Решение № 23 от 24.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Велико Търново, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000250 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирани въззивни жалби от „Първа Инвестиционна банка”АД срещу Решение № 78/ 26.09.2024 г. и Допълнително Решение № 95/ 30.10.2024 г. по т.д. № 113/ 2023 г. по описа на ОС – Велико Търново в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от Банката установителен иск за приемане за установено, че С. Т. Ц. дължи вземане по Заповед № 38/ 20.11.2020 г. за незабавно изпълнение и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №1770/ 2020 г. на ГОРС, представляващо главница по Договор за банков кредит № 71КР-АА-0518/22.08.2007 г., за сумата над 20 552.41 лв. до пълния заявен размер от 35 000 лв. (или за сумата 9780.55 лв. – погасена по давност за периода 17.11.2015 г.-17.11.2020 г., сумата 4 667.04 лв. – погасена по давност за периода 22.09.2012 г. – 17.11.2015 г., или общо 14 447.59 лв.). Жалбоподателят счита решението в тази част за неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че 5-годишната давност за вземането за главница започва да тече, считано от момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем 07.10.2020 г., а не от падежа на всяка отделна погасителна вноска, както е приел съдът. Моли решенията да бъдат отменени и съдът да уважи иска за главницата в пълния му заявен размер, както и да отмени решението в частта за разноските за заповедното производство и да присъди всички разноски, направени в него. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание заема становище, че с оглед приетото след приключване на 1 първоинстанционното производство ТР № 3/ 2023 г. решението е неправилно по отношение на приетото от съда погасяване по давност на претенциите на Банката за периода 17.11.2015 г.-17.11.2020 г.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от особения представител на ответника С. Т. Ц. – адв. К. Костова със становище за нейната неоснователност. Правилно съдът приел, че погасителната давност започва да тече от падежа на всяка месечна вноска. Моли решението да бъде потвърдено.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваеми съдебни актове, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в предметния обхват на въззивното обжалване, намира следното:

Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд и настоящата инстанция не следва детайлно да я преповтаря. Релевантните за спора факти са следните: Между „Първа инвестиционна банка”АД и С. Т. Ц. е сключен Договор за банков кредит №71КР-АА-0518/ 22.08.2007 г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит под формата на овърдрафт в размер на 35000 лв., като съгласно т.16 от договора след изтичане на срока за ползване на овърдрафта – 22.08.2012г., кредитът се погасява съгласно Погасителен план – Приложение №1 с краен срок на погасяване 22.08.2027 г. Безспорно е установено от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че кредитът е усвояван многократно от кредитополучателя в периода 01.08.2007 г. - 30.04.2008 г., като след 30.04.2008 г. не са извършвани плащания за погасяване на главница и лихва и към 30.11.2008 г. кредитът е бил усвоен в пълен размер – 35000 лв. През периода 30.04.2008 г. – 22.08.2012 г. Банката е начислявала лихва върху усвоените суми при условията на овърдрафт, а след тази дата в сила е подписания от страните погасителен план. Установено е, че Ц. е изпаднал в просрочие, считано от 22.09.2012 г., поради което на основание Раздел XI, т.31.2. б.„а“ на 29.07.2020 г. Банката е връчила на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение с предоставен 5-дневен срок за погасяване на задълженията и считано от 07.10.2020 г. е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Банката се е снабдила със Заповед №38/20.11.2020 г. за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. №1770/ 2020 г. на ГОРС срещу длъжника 2

Ц. за дължимите от него суми по договора за кредит, в това число сумата 35000 лв. – непогасена главница. Заповедното производство е образувано на 18.11.2020 г.

При изяснената фактическа обстановка ВТАС правилно първоинстанционният съд е приел, че в полза на Банката съществува вземане за главница по процесния договор за банков кредит в размер на исковата сума 35 000 лв. Спорът пред въззивния съд е само по отношение размера на вземането за главница с оглед направеното от ответната страна възражение за погасяване по давност на правото на кредитора да търси по принудителен ред част от главницата.

С ТР № 3/ 21.11.2024 г. ВКС разясни, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, както е в настоящия казус, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, а при обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Мотивите на първоинстанционния съд не са прецизни и съдържат вътрешно противоречие, но в крайна сметка приетото от съда относно началния момент на течене на давностния срок съответства на разрешението, дадено с цитираното тълкувателно решение. Съдът е приел, че считано от датата на падежиране на съответната просрочена вноска, с изтичане на 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД, е погасено правото на Банката да търси по принудителен ред вземанията си за просрочена главница по процесния договор за кредит за периода от 22.09.2012 г. до 17.11.2020 г. ВТАС споделя извода на първоинстанционния съд, че правото на принудително изпълнение на Банката за събиране на вземането за главница в размер на сумата 4667.04 лв., дължима за периода 22.09.2012 г.-17.11.2015 г., е погасено по давност предвид подаването на заявлението по чл.417 ГПК на 18.11.2020 г., от който момент се счита, че е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК. Искът на Банката за признаване на нейно вземане за главница по договора за кредит за сумата над 30 332.96 лв. до пълния претендиран размер 35 000 лв. е неоснователно и решението на ВТОС в частта, с която претенцията й в тази част е отхвърлена, следва да бъде потвърдено. Неправилна е обаче преценката на първоинстанционния съд за погасяване по давност по отношение на вземането за главница в размер на сумата 9780.55 лв., дължима за периода за периода 17.11.2015 г.-17.11.2020 г. Очевидно е, че падежиралите в този период вноски по главницата не са погасени по давност към датата на предявяване на иска. Решението в тази му част, с която е отхвърлен искът на Банката за признаване за установено, че има вземане от Ц. за главница над 20 552.41 лв. до 30 332.96 лв. /или за сумата 9780.55 лв./ следва да бъде отменено и да се уважи исковата претенция, като се признае по отношение на Ц., че той дължи на кредитора сочената сума, представляваща част от общо дължимата главница по процесния договор.

3

По разноските: С оглед изхода на спора пред въззивния съд на Банката следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска й, в размер на сумата 1 379.48 лв. Направените разноски за въззивното производство са в размер на 1 195.60 лв., обжалваемият интерес е 14 447.59 лв., а уважената част от жалбата е 4667.04 лв., при което, съразмерно на уважената част от жалбата й, на Банката следва да се присъдят разноски пред ВТАС в размер на 386.22 лв. С решението си ВТОС е отхвърлил претенцията на Банката за разноски за заповедното производство за сумата над 505.16 лв. до 855.54 лв. Дължимите за заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска, възлизат на 735.64 лв., т.е. следва да се присъди допълнително сумата 230.48 лв. За прецизност следва да се отмени решението в частта за разноските, с която е отхвърлена претенцията на Банката за дължимост на разноски по заповедното производство за сумата от 505.16 лв. до 855.54 лв. Общо Ц. следва да заплати на Банката сумата 1 996.18 лв. – разноски. Следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 78/ 26.09.2024 г. по т.д. № 113/ 2023 г. и Допълнително Решение № 95/ 30.10.2024 г. по т.д. № 113/ 2023 г. по описа на ОС – Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Първа инвестиционна банка”АД иск за признаване за установено по отношение на С. Т. Ц., че Ц. дължи вземане по Заповед №38/ 20.11.2020 г. за незабавно изпълнение и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №1770/ 2020 г. на ГОРС, за сумата над 20 552.41 лв. до 30 332.96 лв. /или за сумата 9780.55 лв.

– част от главницата в общ размер на 35 000 лв. по Договор за банков кредит №71КРАА-0518/ 22.08.2007 г., дължима за периода за периода 17.11.2015 г.-17.11.2020 г. поради погасяване по давност, както и решението в частта за разноските, с която е отхвърлена претенцията на Банката за дължимост на разноски по заповедното производство за сумата от 505.16 лв. до 855.54 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Г.Оряховица ********* и настоящ адрес: Чешка република, че Ц. дължи на „Първа инвестиционна банка”АД с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост” бул. Цариградско шосе №111-П, разликата над 20 552.41 лв. до 30 332.96 лв. /или сумата 9780.55 лв. /девет хиляди седемстотин и осемдесет лв. и 55 ст./– част от главницата в общ размер на 35 000 лв. по Договор за банков кредит №71КР-АА-0518/ 22.08.2007 г., дължима за периода за периода 17.11.2015 г.-17.11.2020 г./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.11.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед №38/ 20.11.2020 г. за 4 незабавно изпълнение и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №1770/ 2020 г. на ГОРС ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78/ 26.09.2024 г. и Допълнително Решение № 95/ 30.10.2024 г. по т.д. № 113/ 2023 г. по описа на ОС – Велико Търново в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от „Първа инвестиционна банка”АД иск за признаване за установено по отношение на С. Т. Ц., че Ц. дължи вземане по Заповед №38/ 20.11.2020 г. за незабавно изпълнение и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №1770/ 2020 г. на ГОРС, за сумата над 30 332.96 лв. до пълния претендиран размер 35 000 лв. /или за сумата 4667.04 лв./четири хиляди шестстотин шестдесет и седем лв. и 4 ст./ – част от главницата в общ размер на 35 000 лв. по Договор за банков кредит №71КР-АА-0518/ 22.08.2007 г., дължима за периода 22.09.2012 г.-17.11.2015 г./, поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА С. Т. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Г.Оряховица ********* и настоящ адрес: Чешка република, да заплати на „Първа инвестиционна банка”АД с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост” бул. Цариградско шосе №111-П, сумата 1 996.18 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и шест лв. и 18 ст./ – направени разноски за заповедното производство и двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска, както и сумата 100 /сто/ лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.