Решение № 704 от 16.10.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Благоевград, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20261210101016 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б., чрез адвокат Г. Ю. против Т. Г. М., ЕГН ********, с адрес гр.С..

С исковата молба се иска от съда да допусне до делба следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение „Жилище, апартамент“, заснет с идентификатор *** / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четиринадесет точка триста четиридесет и шест точка девет точка шест/ по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД -18 32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес на имота гр.Б., който самостоятелен обект се намира в Сграда № 9 / девет/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четиринадесет точка триста четиридесет и шест/, с брой нива на самостоятелния обект-1/едно/, целият с площ от 59.76 кв.м./ петдесет и девет квадратни метра и седемдесет и шест квадратни сантиметра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата/ на същия етаж- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четиринадесет точка триста четиридесет и шест точка девет точка пет/, под обекта- *** / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четиринадесет точка триста четиридесет и шест точка девет точка четири/ и над обекта *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четиринадесет точка триста четиридесет и шест точка девет точка осем/, ведно с избено помещение №5/пет/, с площ от 5.71 кв.м., ведно с таванско помещение №5/пет/, с площ от 7.83 кв.м., ведно с 2.889% ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, идентичен на Апартамент №5, находящ се на трети жилищен етаж в жилищна сграда блок № 89/5, ********, състоящ се от две стаи, кухня и баня с тоалетна, със застроена площ от 59.76 кв.м., при съседи на жилището:север-стълбище, юг-дворно място, от изтокул.“ 14-ти Полк“ и от запад- дворно място, отдолу - ап.№7, и от долу- ап.№3, ведно с избено помещение №5, с полезна площ от 5.71 кв.м., при съседи на избеното помещение- от север мазе, собствено на ап.№4, от юг- мазе, собственост на ап.№6, от изток-дворно място и от запад - коридор, ведно с таванско помещение №5, с полезна площ от 7.83 кв.м., при съседи на таванското помещение - от север таван №8, от юг-стълбище, от изток- коридор и от запад - дворно място, както и 2.889 % ид. части от общите части на сградата и толкова идеални 1 части от правото на строеж върху мястото, при квоти както следва: 1/2 /една втора/идеална част за Р. Г. М., ЕГН ********** и 1/2 /една втора/ идеална част за Т. Г. М., ЕГН ********.

Към исковата молба са представени писмени документи.

Твърди се в исковата молба, че страните са съсобственици на описания по - горе недвижим имот, при квоти както следва: по 1/2 /една втора/идеална част за ищеца, в качеството му на наследник на починалата му майка В. Г. П., ЕГН- **********, бивш жител на гр.

Благоевград, починала на ********., видно от приложеното копие на удостоверение за наследници с изх.№ 1141/ 16.03.2026г, издадено от Община Благоевград, и 1/2 /една втора/ идеална част за ответницата.

Навежда се, че видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот- констативен № 88, том №1, per.№ 810, дело №59 от 15.06.2020г. на Нотариус Д.А. с рег.№ 474 на НК и с район на действие PC Благоевград – ответницата и наследодателката на ищеца и негова майка са признати за собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство, поради което са съсобственици на основание наследствено правоприемство при квоти от по 1/2 за всеки един от двамата. Излагат се твърдения, че ищецът живее в жилището от раждането си, с прекъсванията от време в които е учил и работил извън града и времето не му е позволявало да пътува ежедневно, но винаги неговото постоянно пребиваване е било на този адрес, както и това на неговата майка. Твърди се, че след смъртта на наследодателя му, ответницата предприела действия по смяна на патронника на входната врата, за което е подал жалба в 02 РУ на МВР Благоевград, предприела е и действия, като е прекарала интернет, разбила е ключалката на входната врата на апартамента, както и тези на интериорните вътрешни врати, след което му дала ключ за входната врата на апартамента. Излага се, че ответницата отказва всякакви разговори за доброволно уреждане на въпросите касаещи съсобствеността, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска за делба.

С разпореждане рег. №2762/11.05.2026г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на постъпилата искова молба /чл. 129 от ГПК/, и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 129 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответницата е връчено на 02.06.2026 година, като в законоустановения срок на 25.06.2026г. е депозиран писмен отговор, с който не се оспорва предявения иск, единствено се прави възражение на изложените в исковата молба твърдения. Ответницата не се противопоставя да се допусне до делба посочения в исковата молба недвижим имот и при посочените квоти. Не се оспорва, че ответницата и сестра й В.

Г. П. са придобили описания в исковата молба имот по силата на наследствено правоприемство от своите родители, при равни квоти. Не се оспорва, че след смъртта на В.

Г. П. нейната идеална част е придобита от сина й -Р. Г. М., ищец по делото. Оспорва се като невярно твърдението в исковата молба, че ищецът е живял от раждането си в апартамента, предмет на делото. Твърди се, че същият в последните 10 години не живее в Благоевград, като включително е живял при ответницата в дълъг период от време, през който е бил без работа, а тя му е осигурявала и храна. Излага се, че ищецът през последните години не е идвал в Благоевград и не е посещавал майка си, като дори не я е търсил и по телефона.

Твърди се, че ответницата се е грижила за сестра си, която е била безработна и често я е подпомагала финансово, включително и когато ищецът е бил ученик, а впоследствие и студент. По отношение твърденията в исковата молба за сменения патронник се посочва, че смяната на патронника на входната врата на апартамента се е наложила, поради обстоятелството, че ответницата е предоставила ключа от апартамента на ищеца, тъй като той не е имал такъв, като същият е следвало да го върне, което не е сторил. Излага се, че влизането в апартамента е било наложително, с оглед проблем в банята, който би могъл да нанесе вреди на жилищата на съседите, както и поради факта, че ответницата има вещи в този апартамент, както и в мазето и тавана. Отделно от това се посочва, че ищецът не отрича, че ответницата веднага след това му е предоставила ключ от апартамента. Оспорва се като невярно твърдението на ищеца, че са сменени патронници и на интериорни врати.

Заявено е в отговора, че твърдението, че страните не могат да постигнат доброволно 2 прекратяване на съсобствеността не отговаря на действителното положение, предвид факта, че такива опити не са правени и не са инициирани от ищеца, който е спрял да отговаря на обажданията на ответницата.

С определение рег. № 1157/27.07.2026г. на основание чл. 140 от ГПК съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

Благоевградският районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

В съдебно заседание ищеца редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуалния си представител - адвокат Ю., която поддържа предявеният иск, като е направила искане, с оглед становището изразено от пълномощника на ответницата, че признава иска, за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по първа фаза на делбата съобразно признанието, с което да бъде допусната делба на описания в исковата молба недвижим имот при посочените квоти.

Ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа отговора и прави признание на предявения иск.

СЪДЪТ намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно: Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС. В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК. Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответницата е заявила, че счита иска за основателен и е сторила признание на същия, чрез пълномощника си изрично упълномощен с правата по чл.34, ал.3 от ГПК. Ищеца, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, е поискал постановяване на решение при признание на иска. В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответницата, съдът намира, че във връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, иска следва да бъде уважен на базата на това признание, тъй като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, като исковата претенция следва да бъде уважена и бъде допусната делба на процесния имот при посочените в исковата молба квоти. Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на иска от страна на ответницата.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията на признание на иска, съдът