Решение № 178 от 08.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 08.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330203186 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-002617 / 18.04.2024 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Р. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 104а от същия Закон и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от същия Закон.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 18 контролни точки на основаниe Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.

В Жалбата си Р. А. П. моли за отмяна на Наказателното постановление като издадено в нарушение на закона и процесуалните правила; редовно призован за съдебно заседание на въззивната инстанция, не се явява за упражняване лично правото си на защита.

Въззиваемата страна – Началник група в Областна дирекция на МВР 1 Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище от Началник сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при Областна дирекция на МВР Пловдив, представена с писмото, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

От 07:00 часа до 19:00 часа на 25.03.2024 година актосъставителят Т. Г. Д.

(*** в Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при Областна дирекция на МВР Пловдив) и колегата му полицай К.М.К. са дежурен автопатрул, като двамата са с униформи, а служебният им автомобил е с отличителни знаци на Полицията. В изпълнение на задълженията си по контрол на безопасността на движението към 10:37 часа двамата се намират на улица „Авксентий Велешки“ в град Пловдив, когато до № 2 забелязват лек автомобил „Дачия Логан“ с ДК № ***, чийто водач е без поставен обезопасителен колан и в същото време говори по мобилен телефон. Спират го за проверка и установяват, че шофьорът е собственикът на автомобила Р. А. П..

На жалбоподателя на място чрез служебния РСОТ таблет в негово присъствие му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1212422 / 25.03.2024 година, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и 2 логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка.

Настоящият съдебен състав кредитира доказателствената съвкупност по делото като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи или дори внасящи съмнение в достоверността на отразеното в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото по него процесно Наказателно постановление, Съдът приема за безспорно установено извършените от жалбоподателя нарушения съответно: по чл. 104а от Закона за движението по пътищата , съгласно чийто текст На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му; по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата , който визира:

Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Не се спори, че лек автомобил „Дачия Логан“ с ДК № *** е превозно средство категория М1 по чл. 149, ал. 1, т. 2, буква А от Закона за движението по пътищата и е оборудвано с предпазен колан, за което от наказващия за посочените нарушения орган правилно на Р. А. П. е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва: за нарушението чл. 104а от Закона за движението по пътищата – по чл.

183, ал. 4, т. 6 от Закона: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му; за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – по чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от Закона: Наказва се с глоба 50 лв.

3 водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан…

И за двете нарушения наказанието е фиксирано по размер от законодателя и наказващият орган не може да преценява размера му, като санкциите са съответни на разпоредбите на чл. 18 и чл. 27 от ЗАНН, тъй като са наложени отделно за всяко от нарушенията и са в границите на предвиденото за всяко от тях.

Всяко вменено в административнонаказателна отговорност нарушението е конкретизирано и в Акта за установяването му, и в Наказателното постановление по време, място и извършител с посочване на всички съставомерни белези и изпълнение и на другите изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

Съдът не следва изрично да се произнася относно посоченото в Наказателното постановление отнемане на общо 18 контролни точки. По правилата на Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда на отнемането и възстановяването им, списъкът на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение контролни точки се отнемат въз основа на вече влязло в сила наказателно постановление, а при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Съгласно разпоредбите на чл. 157 от Закона за движение по пътищата тези контролни точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, но за пълнота трябва да се посочи, че в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 17 и т. 18 от Наредбата точно е определен броят на подлежащите на отнемане контролни точки, съответно за нарушението по чл. 104а от Закона за движението по пътищата (8 контролни точки) и по чл.

137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (10 контролни точки).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, XII наказателен състав 4

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 24-1030-002617 / 18.04.2024 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Р. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 104а от същия Закон и на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от същия Закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5