтекла.

Твърди,че към момента на депозиране на молба с вх.

№2136/23.02.2021год.от взискателят-цесионер „КОЛЕКТ БГ” АД за извършването на опис върху възбранените недвижими имоти , давностният срок е изтекъл.

Предвид всичко гореизложено,ищецът сезира съда с искане да постанови решение ,с което да приеме за установено по отношение на ответника , че ищеца не дължи сумата в общ размер от 102 295.24 лева, от които главница - 88 976.76 лева, договорна лихва- 13 318.48 лева, за периода от 21.06.2009год. до 24.06.2010год. и законна лихва от 25.06.2010 год. до изплащане на вземането, ведно и разноските по делото - 2 045.90 лева, и за държавна такса 2 945.90 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.06.2010 год. от PC-П., по ч.гр.д. №2454/2010г.и сумата в размер на 28 214.06 лева, главница от банков кредит, сумата в размер на 5 526.23 лева,представляваща лихва за забава, за периода от 21.05.2009год. до 24.06.2010год., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-24.06.2010год. до окончателното изплащане и сторени съдебно- деловодни разноски в размер на 2 249.62 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.06.2010 год. от PC-П., по ч.гр.д.

№2459/2010г. и за събирането на които е образувано изпълнително дело №20198820400715, по описа на ЧСИ - Г. Т,с peг. № 882, с район на действие ОС - П..

Не претендира деловодни разноски.

Представени са писмени доказателствени искания. доказателства и са формулирани

Съдът с разпореждане от 21.10.2024г.е оставил исковата молба без движение като нередовна и е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите.

4

Депозирана е молба в законния срок на 29.10.2024г.,в която ищецът е посочил,че общия размер на задълженията му към ответника възлизат на 326962,78лв.към

25.10.2024г.,съгласно

Удостоверение с изх.

№4040/25.10.2024год.,издадено от ЧСИ-Г. Т,peг.№882,в т.ч.главници,лихви конкретизирани по сума и по периоди,и разноски,която сума представлява и цената на предявения иск.В тази сума ЧСИ е включил законната лихва от 25.06.2010 год. до 25.10.2024г.в размер на 135359,73лв.по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. №2454/2010г. на ПРС и законната лихва за същия период в размер на 42929,85лв.по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. №2459/2010г. на ПРС ,както и наказателна лихва в размер на 5526,33лв.,за която сума не е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Изложени са допълнително обстоятелства ,на които се основава искането по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК като конкретизира,че последното действие на взискателя е искането му за извършване на опис,оценка и публична продан на ипотекираните имоти с молба до ЧСИ с вх.

№2136/23.02.2021год.

Представени са писмени доказателства,в т.ч.и удостоверение ,издадено от ЧСИ Т,от което се установява размера на задължението на ищеца като длъжник по изпълнителното дело и факта,че същото е висящо.

От ответната страна е депозиран отговор на исковата молба,в който предявения иск се оспорва като неоснователен като излага подробни съображения в тази насока,а именно ,че давността е прекъсната с действия на взискателя в изпълнителното производство на 09.12.2019г.-молба за образуване на изп.дело с посочване на способи за принудително изпълнение и с последващи действия на съдебния изпълнител.

По изложените съображения счита,че иска е недопустим и формулира искане за оставяне на исковата молба без разглеждане.Представя писмени доказателства.

Като обсъди събраните по делото доказателства и анализира същите поотделно и в съвкупност,както и взе предвид доводите на страните по делото,съдът за да се произнесе от фактическа и правна страна взе предвид следното:

5

За допустимостта на иска съдът е длъжен да следи по всяко време на движение на делото.

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК урежда един фактически състав оспорване на изпълнението на основание новонастъпили факти. В хипотеза на проведено заповедно производство, новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл. 416 от ГПК, респ. когато не се твърдят такива обстоятелства предявеният иск е недопустим.Друга специфична положителна процесуално правна предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по чл.439 от ГПК е наличие на неприключило изпълнително производство ,която в случая е налице.

В настоящия случай обаче съдът приема,че е налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск по смисъла на чл.299 във вр.с чл.298 ал.1 от ГПК.Съгласно чл.299 от ГПК спор,решен с влязло в сила решение не може да бъде пререшен,освен в случаи ,когато законът предвижда друго.За да е налице хипотезата на чл.299 ал.1 и респ.правните последици от нея по смисъла на чл.299 ал.2 от ГПК следва да е налице идентичност между решения вече спор и този ,с който съдът повторно е сезиран,т.е.влязлото в сила решение да е постановено по отношение на същите страни,да е с предмет същото искане и на същото основание.

В настоящия случай предявеният в настоящото производство иск е за оспорване на вземания, удостоверени в изпълнителни листове, издадени въз основа на заповеди за незабавно изпълнение. Заповед за незабавно изпълнение № 1634/29.06.2010 г. е влязла в сила на 10.08.2010 г., а № 1619/29.06.2010 г. - на 12.08.2010 г., от който момент започва да тече 5годишна погасителна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо (така и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.),като за всички вземания по изпълнителния лист е приложима давността по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, основаваща се на силата на 6 пресъдено нещо, с каквото се ползва заповедта за изпълнение (Определение № 60618 от 12.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2021 г., ІV г. о.).