Решение № 460 от 11.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Стара Загора, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100628 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Ж.

П. М. против „ХАЛЛЕЙ ТОЙ ЕНД КРАФТ“ ООД, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Ж. М. твърди, че на ****** г. сключила трудов договор с ответното дружество „ХАЛЛЕЙ ТОЙ ЕНД КРАФТ“ ООД. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 70, ал. 1 КТ като безсрочен. Съгласно посочения трудов договор на ищцата било възложено да изпълнява длъжността „*****“ с място на работа в гр. ***** на пълен /8-часов/ работен ден. съгласно сключения между страните трудов договор с правно основание чл. 70, ал. 1 от КТ служителят следвало да получава основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева ведно с 0,00 % допълнително възнаграждение за всяка година за придобит трудов стаж и професионален опит. По силата на този договор работодателят дължал ежемесечно изплащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно така сключения трудов договор ищцата постъпила на работа на ****** г. Със заповед № *****/****** г. бил прекратен трудовият договор № ****/****** г. на основание чл. 325, ал.

1, т. 1 КТ между ищцата и ответното дружество. Видно от представената заповед за прекратено трудово правоотношение на ищцата е следвало да бъде 1 изплатено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 71 дни, равняващ се на сумата от 3641,28 лева /1861,76 - хиляда осемстотин шестдесет и едно евро и седемдесет и шест евроцента/, на основание чл. 224, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ, обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, дължимо при прекратяване на трудово правоотношение, се изплащало не покъсно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, следователно дължимото обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск е следвало да бъде изплатено до 30.09.2025 г., което задължение работодателят не е изпълнил. Ищцата е подала сигнал за образуване на административно производство с № ********/******* г. към Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, по повод на който сигнал било констатирано нарушение на чл. 228, ал. 3 КТ. За отстраняване на посоченото нарушение била приложена принудителна административна мярка спрямо работодателя. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължала лихва за забава, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху дължимите се обезщетения.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ХАЛЛЕЙ ТОЙ ЕНД КРАФТ“ ООД да заплати на ищцата сумата от 3641,28 лева /1951,76 €/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224 КТ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2025 г. /датата, от която работодателят изпада в забава/ до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В проведеното на

17.04.2026 г. открито съдебно заседание по делото, ищцата, чрез процесуалния си представител е направила искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /вж. протокол, л. 34 от делото/. Ответникът, редовно призован при условията на чл. 47, ал. 1 във вр. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК /вж. призовка л. 30 от делото/, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов представител. Изрично в разпоредбите на чл. 50 ГПК е посочено, че мястото за връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър е последният посочен в регистъра адрес и ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 2

ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 20.02.2026 г. /вж. л. 16 от делото/, връчено на адреса на ответника – търговско дружество, чрез залепване на уведомление на адреса в гр. Стара Загора след изпълнение на процедурата по чл. 50, ал. 1 – ал. 4 ГПК, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен това съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, че ответникът не е заплатил на ищцата сумата от 1861,76 евро /3641,28 лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2025 г. до окончателното й изплащане, както и предвид приложените към исковата молба писмени доказателства, вкл. обективираното признание на ответника в издадената от него заповед /л. 5 от делото/.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от ищцата Ж. П. М. против „ХАЛЛЕЙ ТОЙ ЕНД КРАФТ“ ООД, осъдителни искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл.228, ал.3 КТ във връзка с чл. 86 ЗЗД, да бъдат уважени.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищцата се следват сторените по делото разноски. С исковата молба е представен Договор за правна защита и съдействие от 11.02.2026 г., сключен между ищцата Ж. П.

М. и „Еднолично адвокатско дружество Р.“, по силата на който е уговорено да се предостави на ищцата безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Като ползва за ориентир, определените в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2009 г. за възнаграждения за адвокатската работа процесуално представителство на ищеца по делото съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в размер на 348,31 евро /681,23 лв./, която сума следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на „Еднолично адвокатско дружество Р.“.

Съгласно чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. В тази връзка и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза на Съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд сумата в размер на 77,97 евро /152,50 лв./, представляваща дължима за производството държавна такса.

3

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.

ВАЛУТА:

Чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България гласи, че в съответствие с чл. 2 от Регламент /ЕО/ № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента. Чл. 5 ЗВЕРБ предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – 1, 95583 лева за 1 евро. Съгласно чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 от Регламент /ЕО/ № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Според чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент /ЕО/ 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; когато третият знак след десетичната запетая е равен на или поголям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Различно закръгляване се допуска само ако ЗВЕРБ или друг закон или правен акт на Европейския съюз го предвижда. При спазване на посочените правила дължимите суми в диспозитива на съдебното решение ще бъдат посочени освен в лева и в евро.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, Старозагорски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение/, „ХАЛЛЕЙ ТОЙ ЕНД КРАФТ“ ООД, ЕИК: 205613023, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. „Индустриален“, бул. „Никола Петков“ №10, представлявано от управителя Е. К. да заплати на Ж. П. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. ******, ул. „*****“ №**, община *********** сумата от 1861,76 евро /хиляда осемстотин шестдесет и едно евро и седемдесет и шест евро цента/ /3641,28 лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал.

1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2025 г. до 4 окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ХАЛЛЕЙ ТОЙ ЕНД КРАФТ“ ООД, ЕИК: 205613023, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. „Индустриален“, бул.

„Никола Петков“ №10, представлявано от управителя Е. К., да заплати на „Еднолично адвокатско дружество Р.“, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, бул. „******“ № **, вх. „**“, ет. **, ап. **, представлявано от адвокат М. Д. Р., сумата в размер на 348,31 евро /триста четиридесет и осем евро и тридесет и един евро цента/, представляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „ХАЛЛЕЙ ТОЙ ЕНД КРАФТ“ ООД, ЕИК: 205613023, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. „Индустриален“, бул. „Никола Петков“ №10, представлявано от управителя Е. К., да заплати в полза на Съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата в размер на 77,97 евро /седемдесет и седем евро и деветдесет и седем евро цента/, представляващи дължима се в производството държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5