Определение № 529 от 20.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. София, 20.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600596 по описа за 2024 година

Производството пред САС е по реда на чл 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на защитата срещу определение на ОС – Враца по нчд№242/2024г. , с което съдът: ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Ц. Г. И., роден на ******** г. в гр.***, обл.***, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 1 месец и 17 дни, от наказанието в размер на 8 месеца лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. № 355/2023 г. по описа на РС-Козлодуй.

САС като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.437, ал.2 НПК. Било образувано по молба на лишения от свобода Ц. И. Г., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

За да постанови определението си ОС – Враца изложил следните мотиви:

Ц. Г. И. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца, наложено с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 355/2023 г. по описа на РС- Козлодуй, за деяние по чл.343в, ал.2 НК-управление на МПС без СУМПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред, при първоначален строг режим.

Осъденият е започнал да търпи наказанието в Затвора гр.Враца на 17.11.2023 г. Към датата на постановяване на настоящото определение - 19.04.2024 г., от това наказание е изтърпял 6 месеца и 13 дни, от които 5 месеца и 2 дни фактически, а от работа 1 месец и 11 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 17 дни.

От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице първата 1 предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание.

На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне.

В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначално отчетеният риск от рецидив при осъдения е среден-79 точки. Като дефицити с нужда от корекция са определени зоните: криминално минало - осъждан многократно за кражби и грабеж, два пъти е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода; отношение към правонарушението - поема отговорност за настоящото правонарушение, но не осъзнава причините и факторите за извършването му, с формирани криминални нагласи; жилищно устройване - няма собствено жилище, живее с жена си и четирите си деца във фургон; образование и обучение - със завършено начално образование; междуличностни проблеми - има история на агресивно поведение; умения за мислене - не разпознава наличните си проблеми, не познава стъпките за разрешаването им, действа необмислено и не осъзнава негативните последици от постъпките си. Рискът от вреди за обществото е със средни стойности и се обуславя от характера на настоящото престъпление и криминалното минало на лишения от свобода Рискът за всички останали категории е нисък.

В изготвения план за осмисляне на престоя в затвора са поставени като цели и задачи: осъзнаване на причините, довели до правонарушението, преценка на минало поведение и превенция на бъдещи правонарушения; участие в корекционна програма "Умения за мислене"; мотивиране за включване в образователния процес, редовно посещение на учебните занятия, формиране на съвестно и сериозно отношение към учебния процес.

В доклада е посочено, че не е изготвяна последваща оценка на риска от рецидив и вреди, тъй като съгласно методиката на оценка на риска, първоначално изготвената на 29.11.2023 г. е актуална и важи при промяна в правния статус на лишения от свобода.

През учебната 2023/2024 г. л.св.И. по негово желание е записан за ученик в пети клас в СУ "Мито Орозов" към Затвора-Враца, като посещава редовно учебните занятия. След мотивационни разговори с ИСДВР е подал молба за включване в корекционна програма "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица на основание чл..3436 НК", която е завършил успешно в периода 20.02.-29.02.2024 г. Няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания, не е и награждаван.

Въпреки тези положителни прояви, все още са налице дефицити, най-вече в зоните отношение към правонарушението и умения за мислене, тъй като при осъдения липсва саморефлексия и критичност към извършеното деяние и към миналото поведение; уменията му за разпознаване и разрешаване на проблемите не са на необходимото ниво - опитва да 2 дефинира наличните си проблеми, но не е склонен да полага усилия за разрешаването им; липсват ясни, реалистични, социално значими и законосъобразни цели в дългосрочен план.

Все още не е изпълнил в пълен обем и заложените цели и задачи в плана на присъдата.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият И. все още не е дал доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване. Индивидуалната работа с него трябва да продължи в посока намаляване на риска от рецидив и от вреди и постигане на позитивни промени в зоните с дефицит. Отбелязана е и необходимостта И. да бъде включен в корекционна програма "Умения за мислене", което е заложено в плана на присъдата и към която задача осъденият проявява пасивност, а така също и в програма "Подготовка за живот на свобода", която ще спомогне за по-пълноценната му ресоциализация.

Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Ц. И. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив и от вреди за обществото са непроменени в границите на средните стойности, което на фона на осъжданията в миналото му сочи на реалистична прогноза за вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Участието в образователния процес и в корекционна програма за формиране на умения за безопасно шофиране, както и примерното поведение, което демонстрира при сегашния си престой в затвора навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

За периода на изтърпяване на наказанието осъденият все още не е дал категорични доказателства за това. След като не е достатъчно критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност.

Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на осъдения И. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

3

При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл .70 НК, а именно осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

Не налагат друг извод изтъкнатите обстоятелства, свързани с тежкия семеен статус на И. и необходимостта да бъде освободен от затвора, за да се грижи за своите пет малолетни деца, тъй като те не са сред основанията за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Цитираните дотук мотиви на първия съд се споделят изцяло от САС, както относно фактическите констатации, така и относно правния им анализ и формирания краен извод за липсата на убедителни доказателства за поправяне.

Във въззивната жалба защитата отново акцентира върху положителните прояви на осъдения и като цяло примерното му поведение по време на изтърпяване на наказанието.

Сочи като довод за постановяване на УПО и необходимостта да се грижи за семейството си и незначителния остатък, който подлежи на изтърпяване.

Въззивният съд намира че всички тези обстоятелства са били взети в предвид от ОС Враца и значението им за изхода на делото е било оценено правилно. Вярно е че наказанието е с малък остатък, а желанието на осъдения да се прибере при семейството си е разбираемо в чисто житейски план и несъмнено го е мотивирало към примерно поведение в затвора. Следва да се има в предвид обаче, че в конкретния случай осъденият И. изтърпява едно поначало кратко по размер наказание, но в миналото е бил осъждан многократно и е търпял и преди наказания Лишаване от свобода, без това да е довело до трайна промяна в поведението и личността му в посока към спазване на законите Такава трайна и устойчива промяна според становището на затворническата администрация не е постигната и при досегашното изтърпяване на настоящото наказание. Ето защо и САС намира че корекционната работа с осъдения И. следва да продължи до края на срока на наказанието Лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на ОС – Враца по нчд№242/2024г

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5