Решение № 524 от 17.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Варна, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900823 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Н. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: област Варна, община Аксаково, с. ****, ул. „****” № *, срещу „Групама Животозастраховане“, ЕИК 131272330, с адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А , бл. В, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор С. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 456 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:

-сумата от 32 500 лв. /тридесет и две хиляди и петстотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит" по полица със Сертификат No **** от 14.02.2019г. по повод настъпилото застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя Г. И. Г.ев по договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2019 г., сключен между последния и "Банка ДСК" ЕАД и представляваща равностойността на платената от ищцата, като наследница на Г. И. Г.ев, главница по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 1

– 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата о т 5958,33 лв. / пет хиляди деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху сумата от 32 500лв. за периода от 04.02.2020 г. до 29.11.2021 г.;

-сумата от 7000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Живот, свързана с банков кредит" по полица със Сертификат No ***** от 16.09.2019г. по повод настъпилото застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя Г. И.

Г.ев по договор за кредит за текущо потребление от 16.09.2019 г., сключен между последния и "Банка ДСК" ЕАД и представляваща равностойността на платената от ищцата, като наследница на Г. И. Г.ев, главница по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1283,33 лв. /хиляда двеста осемдесет и три лва и тридесет и три стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху сумата от 7000 лв. за периода от 04.02.2020 г. до 29.11.2021 г.;

ИЩЦАТА твърди, че на 14.02.2019 г. и 16.09.2019 г. нейният съпруг Г. И.

Г.ев, ЕГН ********** сключил два договора за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК” АД за сумите от 32 500 лв. и 7000 лв. Банката, като застрахователен агент на „Групама Животозастраховане“ ЕАД имала правото да сключва договори за застраховка от негово име и за негова сметка, поради което между двете дружества бил сключен договор за групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит” с предмет застраховане на живота, здравето и телесната цялост на физически лица – кредитополучатели по договори за банков кредит с банката. В застрахователния договор бил включен и съпругът на ищцата, за което били издадени сертификат № *****/ 14.02.2019 г. и сертификат № ****/ 16.09.2019 г. Застрахователната сума по тях била равна на размера на кредита, във връзка с който бил застрахован кредитополучателят – съответно 32 500 лв. по сертификат № *****/ 14.02.2019 г. и 7000 лв. по сертификат № ****/ 16.09.2019 г. Било договорено, че в случай на смърт на застрахованото лице, застрахователят следвало да изплати на кредитодателя част от застрахователната сума, равна на непогасената част от кредита, а останалата част трябвало да изплати на наследниците на равни дялове. Чл. 12.4 от Общите условия /ОУ/ към 2 застрахователния договор предвиждал, че изключен риск е смърт на застрахования, която се намира „в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което Застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишен период преди датата на сключване на застраховката”.

В исковата молба се сочи, че при включването на кредитополучателя в групата на застрахованите лица, ответникът не му е поставял въпроси съгласно чл. 345, ал. 2 КЗ и чл. 362 КЗ. Според горепосочените сертификати и ОУ, застрахователят извършвал индивидуална оценка на риска само в случай, че застрахователната сума по всички сертификати на едно лице надхвърляла 75 000 евро. Съпругът на ищцата починал на 26.01.2020 г. и тъй като не му била направена аутопсия, в издаденото съобщение за смърт № 1/27.01.2020 г. като причина за смъртта били указани „Хеморагация цереби. Хипертонична болест III ст., Исхемична болест на сърцето, ангина пекторис. Застойна сърдечна недостатъчност”. Ищцата и синовете на кредитополучателя – И. Г.ев И. и С. Г.ев И. приели наследството и веднага след смъртта, отправили обща претенция до ответника за изплащане на застрахователните суми, но с решение от 19.02.2020 г. ответникът отказал да го стори, тъй като настъпилата смърт била изключен риск по смисъла на чл. 12.4 от ОУ. На 06.07.2021 г. наследниците изпратили писмо до ответника, с което оспорили отказа му и го поканили да изпълни задължението си в срок от две седмици.

На 16.07.2021 г. той отново отказал. На 22.07.2021 г. синовете на кредитополучателя дарили на своята майка вземанията си срещу ответника, като на 29.07.2020 г. в качеството си на поръчител по сключените от починалия договори за кредит, ищцата погасила задълженията по тях със средства, предоставени й от банката по силата на договор за кредит от същата дата.

В аргументацията си, ищцата излага доводи за нищожност на чл. 12, ал. 4 от ОУ поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД като посочва, че методът за преценка и ограничаване на риска от страна на застрахователя бил императивно определен от законодателя в чл. 362 от КЗ, а именно чрез поставяне на релевантни въпроси, а не както било сторено в настоящия случай - чрез заместването на въпросите с общи клаузи, покриващи 3 неограничен брой хипотези и съответно изключващи неограничен брой рискове. Ответното дружество било предвидило обща клауза, която изключвала като риск всяка смърт, настъпила пряко или косвено вследствие на заболявания или техни усложнения, диагностицирани у застрахования в един твърде дълъг срок – до пет години преди сключване на договора. Така застрахователят бил заобиколил императивния ред и ограничил отговорността си, без да поставя необходимите въпроси.

Едновременно с това се отбелязва и че същата клауза била неравноправна, а така и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП, тъй като позволявала на застрахователя да се освободи от задълженията си по своя преценка, като същата възможност не била предоставена на потребителя.

Цитираната норма не допускала търговецът да бъде освобождаван от отговорност въз основа на обстоятелства, лишени от конкретика каквато била налице в настоящия случай. Понятието „заболяване“ не било поставено в някакви обективни рамки, което давало възможност за широко тълкуване.

Така ответното дружество едностранно определило, че диагностицираното високо кръвно (артериална хипертония) у застрахования е „заболяване“, а вътрешномозъчният кръвоизлив, от който се твърди, че е починал, се намирало в пряка причинно-следствена връзка с него.

Ищцата навежда аргументи и че дори разпоредбата на чл. 12.4 от ОУ да не била нищожна, тя не би била приложима, тъй като не била установена изискваната от нея причинно-следствена връзка между диагностицираните през 2017 г. състояния у застрахования и причината за смъртта му. Предвид, че не били налице данни за насилствена смърт, аутопсия не е била провеждана, което довело до определяне на причината за смъртта на база предположения. Последните обаче не обосновавали пряка връзка между тях и състоянията на кредитополучателя. Нещо повече – изискването за установяване на причинно-следствена връзка лишило застрахователя от възможността да се ползва от принципа, че се предполага най-вероятната причина за настъпване на застрахователното събитие, а установяването й не било сторено поради бездействието на ответното дружество.

Исковете, ищцата счита за основателни и тъй като ответникът отказал да изплати застрахователната сума с аргумента, че ако наследниците желаели да ангажират отговорността му, самите те следвало да установят, че причината 4 за смъртта не била част от изключените рискове, доколкото той извършвал само формална документална проверка. В тази връзка ищцата сочи, че ответникът неправомерно счита, че е налице оборима презумпция, че застрахователните събития са винаги в резултат на изключен риск. Съответно тази застрахователна практика лишавала от смисъл застраховката срещу смърт вследствие на заболяване.

В срока по чл. 131 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове по основание и размер, като моли за отхвърлянето им поради неоснователност. Ответното дружество не оспорва обстоятелството, че починалият кредитополучател е бил включен в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ и с подписаните от него сертификати. Твърди обаче, че предварително съществуващото заболяване, което било в причинно -следствена връзка със смъртта, представлявало изключен застрахователен риск по смисъла на чл. 12.4 от ОУ. Обосновава позицията си за законосъобразност на отказа си да изплати сумите с обстоятелството, че починалият е получавал медицинско консултиране и лечение във връзка с диагностицирани заболявания „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и други видове стенокардия“ в петгодишен период преди датата на сключване на застраховката. Това ставало ясно от представената към претенциите, отправени към него от наследниците на застрахования, медицинска документация, подробно описана в отговора.

Едновременно с това ответникът основава оспорването на размера на иска с липсата на представени доказателства, установяващи размера на претенцията на ищцата. Отправя искане за провеждане на съдебномедицинска експертиза за установяване на причинно-следствената връзка между предварително съществуващите заболявания на ищеца и настъпилата смърт. Твърди неоснователност и на акцесорния иск за лихва, вследствие неоснователността на главният иск. Ответникът е на мнение, че нормата на чл. 12.4 от ОУ не е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като критериите й са конкретно формулирани. Акцентира, че извършва обективна преценка на обстоятелствата, установени посредством официални медицински документи.

В тази връзка обръща внимание на установените увреждания на сърдечния мускул и многократните кардиологични консултации на починалия. В своята съвкупност, заболяванията се обвързват в причинно-следствена връзка с 5 настъпилата смърт. Сочи се, че клаузата на чл. 12, т.4 от ОУ е уговорена индивидуално, доколкото починалият е положил подписа си под ОУ в уверение на това, че ги е получил, прочел, разбрал и приел. Бил е наясно със състояние си и съответно с наличието на изключен застрахователен риск.

Оспорва и че чл. 1, т. 20 от ОУ не е неравноправна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 186, ал. 5, т. 1, съответно чл. 186, ал. 1 от КЗ (отм.).

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски по представен списък. За ответника не се явява законен представител или процесуален такъв, депозирана е молба, с която се моли за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски по представен списък. Ищцата е депозирала и писмена защита в предоставения й срок.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: