Решение № 7145 от 08.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7145 гр. София, 08.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110155834 по описа за 2022 година

Производството по делото първоначално е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л. 55/ срещу М. С. А. и С. И. В. – наследници на С. Г. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 465,65 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 72,90 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г., 23,51 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,96 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 28.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при следните квоти:

М. С. А. – ½ или 232,83 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 36,45 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г., 11,76 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 28.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

С. И. В. – ½ или 232,83 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 36,45 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г., 11,76 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от 1

01.10.2019 г. до 28.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.

С протоколно определение от 28.04.2023г., на основание чл. 232 ГПК, производството по делото е прекратено по отношение на ответника М. А., поради оттегляне на исковете.

С протоколно определение от 28.04.2023г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковите претенции, насочени срещу С. В., чрез увеличаване размера на същите, както след допуснатото увеличение исковете срещу нея са предявени за сумите както следва: 465,65 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 72,90 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г.

– 28.09.2022 г., 23,51 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,96 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 28.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Б.“ О., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. И. В., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответницата релевира възражение за изтекла погасителна давност и развИ. подробни съображения в тази насока. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество и твърди, че не е собственик, нито ползвател на имота. Оспорва и дължимостта на възнаграждението за услуга за дялово разпределение, като счита, че същото следва да се заплати в полза на фирмата, извършила услугата. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва, доколкото се твърди, че ищецът не установява по делото, че ответникът е изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По възражението за недопустимост на иска за дялово разпределение.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на претенцията за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на 2 продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършена от избрания от тях търговец. По аргумент от изложеното следва извода за допустимост на претенцията за дялово разпределение, заявена от топлоснабдителното дружество.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. 15, находящ се в /АДРЕС/.

От приложеното на л. 59 по делото копие на удостоверение за наследници на С.

Г. М., ЕГН **********, се установява, че негови наследници са дъщерите му М. С. А. и И С. М.а.

От приложения на л. 113 препис от Нотариален акт № 166, том XIII, нот. дело № 2566/1984г. се установява, че единият от наследниците И С. М.а е призната за собственик на процесния ап. 15, находящ се в /АДРЕС/. Този факт намира опора и в приобщеното по делото копие на Заповед № РД-35-2211825.09.1981г. /л.131/, от която се установява, че за обезщетение на И С. е определен именно процесният апартамент.

3

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 59 копие на удостоверение за наследници се установява, че И С. М.а, ЕГН ********** е починала на 28.09.1988г., като същата е наследена от единствения й наследник по закон - ответникът С. И. В., ЕГН ********** – дъщеря.

По аргумент от изложеното следва извода, че на основание чл. 5 ЗН по силата на наследствено правоприемство ответникът С. В. е била носител на правото на собственост върху процесния апартамент, респективно същата е имала качеството потребител на топлинна енергия през исковия период.

В обобщение съдът намира за неоснователни доводите, формулирани с отговора на исковата молба, че не се установява, наличие на облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия.

От наведените доводи с отговора на исковата, депозиран от ответника С. В., се установява, че същата не оспорва, че сградата, в която се намира процесния апартамент е била присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран, че е доставена топлинна енергия в количество, качество и на стойност индивидуализирани в исковата молба, както и че е извършена услуга дялово разпределение за посочения период на претендираната стойност, доколкото е формулирано особено искане да не се назначават СТЕ и ССчЕ. На следващо място тези факти и обстоятелства, намират опора и в заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, която е допусната с оглед възраженията на ответника М. А..

Изложената аргументация обуславя извода за основателност на заявените искови претенции за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, респективно следва да бъде разгледано формулираното възражение, че част от претенциите на ищеца са погасени по давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.