Определение № 3447 от 01.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3447 гр. София, 01.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002102497 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 39 от 01.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е: 1/ отменено решение № 206 от 17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 417/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисията, КОНПИ), искове с правно основание чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ, против Т. Д. Т. и Я. Ж. Т., вместо което е постановено отнемането от Т. Д. Т. в полза на държавата: на основание чл. 147, във вр. с чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл.

141 ЗОНПИ парични средства в брой до размера на сумата от 9975,58 лева, в това число 9780 лева и 100 евро, предадени с протокол за доброволно предаване от 04.07.2018 г. сума, представляваща веществени доказателства по досъдебно производство № 2018 г. на РУ – Харманли; на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ урегулиран поземлен имот *** в *** по плана на село Т., общ. С., област Х., с площ 896 кв. м., заедно с построена в него жилищна сграда на един етаж с площ 80 кв. м., заедно с прилежащото и избено помещение с площ 80 кв. м.; на основание чл. 151 ЗОНПИ, във вр. чл.

142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ сумата от 8 334 лева, представляваща паричната равностойност на подлежащите на отнемане, липсващи движими вещи (три конкретно посочени в решението леки автомобила); от Я. Ж. Т. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № ***, ведно с 63.66/2049 1 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № ***, ведно с 37.93/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.

С., ул. „С. С.“ № ***, ведно с 59.94/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 69,35 % идеални части от лек автомобил, марка „А.“, модел ***, рег.

№ ***В, цвят: сив металик, дата на първоначална регистрация 20.12.2011 г., рама № ***, двигател № ***; 2/ потвърдено посоченото първоинстанционно решение в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените искови претенции срещу ответника Т. Д. Т. за отнемане в полза на държавата на парични средства в брой, намерени в сейф, в размер на сумата 47 566,75 лв., от които 46 980 лева и 300 евро, иззети с Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение от 04.07.2018 г., и приобщени като веществени доказателства по досъдебно производство № 2018 г. на РУ – Харманли; срещу ответницата Я. Ж. Т. за отнемане в полза на държавата на 30,65% идеални части от посочения лек автомобил, марка „А.“, модел ***.

Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 206 от 17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 417/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, за отхвърляне на предявените искови претенции в посочените части, е подадена касационна жалба с вх. № 3148/11.04.2024 г. от КОНПИ, чрез С. С. – гл. инспектор в ТО – С. З. на Комисията.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на предявените искови претенции.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следния правен въпрос: „Следва ли да намерят отражение в анализа и какво точно представляват „приход“ или „разход“: 1. разходите за лични вноски по банкови сметки на Т. Д. Т. и Я. Ж. Т.; 2. вноските по банковите сметки на горецитираните лица от трети лица и получени суми от тях, за които не се установява законово основание за придобиването, предоставянето, внасянето, респективно – постъпването им, но които не са налични в края на проверявания период?“. По поставения въпрос се сочи противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение.

2

Ответниците по жалбата Я. Ж. Т. и Т. Д. Т., в писмени отговори, подадени съответно чрез адв. И. А. и адв. К. В., считат, че не следва да се допуска касационно обжалване като вземат становище и за неоснователност на жалбата на Комисията. Претендират разноски.

Срещу въззивното решение в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата от ответниците, са подадени касационна жалба с вх. № 3217/15.04.2024 г. от Я. Ж. Т., чрез адв. И. А., както и касационна жалба с вх.

№ 3390/19.04.2024 г. от Т. Д. Т., чрез адв. К. В..

В касационните жалби на Я. Ж. Т. и Т. Д. Т. се релевират доводи за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към жалбите касаторите посочват в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК следните идентични правни въпроси: 1/ „Редовна ли е исковата молба на КОНПИ с правно основание чл. 153, ал. 2 от ЗОНПИ, когато в нея липсват твърдения за стойността на наличното установено имущество в началото и в края на проверявания период?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV г.о., решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на III г.о. и решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на IV г.о.; 2/ „Когато е установено значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, следва ли съдът да се произнесе въз основа на конкретиката на случая, налице ли е причинна връзка на придобитото имущество с незаконна дейност и може ли да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито?“ – твърди се противоречие с мотивите на ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г.; 3/ „Следва ли във финансовия анализ за определяне на значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ да участва лицето, което е във фактическо съжителство с проверявания, когато това лице не притежава имущество, придобито незаконно за сметка на проверяваното лице?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, изведена в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV г.о., решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на III г.о., решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г.о., решение № 65/18.05.2015 г. по гр. д. № 7088/2014 г. на I г.о.; 4/ „Следва ли да се отнема имущество от свързано лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗОНПИ (по-конкретно от лице, което се намира във фактическо съжителство с проверяваното лице), за което не са налице предпоставките на чл. 108 и чл. 109 от ЗОНПИ и не се установява, че е придобило имущество за сметка на проверяваното лице?“ – относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди отново противоречие с приетото в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV г.о. и решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на III г.о. на ВКС.

3

Поддържа се и наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие с решение № 12/30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г. Отделно от горното се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото се твърди, че отговорът на поставения въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; 5/ „Следва ли да бъдат уважавани исковете за отнемане на недвижима или движима вещ, за които се установява да са основателни за идеална част от вещта, като се постанови диспозитив за отнемане на съответната идеална част от вещта или следва да се постановява отнемане в полза на държавата на паричната равностойност на имуществото?“ – твърди се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения въпрос не е формирана практика на ВКС; 6/ „Редовна ли е исковата молба на КОНПИ в случай, че в нея не се съдържат твърдения относно методологията на оценяване на активите в хода на административното производство и компетентността на оценителя?“ – поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на практика на ВКС относно доказателствата за начина на определяне стойността на установеното имущество от органите на Комисията; 7/ „Наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, достатъчно основание ли е за да се направи обосновано предположение по смисъла на чл. 107, ал. 1 ЗОНПИ и да се отнеме имуществото на проверяваното лице като незаконно придобито?“ – сочи се, че питането е свързано с тълкуването на чл. 107, във връзка с чл. 1 и чл. 5 ЗОНПИ и представлява въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В изложението към касационната жалба на ответника Т. Д. Т. се поставя и следния правен въпрос, под номер осем, в приложеното поле на чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК – „Следва ли във финансовия анализ за определяне на значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ да се вземе предвид, че за лицето във фактическо съжителство с проверявания е налице значително несъответствие, ако личното му имущество с неустановен произход надхвърля 150 000 лв. и допълнително при финансовия анализ да се вземе предвид, че и за проверяваното лице е налице значително несъответствие, ако и неговото имущество с неустановен произход надхвърля 150 000 лв.?“

Ответната страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез С. С. – гл. инспектор в ТО – С. З. на Комисията, в срока за отговор по жалбите на ответниците взема становище за тяхната недопустимост и неоснователност. Претендира разноски.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл.

283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и са процесуално допустими.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

4

Въззивният състав е установил от фактическа страна, че производството е било образувано пред Хасковския окръжен съд по искова молба, подадена от КОНПИ на основание чл.153, ал. 2 ЗПКОНПИ; извършената по отношение на ответниците проверка от Комисията, въз основа на резултатите от която е предявен иска, е започнала на 30.05.2019 г., като провереният период е бил от 30.05.2009 г. до 30.05.2019 г.; проверката е образувана след постъпило в ТД на КОНПИ – Пловдив уведомление от Районна прокуратура – Хасково, че срещу лицето Т. Д. Т. има образувано досъдебно производство по описа на РУ –Харманли, пр. пр. с вх. № 760/2018 г. по описа на ОП – Хасково, по което на лицето е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, което престъпление е в обхвата на нормата на чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗПКОНПИ; съгласно постановлението за привличане на обвиняем ответникът Т. Д. Т. е привлечен в това качество за това, че на 07.07.2018 г. в землището на с. Б., общ. Х., на паркинг „Б. Г.“, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно 70 гр. марихуана на стойност 420 лв., с което е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК; в проверявания период двамата ответници са живеели на съпружески начала в общо домакинство, заедно с общата им дъщеря М. Т.а Д.а, родена на 05.11.1995 г.