Решение № 188 от 13.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20245001000122 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №297 от 24.08.2023г., поправено с Решение №366 от 20.11.2023г., постановено по търг.дело №90/2022г. по описа на Окръжен съдСтара Загора, ЗАД *********“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. ********, е осъдено да заплати на Г. Х. И. с ЕГН:********** и адрес: гр.Ч., ул. В. М. № ***, сума в размер на 40000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 17.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2021г., до датата на окончателното изплащане, като иска над сумата от 40000лв. до претендирания размер от 150000лв. частичен иск от 200000лв., е отхвърлен като неоснователен; ЗАД *********“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. ********, е осъдено да заплати на 1 адвокат П. К., адрес за призоваване: гр.К., ул. С. № *****, ****, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 1449,60лв., съразмерно с уважената част от иска; Г. Х. И. с ЕГН:********** и адрес: гр.Ч., ул. В. М. № ***, е осъден да заплати на ЗАД *********“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.

********, направените по делото разноски в размер на 1092,66лв., съразмерно с отхвърлената част от иска; ЗАД *********“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. ********, е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1600лв. и сумата от 130,66лв., представляваща възнаграждения за експертизи, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска, като решението е постановено при участието на трето лице-помагач Д. Д. Г. с ЕГН:********** и адрес: гр.Ч., ул. Н. ****, на страната на ЗАД“Д. Б ****“АД.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Г.

Х. И., който чрез пълномощника адв.П. К. го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 40000лв. до пълния предявен размер от 150000лв., частично от 200000лв. Изложени са подробно доводи за неправилност на решението в обжалваната му част във връзка с преценката на обстоятелствата от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне на дължимия размер на обезщетението, считан за изключително занижен, както и досежно приетото съпричиняване, и се претендира за отмяната му относно нея и уважаване на иска в пълния му предявен като частичен размер от 150000лв. чрез присъждане на обезщетение от още 110000лв., ведно със законната лихва от 01.11.2021г., както и за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв с начислен ДДС.

Въззиваемата страна „З. Д. Б ****“АД е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт А. С. писмен отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение, като атакуваното посредством същата решение да се потвърди и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач Д. Д. Г. не е подало отговор на въззивната жалба.

2

С Определение №778 от 20.11.2023г. по същото дело е оставена без уважение молбата на адв.П. К. като пълномощник на Г. Х. И. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.

Против това определение е подадена частна жалба от адв.П. К. като пълномощник на Г. Х. И., с която то се атакува като неправилно, поради това, че възнаграждението за оказаната безплатно адвокатска защита на ищеца по чл.38,ал.2 от ЗАдв следва да се определи, съобразно последните изменения на Наредба №1 от 09.07.2004г., които са в сила от 08.11.2022г. и са били действащи към датата на постановяване на решението, съгласно които дължимият адвокатски хонорар възлиза на сумата от общо 3450,60лв. с ДДС.

Претендира се за отмяна на определението и за присъждане на възнаграждение от още 2001лв. с ДДС.

Ответникът по частната жалба „З. Д. Б ****“АД не е подал отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е от Г. Х. И. против „З Д Ж“АД иск с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за сумата от 150000лв. /след допуснатото с протоколно определение от 29.06.2023г. при условията на чл.214,ал.1 от ГПК изменение на иска досежно неговия петитум чрез увеличаване на първоначално предявения размер от 26000лв./, частично от 200000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от него вследствие получените при ПТП на 17.10.2021г., на път 608, км 30, между селата С. к. и П., о. С. З. причинено по вина на водача Д. Д. Г. при управление на лек автомобил марка „О., м. В.“, с рег.№СТ*****, собственост на КСД, за който е сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица ***********, валидна от 07.10.2021г. до 07.10.2022г., травматични увреждания – политравма, контузио торацис, контузио пулмонис билатералис, фрактура косте 2,3,4,5,7,9 и 10 серия декстра ет фрактура кост 10,11,12 синистра, фрактура стерни, фрактура 3 олекрани синистра, флайл чест, фрактура вертебре Тh 12, С 2, контузио церебри, фрактура хумери декстра, фрактура нази, ведно със законната лихва.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основания и размер, както и обстоятелствата, на които се основава, относно механизма на произшествието, травмите и причинно-следствената им връзка с него. Заявил е изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите поради липса на поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Оспорил е размера на претендираното обезщетение като изключително завишен и противоречащ на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Оспорил е претенцията за законна лихва. Поискал е на основание чл.219,ал.1 от ГПК да бъде конституиран в процеса като подпомагаща го страна Д. Д. Г.. С допълнително подадена в срока за отговор уточняваща молба ответникът е заявил възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради това, че се е качил в автомобила на видимо пиян водач, за когото е знаел, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС.

С Определение от 13.02.2023г. Д. Д. Г. е привлечен като трето лице – помагач на страната на ответника. В първото проведено на 30.03.2023г. открито съдебно заседание същият е оспорил иска по основание и размер.

С първоинстанционното решение е прието искът да е допустим, съобразно чл.498,ал.3 от КЗ. Прието е за установено въз основа на заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че на 17.10.2021г., около 20,20 часа, на смрачаване, по път 608, в посока от юг на север, към с.П., със скорост от 57км/ч се е движел л.а. „О. В. с рег. № ********, управляван от третото лице-помагач Д. Д. Г., който при навлизане в участък от пътя със завой надясно, с радиус на дъгата от 38,25м, при критична скорост от 50,4км/ч на плъзгане на безопасно преминаване през участъка за този радиус на дъгата, поради движение с по-висока от критичната скорост, е загубил напречна устойчивост и е започнал да се плъзга странично, наляво спрямо посоката си на движение, при което водачът е задействал спирачната система с максимално усилие, оставяйки спирачни следи по пътната настИ., но към този момент автомобилът на практика е бил неуправляем и водачът е загубил контрол над управлението му, като, 4 плъзгайки се, е продължил движението си напред и наляво, преминал е през горски път и е навлязъл в стръмно дере под моста, където е настъпил челен удар в ствола на дърво, вследствие на който автомобилът се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка, гледано отгоре, продължил е движението си на северозапад и се е установил в покой с предна част насочена на северозапад. Прието е причините за настъпване на произшествието от техническа гледна точка да са субективните действия на водача, който при избора си на скорост на движение не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост и се е движел с по-висока от критичната скорост на странично плъзгане за безопасно преминаване през участъка с радиус на дъгата 38,25м, в резултат на които си действия водачът е загубил контрол над управлявания от него автомобил и е напуснал платното за движение, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП, с което се обосновава наличие на фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД. Прието е въз основа на заключението на комплексната експертиза, че при произшествието ищецът, който се е возел на предна дясна седалка, е получил следните травми: контузия на торса, двустранна контузия на белия дроб, счупвания на ребра – седем отляво и три отдясно, фрактура на гръдната кост, фрактура на дъгата на дванадесети гръден прешлен, фрактура на зъба на втори шиен прешлен, фрактури на напречните израстъци на първи, втори, трети и пети лумбален прешлен, контузия на мозъка, фрактура на дясна раменна кост, фрактура на основата на носната кост, като към настоящия момент е налице ограничено въртене на главата вляво и вдясно и лявото рамо е с ограничена абдукция – възможна е до 90 гр /норма 160 гр/, а външната и вътрешната ротация в същото е около 80 гр /норма 90 гр/, с оглед на което и предвид установеното от свидетелските показания, че лечебният и възстановителен период на ищеца е бил продължителен, нуждаел се е от чужди грижи, не е можел да се обслужва сам, бил е дълго време на легло и зависим от близките си, и при съобразяване на 69-годишната възраст на ищеца към датата на произшествието, претърпените от него неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер и факта, че към момента две от травмите не са напълно възстановени, е прието справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди да е от 80000лв. Приети са за основателни въз основа на заключението на комплексната експертиза и обясненията на третото 5 лице-помагач възраженията на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е знаел, че към момента на настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол, и тъй като не е ползвал предпазен колан. Прието е, че обезщетението следва да бъде намалено с 50% или до размер на 40000лв. Прието е, че законната лихва се дължи от 01.11.2021г. – датата, на която застрахователя е уведомен за настъпване на застрахователното събитие.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо. Ищецът е предявил претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с получена от застрахователя на 01.11.2021г. застрахователна претенция и в срока по чл.496,ал.1 от КЗ застрахователят не е заплатил такова, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

Спорът във въззивното производство се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение, с оглед действително претърпените неимуществени вреди и наличието на съпричиняване, доколкото първоинстанционното решение не се обжалва в осъдителната му част относно присъденото обезщетение от 40000лв., а за разликата над този размер до пълния предявен като частичен от 200000лв. размер от 150000лв., при което елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящи функционално отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432,ал.1 от КЗ на увреденото лице, са установени със задължителна сила по обвързващ начин с влязлото в сила в необжалваната му осъдителна част първоинстанционно решение.