Решение № 25 от 19.01.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ловеч, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V*** СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 202243***143 по описа за 2022 година

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от С. М. С. от гр. ***, чрез пълномощници адв. Г. П. и адв. Н. Х., против С. Т. В., С. С. В., Д. М. Г., тримата от гр. Ловеч, Л. А. П., К. Д. К. и М. Д.

К., тримата от гр. ***, в която ищецът твърди, че е собственик на *** идеални части от дворно място, намиращо се в *** представляващо парцел ***, кв***, цялото от *** кв.м и на три от всичките осем сгради, построени в него, по плана на ***. Посочва, че притежава имота по наследство от дядо си С. М. С., който го е придобил по силата на Договор за делба през *** г. Още тогава тази част от имота била отделена от останалите идеални части с ограда и се ползвала в този вид и до сега. Тъй като, освен договора за делба, не притежавали друг документ, през *** г. ищецът посочва, че се снабдил с Нотариален акт за собственост ****** г. на Нотариус при РС-Ловеч, защото след дядо му, имотът бил владян от родителите му и от него. Твърди, че понастоящем парцелът представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-53/24.09.2015 г. на Изп.

Директор.

Ищецът посочва, че останалите ***/*** идеални части от същия имот са били собственост към *** г. на братята на неговия дядо – П. М. С. и С. М. С.. Твърди, че през *** г., техните наследници са се снабдили с Нотариален акт по наследство и давност ***/*** г. на Нотариус при РС-Ловеч, заедно с построените в тази част пет постройки. На същата дата, двама от наследниците П. С. С.а и Ц. С. С.а са прехвърлили на първия ответник, който е 1 техен син и внук, своите 3/4 идеални части от описания в нот. акт № *** недвижим имот.

Към този момент С. Т. В. е бил женен за втората ответница, която по силата на Семейния кодекс е станала съсобственик на тази част от имота. Другата 1/4 идеална част, ищецът твърди, че е останала за другия наследник М. С. М., чийто единствен наследник е третият ответник.

Ищецът пояснява, че от *** г. до сега всичките ответници владеят само тази част от имота, тъй като още при първата подялба е разпределено ползването, като е поставена ограда, непроменена и до сега.

Твърди още, че през *** г., собствениците на ***/*** идеални части от дворното място решили да продадат имота, но преди това само първият ответник С. Т. В. се снабдил с Нот. акт за собственост по давностно владение на *** идеални части от имота, представляващ парцел *** в кв*** на *** – Нот. акт № ***.*** г. на Нотариус рег.№ *** с район на действие РС-Ловеч.

Ищецът посочва, че със следващ Нотариален акт *** от същата дата – ***.*** г. на същия нотариус, първият ответник и неговата съпруга и третата ответница продали целия имот от *** кв.м и построените само три едноетажни паянтови селскостопански сгради на Л. А. П. – четвъртата ответница. Към този момент тя била омъжена за Д. К. П., за който ищецът има сведения, че е починал и е оставил като наследници освен нея и двамата си сина – петият и шестият ответник.

Ищецът твърди, че и след тази продажба, той и семейството му ползвали необезпокоявани от никого неговата идеална част и постройки, както е било и преди продажбата, като нито сегашните, нито предишните собственици са предявявали някакви претенции по отношение на неговия имот.

Посочва, че през ****** г., по повод уреждане на наследствени права, свързани с гори и земеделски земи пак по линия на дядовците и прадядо им, установил, че братовчедите му С. Т. В. и Д. М. Г. са продали освен своята идеална част ***/*** от двора, всичките *** кв.м. Освен това, в нотариалния акт за продажба фигурирали само три от всички построени в целия имот осем сгради, а всъщност в тяхната част има пет сгради, като в изброените в нотариалния акт за продажба сгради не е вписана жилищната сграда, а само второстепенните постройки.

Ищецът твърди, че разговарял с новите собственици и поискал да оправят нещата, но те му отказали под предлог, че тяхното място е оградено и нямат никакви претенции за това, което той притежава. Тогава ищецът установил, че братовчед му се е снабдил с нотариален акт за собственост за неговите /на ищеца/ *** ид.части. При разговор с него, той обяснил, че вече не помни как са се случили нещата и не желае да се занимава с имота, защото никога не е имал и сега няма претенции за мястото, което ищецът притежава и ползва. Независимо от това, че в течение на всичките тези години и към момента ищецът не бил обезпокояван от никого и ползва тези *** идеални части от двора, ограничени с трайно поставена ограда, той счита, че съществуването на нотариален акт, в който неговите 2 идеални части са вписани като собственост на други лица, създава правна несигурност по отношение на имота му и евентуално бъдещи сделки с него.

С изложеното по-горе ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящия иск и моли да бъдат призовани на съд и постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на всички ответници, че не са собственици на *** ид.части от поземлен имот с идентификатор ***, а по предходен план № ***, кв*** по плана на ***, община Ловеч, целият имот от *** кв.м., както и да бъде отменен изцяло Нотариален акт ****** г. на Нотариус с № ***, с който С. Т. В. е признат за собственик на *** ид.части от този имот.

Отправил е искане и да бъде изменен Нотариален акт ***

Ищецът претендира и присъждане на разноските по делото.

В законоустановения едномесечен срок са постъпили писмени отговори от всички ответници.

Първите двама ответници С. В. и С. В. заявяват, че признават иска и молят да бъде уважен. Не спорят, че с Нотариален акт № ****** г. на ЛРС за прехвърляне на недвижим имот срещу задълЖ.е за гледане и издръжка, на първия ответник са прехвърлени от неговата майка и баба 3/4 ид.части от ***/*** ид.части от дворното място в ***, цялото от *** кв.м, заедно със същата ид. част от построените в него жилищна сграда, кухня, стопански постройки – две, хамбар, подобрения и трайни насаждения, съставляващо *** в кв*** по плана на селото, а по скица представлява ПИ с идентификатор *** и съответно постройки 1, 2, 3, 4 и 5. Признават, че по силата на спогодба от 25.12.*** г., ищецът е получил в дял *** ид.части от същото дворно място и реално построените в източната част на мястото паянтова къща, плевня и хамбар. Признават също, че между прехвърления им имот и този на ищеца има дувар, който разделя двора и така владеели и ползвали имота до *** г., когато продали собствената си част, а след продажбата ищецът продължавал да владее и ползва неговата ид.част, без някой да има претенции към него. С получаване на исковата молба и прилоЖ.те към нея документи установили, че в деня на продажбата *** година, има издаден акт за собственост на името на първия ответник – С. Т. В. и така е продал целия имот на останалите ответници. С. В. разбрал, че се касае за констативен акт за собственост на частта на ищеца, която не е владял и няма претенции. Счита, че се касае за акт за собственост с невярно съдържание и моли същият да бъде отменен.

Ответницата Д. М. Г. в отговора си също заявява, че никога не е проявявала интерес към процесния имот.

Другите трима ответници Л. П., К. К. и М. К., чрез пълномощника си адв. Р. М.-В. са изразили становище за недопустимост на предявения иск по отношение на тях, евентуално молят да бъде отхвърлен същия, като неоснователен. Не спорят, че по силата на нотариален акт № ***/*** г., са собственици на процесния УПИ, представляващ парцел 2, пл. № *** в кв*** по плана на ***, целият от *** кв.м., заедно с построените в него три едноетажни паянтови стопански сгради. Имотът е придобит от Л. А. П. по време на брака й, 3 поради което К. К. и М. К. са наследили дела на покойния им баща. Считат, че с горепосочения Нот. акт ***/*** г., по силата на който Л. П. е придобила имота, не са придобили спорните *** ид.части, а техен собственик е първият ответник по силата на Нот. акт № ***/*** година.

С протоколно определение от *** г., влязло в сила, съдът е оставил без разглеждане, като недопустимо, искането на ищеца за изменение на Нотариален акт *** В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Н. Х. и поддържа исковата молба. За последното съдебно заседание е представена писмена защита от процесуалните му представители – адв. П. и адв. Х., в която са излоЖ. доводи, че предявеният иск е основателен и молят да бъде уважен, като в полза на доверителя им се присъдят и направените разноски по делото, съгласно приложен списък.

Ответниците С. Т. В. и С. С. В. се явяват лично и с адв. Ж.. Поддържат становището си по отговора и считат, че не са станали причина за завеждане на делото. В писмена молба от *** г., изразяват становище, че не са пасивно легитимирани по делото, тъй като не притежават части от процесния имот. С отделна молба е представен списък на разноските им за адвокатско възнаграждение и молят да им бъдат присъдени. Представена е и писмена защита от адвокат Ж., в която поддържа заявеното становище в отговора, че доверителите й признават иска и че нямат претенции към процесното дворно място. Прави възраЖ.е по размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Ответницата Д. М. Г. се явява лично и поддържа становището си по отговора.

Останалите трима ответници се представляват от адвокат Р. М.-В. която поддържа подадения отговор за недопустимост на предявения иск, като счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването му. В хода на устните състезания посочените ответници не се явяват и не се представляват и не са изразили становище по съществото на спора.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Приложено е удостоверение за наследници изх.№ *** г., издадено от Кметски наместник – ***, от което е видно, че М. С. Н. е починал на *** г. и оставил за наследници трима сина – С. М. С., П. М. С. и С. М. С..

Първият син С. М. С. е починал на *** г. и оставил за свои наследници: П. С. М.

/син/, М. С. М. /син/ и Ц. С. П. /дъщеря/. П. С. М. е починал на *** г., като неженен и не е оставил наследници. М. С. М. е починал на *** г. и оставил за наследник ответницата Д. М.

Г. /негова дъщеря/. Ц. С. П. е починала на *** г. и оставила за свой наследник ответникът С.

Т. В. /неин син/.

Вторият син П. М. С. е починал на *** г. и оставил за свой наследник Ц. П. П.

/дъщеря/.

Третият син С. М. С. е починал през *** г. и оставил за наследник - син М. С. М., починал през *** г. и оставил за наследник своя син – ищецът по делото С. М. С..

4

Приложен е Протокол от 25.12.*** г. на Ловчански народен съд, за съдебна спогодба, по която не се спори, че М. /записан „М.“/ С. Н. от *** е признал правото на собственост и владение на С. М. С. от същото село /безспорно неговият трети син/ върху следната част от имот, а именно: дворно място в ***, Ловешко, от около *** кв.метра, при граници: улица, К. Ц. К. /насл. на М. Г. К./, братя М. и Г. Г. К.и и останалата част от спорното дворно място, собствено на М. С. Н., заедно с находящите се в същото дворно място постройки, а именно: къща двуетажна, плевня сламена, курник, кочина и хамбар, покрит с цигли. Посочено е, че границата между дворното място на М. Ст. Н. и това на С.

М. Н. /С./ точно се определя в приложена скица на вещо лице, неразделна част от спогодителния протокол.

През *** г., ищецът С. М. С., след смъртта на своя дядо със същите имена С. М. С., починал през *** г. и след смъртта на своя баща М. С. М., починал през *** г., се е снабдил с Нотариален акт за собственост по наследство и давност ***.*** г. на Нотариус при Ловешкия районен съд, върху следния недвижим имот: *** идеални части от дворно място, цялото от *** кв.м. и реално построените в източната част на мястото паянтова къща, плевня и хамбар, находящо се в *** и представляващо парцела ***-*** в кварта*** по плана на ***. Не се спори, че тези *** идеални части от дворното място са били притежавани от дядото, а след това и от бащата на ищеца по силата на цитираната по-горе съдебна спогодба.