Решение № 549 от 06.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000048 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Б. С. Х., с която оспорва решение № 261 468 от 04.11.2021 г., постановено по т. д. № 125/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2-ти състав, с което съдът е отхвърлил предявените от Б. С. Х. срещу „Искра- 21“ АД (н) искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т.

2 от ТЗ за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“ АД (н) парични вземания, произтичащи от издаден изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. на основание сключен договор за цесия от 03.02.2017 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д., както и иск с правна квалификация по чл.694, ал.3, т. 1 от ТЗ за установяване на несъществуването на приети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“АД (н) парични вземания предявени от страна на кредитор М. Г. С., които вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х., на основание сключен договор за цесия от 23.04.2019 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с 1 договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д. и е осъдил Б. С. Х. да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в размер от 63 046.88 лв. - съставляваща следващата се държавна такса за разглеждане на предявените и отхвърлени искове в настоящото производството.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с несъобразяването на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви, които не съответстват на установената по делото фактическа обстановка и в които не са отчетени всички противопоставени от ответника твърдения. Твърди се, че при разпределението на доказателствената тежест съдът не е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи достоверната дата на договора за цесия съобразно правилата на чл. 181 от ГПК. Наведени са твърдения относно това как може да се установи достоверната дата, както и че съдът не е обсъдил всички събрани по делото свидетелски показания, като едва с решението си е приел тези показания за недопустими. Цитира практика на ВКС по поставения въпрос и моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендира и разноски в производството.

Ответникът по въззивната жалба „Искра-21“ АД (н) редовно уведомен за същата не подава отговор и не взима становище.

Ответникът М. Г. С. оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да остави същата без уважение. Твърди, че въведените възражения относно разпределението на доказателствената тежест са неоснователни. Развива доводи свързани с производството пред първоинстанционния съд, както и твърди, че даденото тълкуване на нормата на чл. 181, ал. 1 от ГПК от въззивника е превратно.

Т. Д. И., синдик на „Искра-21“ АД (н) редовно уведомен не взима становище по въззивната жалба.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 261 468 от 04.11.2021 г., постановено по т. д. № 125/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2-ти състав, че съдът е отхвърлил предявените от Б. С. Х. срещу „Искра- 21“ АД (н) искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“ АД (н) парични вземания, произтичащи от издаден изпълнителен лист по гр. д.

№ 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. на основание сключен договор за цесия 2 от 03.02.2017 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д., както и иск с правна квалификация по чл.694, ал.3, т. 1 от ТЗ за установяване на несъществуването на приети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“АД (н) парични вземания предявени от страна на кредитор М. Г. С., които вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х., на основание сключен договор за цесия от 23.04.2019 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д. и е осъдил Б. С. Х. да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл.

694, ал. 7 ТЗ сумата в размер от 63 046.88 лв. - съставляваща следващата се държавна такса за разглеждане на предявените и отхвърлени искове в настоящото производството.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 169 от 18.03.2022 г., постановено по в. т. д. № 25/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав съдът е потвърдил решение № 261 468 от 04.11.2021 г., постановено по т. д. № 125/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2ти състав. Така постановеното решение е обжалвано пред касационната инстанция.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 50 085 от 09.01.24 г., постановено по т. д. № 1 409/22 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение съдът е отменил въззивно решение № 169/18.03.2022 г., постановено по т. д. № 25/22 г. от Софийски апелативен съд и е върнал делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Видно от мотивите на касационната инстанция съдът е приел, че проследяването на процесуалните действия на първоинстанционния и на въззивния съд обуславят извод, че с въззивната жалба е направено позоваване на непълен доклад на делото по чл.146 ГПК относно липсата на разпределение на доказателствената тежест, поради което въззивникът не е могъл да ангажира доказателства, относими към достоверността на датата на договора за цесия. Прието е, че при така направения доклад на делото от първоинстанционния съд, в който, от една страна, неправилно е открито производство по чл.193 ГПК за оспорване на достоверността на датата, а от друга - е допуснат разпит на свидетел за сключване на договора, и без указания за разпределение на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, въззивният съд е следвало да изпълни правомощията си според дадените в т. 2 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Въззивният съд е следвало да даде указания на въззивника да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради непълнота на доклада и на указанията. В случая въззивният съд е следвало да посочи, че с оглед на направеното възражение от ответника С., че договорът за цесия не му е противопоставим, въззивникът Х. може да поиска събирането на доказателства за факти, относими към установяването на достоверност на датата на договора от 03.02.2017 г. спрямо ответника 3 като трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, което черпи права също от праводателя на ищеца Л. П..

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение от 30.01.24 г., постановено по в. т. д. № 48/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, в изпълнение на задължителните указания дадени с отменителното решение съдът е указал на на ищеца, че в негова тежест е да ангажира доказателства относно достоверната дата на договора за цесия, от които черпи права, както и че може да поиска събирането на доказателства за факти, относими към установяването на достоверност на датата на договора от 03.02.2017 г. спрямо ответника като трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, който черпи права също от праводателя на ищеца Л. П..

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор за заем от 29.04.2009 г. Л. П. П. е предоставил на „Искра-21“ АД сумата от 160 000 евро със срок за връщане до 29.10.2009 г. при месечна лихва от 4,2 %. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че заемът е обезпечен с учредена договорна ипотека с нотариален акт № 193, дело № 379/2009 г.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по гр. д.

№ 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд е издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист в полза на Л. П. за сумата от 160 000 евро, ведно със законната лихва от 21.12.2012 г., за сумата от 120 960 евро – лихва за периода от 30.11.2009 г. до 30.05.2011 г. и за сумата от 18 590.20 лв., представляваща разноски по издаването на заповедта за изпълнение.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор за цесия от 03.02.2017 г. Л. П. е прехвърлил на ищеца в настоящето производство Б. Х. вземането си срещу „Искра-21“ АД в общ размер от 596 544.41 лв. по издадения на 09.01.2013 г. изпълнителен лист.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор за цесия от 23.04.2019 г. Л. П. е прехвърлил на ответника в настоящето производство М. С. вземането си срещу „Искра-21“ АД по издадения на 09.01.2013 г. изпълнителен лист. Не се спори, а се установява и от представеният договор за цесия от 23.04.2019 г., че подписите на страните са нотариално заверени на същата дата, а на 07.05.2019 г. на „Искра-21“ АД е връчено уведомление от Л. П. за извършеното прехвърляне на вземането.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство № 20157810400187, както и че М. С. е конституиран като взискател на мястото на първоначалния взискател Л. П..

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че производството по несъстоятелност на „Икра-21“ АД ищецът и ответникът физическо лице са предявени вземанията си, произтичащи от издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 09.01.2013 г. Не се спори, а се установява и от 4 доказателствата по делото, че в списъка на приетите вземания е включено вземането на М.

С., а в списъка на неприетите вземания е вписано това на Б. Х..

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното решение № 261 468 от 04.11.2021 г., постановено по т. д. № 125/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2-ти състав, съдът е отхвърлил предявените от Б. С. Х. срещу „Искра- 21“ АД (н) искове с правно основание чл.

694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“ АД (н) парични вземания, произтичащи от издаден изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С. Х. на основание сключен договор за цесия от 03.02.2017 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/09 г. на Нотариус Р. Д., както и иск с правна квалификация по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за установяване на несъществуването на приети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Искра-21“АД (н) парични вземания предявени от страна на кредитор М. Г. С., които вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр. д. № 61 848/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав и са били предмет на прехвърляне от Л. П. П. на Б. С.