Решение № 409 от 01.09.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Л., 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА И. при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА И. Гражданско дело № 20244310101446 по описа за 2024 година

Установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 3 ал. 5 от ЗАЗ /в редакцията, ДВ, бр. 13 от 2007 г., отм. ДВ, бр. 13 от 2017 г./.

Постъпила е искова молба от Г. П. П., чрез пълномощник адвокат М. П., срещу „АГРОКОМ ИНВЕСТ“ ЕООД и „АГРОКОМ КОНСУЛТ“ ЕООД, на основание чл. 124 от ГПК, в която се твърди, че на 01.02.2011 г., със С.М.Д., живуща в гр. Л., като наследница на С.М.Ш. и С.В.Ш., в качеството на арендодател, ищецът Г. П. П. сключил договор за аренда, вписан с № *** от 03.02.2011 г. на Службата по вписванията – Л., с който му предоставила за ползване 4 ниви по КККР на с. Д., одобрена със Заповед № РД-18-50/20.03.2008 г. на ИД на АГКК – София, както следва:

1. ПИ № *** с площ 9 398 кв.м, м. „***“;

2. ПИ № *** с площ 21 484 кв.м, м. „***“;

3. ПИ № *** с площ 8 302 кв.м, м. „***“;

4. ПИ № *** с площ 20 499 кв.м, м. „***“, и 1 нива по КККР на с. Г., одобрена със Заповед № РД-18-70/01.11.2007 г. на ИД на АГККСофия, а именно:

5. ПИ № *** с площ 34 397 кв.м, м. „***“.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 2 от договора за аренда, същият е със срок на действие 7 години за нивите от т. 1-3 и т. 5 и 6 години за нивата по т. 4.

На 01 и 14 август 2013 г., вписаният с № *** от 03.02.2011 г. на СВ - Л. договор за аренда, е приет по аргумент от чл. 17 ал. 3 от ЗАЗ, от В.С.Ш. и Н.С.В., наследници на 1

С.М.Ш. и С.В.Ш.. От същите наследници, ищецът посочва, че по силата на сделки, обективирани в нот. акт № 2621, ***14.08.2013 г., нот. акт № 2472***01.08.2013 г. и нот. акт № 2471, ***01.08.2013 г., всички на СВ-Л., придобил в петте ниви техните 6/12 ид.части.

Този процес да изкупува дялове в съсобствеността, ищецът твърди, че продължил и през 2014 г., когато, на основание чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ, с договор за покупко-продажба с нот. акт № 115, *** от 12.03.2014 г. на СВ-Л., заместил своя арендодател С.М.Д., купувайки от нея и от В.К.Ш. притежаваните от тях двете общо 1/3 ид.части в петте ниви, предмет на гореописания договор за аренда от 03.02.2011 г.

Ищецът посочва още, че междувременно към 02.08.2013 г. той станал съсобственик на петте ниви с „Агроком Консулт“ ЕООД, което дружество придобило 1/6 ид. част от тях с нот. акт № 5176, *** от 08.02.2013 г. на СВ-Л., като при този си дял дружеството, чрез управителя си Т.С.К., се възползвало от възможността на чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ /в редакцията й преди изменението в ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г./ и отдало своята ид.част от нивите под аренда на „Агроком Инвест“ ЕООД.

Договорът между арендодател „Агроком Консулт“ ЕООД и арендатор „Агроком Инвест“ ЕООД бил подписан на 02.08.2013 г. и вписан същия ден в СВ-Л. с № *** от 02.08.2013 г., като с него бил уговорен срок на действие на договора – 15 години, считано от 2013/2014 г. до 2027/2028 г., а с чл. 6 от него било уговорено рентно плащане в размер на 10 лева на дка и възможност, зависеща изцяло от усмотрението на арендатора, да изплаща рентата вместо в размера на уговорената пазарна цена за дка в натура /чл. 7/.

На 20.02.2014 г., се твърди, че вторият ответник „Агроком Консулт“ ЕООД, очевидно несъгласен с условията на „Агроком Инвест“ ЕООД и сключения между тях договор за аренда № *** от 02.08.2013 г., с уведомление, адресирано до ищеца Г. П., се съгласил с действието на сключения от ищеца договор за аренда № *** от 03.02.2011 г. на СВ-Л., като предоставил банкова сметка, по която да се правят рентните плащания на „Агроком Консулт“ ЕООД за периода от 2013/2014 г. до 2027/2028 г. във връзка с придобитите от този ответник 15,681 дка в петте ниви въз основа на нот. акт № 5176, *** от 08.02.2013 г. на СВ, докато приключат договорните отношения, които са възникнали между ищеца, като арендатор и някой измежду другите съсобственици на същите ниви.

На 21.10.2016 г., ищецът посочва, че съгласно чл. 9 от ЗЗД, удължил срока на договора за аренда, вписан с № *** от 03.02.2011 г. на СВ-Л., сключвайки със сина си П.Г.П. анекс, вписан с № ***21.10.2016 г. на СВ-Л. към цитирания договор за аренда с № *** от 03.02.2011 г.

Ищецът твърди, че този анекс, както и договорът, към който е сключен, е бил признат по мълчалив начин от „Агроком Консулт“ ЕООД с приетите от дружеството арендни плащания, припадащи му се съобразно неговия дял от 1/6 в петте ниви. Тези плащания обхващали периода 2014 – 2017 г. и били удостоверени в платежни нареждания от 10.12.2015 г. и 09.10.2017 г., издадени на ищеца при извършени от него в качеството на арендатор на петте ниви преводи за полагаща се аренда на „Агроком Консулт“ ЕООД, съответно на изпратено му от дружеството уведомление от 20.02.2014 г.

2

Ищецът твърди още, че към датата на подписване на горепосочения анекс – 21.10.2016 г., неговият син П.Г.П. по правоприемство вече бил мажоритарен съсобственик на петте ниви с дял в тях 5/6 ид.части по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 131, ***21.10.2016 г. Със същия анекс страните продължили срока на действие на договора за аренда № *** от 03.02.2011 г. за 15 стопански години, договорили арендно плащане в размер на 30.00 лв. на дка на година и нейната актуализация на всеки 5 години, ако има разлика по-голяма от 30% спрямо средната цена, която арендаторите плащат на МЗХ при арендуване на земеделска земя държавна собственост.

Ищецът посочва, че с този анекс оспорва облигационното действие на договора за аренда с № *** от 02.08.2013 г. със страни арендодател – „Агроком Консулт“ ЕООД и арендатор „Агроком Инвест“ ЕООД, като е отправял редица възражения и опити пред Общинска служба „Земеделие“ /ОСЗ/ да регистрира единствено своя анекс, но от службата получил отговор, че само по съдебен ред може да се установи, че цитирания договор за аренда от 02.08.2013 г. не му е противопоставим. По този начин, без да решава въпроса кой от двамата арендатори – ползватели има основание да арендува нивите в масив, ОСЗ изключвала и двамата арендатори от споразумението по чл. 37б от ЗСПЗЗ, при което нивите оставали за ползване в реални граници, ако не се постигне друго споразумение.

Ищецът заявява, че няма интерес да обработва нивите в реални граници. Един път това вече е станало и ежегодно същият риск се създавал от договора за аренда № *** от 02.08.2013 г., защото с декларация по чл. 69 от ППЗСПЗЗ или със заявление по чл. 70 от същия правилник, се заявява претенция пред ОСЗ – Л. от някой от ответниците за ползване на петте ниви в масив, на основание договора за аренда от 02.08.2013 г., при което всеки път ищецът трябвало да търси някакво решение. Посочва също, че досега, считано от 2011 г. не е спирал да ползва петте ниви, но въпреки това занапред иска да упражнява правата си без конкуренция, като счита, че съответно на чл. 32 от ЗС, по съдебен ред следва да му бъде признато, че правата, които възникват за него от Анекс № ***21.10.2016 г., имат действие и са с приоритет пред тези на ответниците от договор за аренда № *** от 02.08.2013 г., предвид че договорът на ответниците е подписан при действието на чл. 3 ал. 5 от ЗАЗ /ред.

ДВ, бр. 13/2007 г./ и е вписан преди анекса на ищеца. От тази разпоредба ищецът счита, че не следва спрямо него процесният договор за аренда № *** от 02.08.2013 г. да му е противопоставим като последващ арендатор на петте ниви. Подчертава, че този договор за аренда е сключен с „Агроком Консулт“ ЕООД в качеството на съсобственик с 1/6 ид. част от петте ниви, като счита, че спорът кой от двата договора за аренда има обвързващо действие за периода, обхващащ стопанските 2013/2014 г. до 2027/2028 г. следва да се реши в зависимост от това кой от двамата арендатори е сключил договор за аренда със съсобственик имащ дял над 50% в съсобствеността на нивите, като проявление на чл. 32 от ЗС. В този смисъл се позовава на практика на ВКС /решение № 115 от 21.11.2017 г. по гр.д.№ 997/2017 г., II г.о./.

Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което на основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 3 ал. 5 от ЗАЗ и чл. 32 ал. 1 от ЗС, да бъде признато за 3 установено по отношение на него, че сключеният между „Агроком Инвест“ ЕООД и „Агроком Консулт“ ЕООД Договор за аренда, вписан под № *** от 02.08.2013 г. на СВ – гр.

Л., е непротивопоставим спрямо него и няма действие за стопански години, считано от 2013/2014 г. и следващите до стопанска година 2027/2028 г., вкл., за описаните в исковата молба пет броя поземлени имоти – ниви.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с приложенията към нея, е постъпил писмен отговор общо от ответниците, чрез пълномощник адвокат Г. Г., с който считат, че предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като към датата на депозиране на исковата молба не е налице отказ на административния орган – ОСЗ за регистрация на процесния договор за аренда, нито има данни, че страните ще участват в процедура по сключване на споразумения за комасиране на земеделската земя и са кандидатствали или ще кандидатстват за подпомагане по мерките и схемите на ДФ „Земеделие“. На следващо място, ответниците считат, че ищецът не може да се позовава на непротивопоставимост на процесния договор за аренда по отношение на него, тъй като към датата на депозиране на исковата молба той не е собственик на процесните имоти, предвид сделката дарение от 21.10.2016 г., с която се е разпоредил с тях в полза на сина си П.Г.П.. Молят за отхвърляне на иска, като недопустим, алтернативно като неоснователен и им се присъдят направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от адвокат М. П., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като в полза на ищеца се присъдят и направените разноски по делото, съгласно представен списък. В писмена защита на процесуалния представител са изложени подробни съображения по основателността на претенцията.

Ответниците „Агроком Инвест“ ЕООД и „Агроком Консулт“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание. В писмена защита на процесуалния им представител адвокат Г., се поддържат съображенията в отговора на исковата молба за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не са спорни посочените в исковата молба факти по сключените и вписани договори за аренда и разпоредителни сделки, с предмет описаните 4 ниви в землището на с.

Д. и 1 нива в землището на с. Г., като първо е сключен договора за аренда от 01.02.2011 г. с арендатор ищецът Г. П. П., и арендодател С.М.Д., с нотариално заверени подписи рег.№ ***01.02.2011 г. при нотариус Ц.Л., вписан в Службата по вписванията /СВ/ - Л. с вх.№ ***, с уговорен срок на договора 7 стопански години за четири от имотите и 6 стопански години за един от тях.

Впоследствие, арендаторът – ищец е придобил чрез дарение и покупко-продажба 6/12 ид.части от същите имоти, предмет на договора за аренда и още 1/3 ид.част от тях чрез 4 покупко-продажба /видно от Нот.акт за дарение № ***01.08.2013 г., Нот.акт за покупкопродажба № ***01.08.2013 г., Нот.акт за покупко-продажба № ***14.08.2013 г. и Нот.акт за покупко-продажба № ***12.03.2014 г., всички на нотариус Н.Т./.

С Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № ***21.10.2016 г. на нотариус Ц.Л., ищецът Г. П. П. е дарил на сина си П.Г.П. своите 5/6 идеални части от процесните имоти.

На същата дата – 21.10.2016 г., приобретателят П.Г.П., в качеството на арендодател, и ищецът Г. П. П., в качеството на арендатор, на основание чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ, са подписали Анекс към договора за аренда на земеделска земя, вписан в СВ - Л. с вх.№ ***, като са променили единствено срока му на действие с 15 стопански години и размерът на арендното плащане. Анексът е с нотариално заверени подписи, рег.№ ***/21.10.2016 г. при нотариус Ц.Л. и е вписан в СВ-Л. с № ***21.10.2016 г.