Решение № 23 от 16.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Русе, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Т. Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254500601010 по описа за 2025 година Производството е по глава XXI от НПК.

С присъда №106/6.10.2025г., постановена по НЧХД№1237/2025г. по описа на Русенски районен съд, подсъдимият И. И. Д. е признат за невинен в това на 17.07.2025г. в град Русе, в открито съдебно заседание по НОХД №709/2025г. по описа на Районен съд – Русе, с думите „Вижте как се смее арогантно“ да е разгласил неистински позорни обстоятелства за личността на частния тъжител З. С. М., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК против него. С присъдата е отхвърлен и предявения от З. С. М. граждански иск против И. И. Д. с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 17.07.2025г. до окончателното изплащане, като неоснователен. С присъдата тъжителят е осъден да заплати на подсъдимия направените от него разноски по производството.

Присъдата била обжалвана от частния тъжител по делото З. С. М. с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и 1 връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Твърди се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради несъбиране на всички относими към фактите по делото доказателства, поради което били направени неправилни изводи относно виновното поведение на подсъдимия.

В заседанието на въззивната инстанция частният тъжител отново иска отмяна на присъдата, която намират за неправилна и незаконосъобразна по изложените в жалбата доводи и осъждането на подсъдимия за престъплението, в което е обвинен.

Защитникът на подсъдимия адв.П. от РАК претендира потвърждаване на присъдата, като правилна и справедлива и иска присъждане на разноски на подсъдимия за настоящата инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице, легитимирано за такова процесуално действие и в предвидения от закона срок.

Накратко безспорно установената фактическа обстановка по делото е следната:

Подсъдимият И. И. Д. е роден на *.**.**** в гр.Р., български гражданин, живее в село С. ,област Р., ЕГН: **********.

На 21.07.2025г., в сградата на Районен съд- Русе в гр.Русе, било проведено открито съдебно заседание по НОХД№ 709/2025г. по описа на Районен съд- Русе, по което тъжителят М. бил подсъдим, а подсъдимият в настоящото производство Д. там бил конституиран като частен обвинител. В съдебното заседание по представеното дело, по повод на искане на М. за отстраняването му от делото, Д. заявил пред съда „Моля да се отчете психическия тормоз спрямо моето семейство, колко жалби е подал подсъдимият срещу нас. Семейството ми е стресирано. Следва да се вземат предвид и нашите права. Имам нужда от помощ. Вижте, как се смее арогантно. Упълномощил съм адвокат“, което изявление бил вписано в протокола за заседанието.

2

Дадената фактическа обстановка се установява напълно категорично и непротиворечиво от всички събрани в хода на процеса доказателства- преписи от протоколи за съдебни заседания, справка за съдимост.

На база на събраните по делото доказателства и безспорно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е изградил напълно правилни изводи относно елементите от обективна и субективна страна на престъплението, предмет на обвинението. Правилно съдът е приел, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, пр.

1, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, от НК чрез думите „Вижте, как се смее арогантно“, тъй като не са налице елементите от субективната и обективна страна на даденото престъпление. Предявеното обвинение в клевета предполага разгласяване на конкретни неверни обстоятелства или отправяне на твърдение за съществуването на неверен и позорен факт от обективната действителност, свързан с личността на пострадалия, които са от естеството да накърнят добро му име в обществото. В трайната практика на български съдилища и Европейския съд е изградено ясно разграничение между факти и мнения, които съдържат оценка. Изречената от подсъдимия в съдебното заседание на 21.07.2025г. реплика „Вижте, как се смее арогантно“ не представлява твърдение, касаещо съществуването на определен факт от обективната действителност, свързан с личността на частния тъжител, а представлява единствено и само мнение, съдържащо оценка за смеха на частния тъжител. Доказването на истинността на това оценъчно твърдение е неизпълнимо и искането на противното би нарушило свободата на мнение, гарантирана от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека. Освен това, видно от доказателствата по делото, създадено е значително напрежение между подсъдимия и тъжителя, което дало израз с изричането на обсъжданите думи, проява на правото на свободно изразяване на разсъждения, без да надхвърля допустимите морални рамки. Изразът не съдържа оценка на цялостната личност на тъжителя, в израза няма твърдения за конкретни позорящи личността на тъжителя факти, той представлява умозаключение, което не е обективен факт от действителността. Инкриминираният израз не е и унизителен по смисъла, вложен в наказателния закон и представлява упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ, тъй като свободата на мнение в случая не е използвана, за да увреди доброто име на другиго. Поради изложеното подсъдимият не е осъществил състава на 3 престъплението и по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1 от НК, поради което правилно е признат за невинен и оправдан.

Предвид дадените съображения, подсъдимият не е увредил непозволено тъжителя, поради което правилно предявеният граждански иск е бил отхвърлен, като неснователен.

При извършената цялостна служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не намери да са допуснати при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда, съответно същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, в тежест на тъжителя, на чл. 190, ал. 1 от НПК, следва да бъдат възложени направените от подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение за този етап на процеса в размер на 1000 евро.

Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №106/6.10.2025г., постановена по НЧХД№1237/2025г. по описа на Районен съд- Русе.

ОСЪЖДА З. С. М., ЕГН********** да заплати на И. И. Д., ЕГН:

********** направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1000 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Русе, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Т. Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254500601010 по описа за 2025 година Производството е по глава XXI от НПК.

С присъда №106/6.10.2025г., постановена по НЧХД№1237/2025г. по описа на Русенски районен съд, подсъдимият И. И. Д. е признат за невинен в това на 17.07.2025г. в град Русе, в открито съдебно заседание по НОХД №709/2025г. по описа на Районен съд – Русе, с думите „Вижте как се смее арогантно“ да е разгласил неистински позорни обстоятелства за личността на частния тъжител З. С. М., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК против него. С присъдата е отхвърлен и предявения от З. С. М. граждански иск против И. И. Д. с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 17.07.2025г. до окончателното изплащане, като неоснователен. С присъдата тъжителят е осъден да заплати на подсъдимия направените от него разноски по производството.

Присъдата била обжалвана от частния тъжител по делото З. С. М. с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и 1 връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Твърди се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради несъбиране на всички относими към фактите по делото доказателства, поради което били направени неправилни изводи относно виновното поведение на подсъдимия.

В заседанието на въззивната инстанция частният тъжител отново иска отмяна на присъдата, която намират за неправилна и незаконосъобразна по изложените в жалбата доводи и осъждането на подсъдимия за престъплението, в което е обвинен.

Защитникът на подсъдимия адв.П. от РАК претендира потвърждаване на присъдата, като правилна и справедлива и иска присъждане на разноски на подсъдимия за настоящата инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице, легитимирано за такова процесуално действие и в предвидения от закона срок.

Накратко безспорно установената фактическа обстановка по делото е следната:

Подсъдимият И. И. Д. е роден на *.**.**** в гр.Р., български гражданин, живее в село С. ,област Р., ЕГН: **********.

На 21.07.2025г., в сградата на Районен съд- Русе в гр.Русе, било проведено открито съдебно заседание по НОХД№ 709/2025г. по описа на Районен съд- Русе, по което тъжителят М. бил подсъдим, а подсъдимият в настоящото производство Д. там бил конституиран като частен обвинител. В съдебното заседание по представеното дело, по повод на искане на М. за отстраняването му от делото, Д. заявил пред съда „Моля да се отчете психическия тормоз спрямо моето семейство, колко жалби е подал подсъдимият срещу нас. Семейството ми е стресирано. Следва да се вземат предвид и нашите права. Имам нужда от помощ. Вижте, как се смее арогантно. Упълномощил съм адвокат“, което изявление бил вписано в протокола за заседанието.

2

Дадената фактическа обстановка се установява напълно категорично и непротиворечиво от всички събрани в хода на процеса доказателства- преписи от протоколи за съдебни заседания, справка за съдимост.

На база на събраните по делото доказателства и безспорно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е изградил напълно правилни изводи относно елементите от обективна и субективна страна на престъплението, предмет на обвинението. Правилно съдът е приел, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, пр.

1, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, от НК чрез думите „Вижте, как се смее арогантно“, тъй като не са налице елементите от субективната и обективна страна на даденото престъпление. Предявеното обвинение в клевета предполага разгласяване на конкретни неверни обстоятелства или отправяне на твърдение за съществуването на неверен и позорен факт от обективната действителност, свързан с личността на пострадалия, които са от естеството да накърнят добро му име в обществото. В трайната практика на български съдилища и Европейския съд е изградено ясно разграничение между факти и мнения, които съдържат оценка. Изречената от подсъдимия в съдебното заседание на 21.07.2025г. реплика „Вижте, как се смее арогантно“ не представлява твърдение, касаещо съществуването на определен факт от обективната действителност, свързан с личността на частния тъжител, а представлява единствено и само мнение, съдържащо оценка за смеха на частния тъжител. Доказването на истинността на това оценъчно твърдение е неизпълнимо и искането на противното би нарушило свободата на мнение, гарантирана от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека. Освен това, видно от доказателствата по делото, създадено е значително напрежение между подсъдимия и тъжителя, което дало израз с изричането на обсъжданите думи, проява на правото на свободно изразяване на разсъждения, без да надхвърля допустимите морални рамки. Изразът не съдържа оценка на цялостната личност на тъжителя, в израза няма твърдения за конкретни позорящи личността на тъжителя факти, той представлява умозаключение, което не е обективен факт от действителността. Инкриминираният израз не е и унизителен по смисъла, вложен в наказателния закон и представлява упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ, тъй като свободата на мнение в случая не е използвана, за да увреди доброто име на другиго. Поради изложеното подсъдимият не е осъществил състава на 3 престъплението и по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1 от НК, поради което правилно е признат за невинен и оправдан.