Решение № 27 от 05.07.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Чепеларе, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20255450100095 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба с вх. № 1450/22.05.2025 г., подадена от „АПС Бета България“ ЕООД против Х. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул.

“****“ № ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че същата се подава във връзка с разпореждане № 125 от 14.04.2025 по ч.гр.д. № 299/2024 г. по описа на РС Чепеларе, с което дружеството е уведомено, че длъжникът Х. Н. М. е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като със същата се претендират вземанията по издадената заповед.

Ищецът твърди, че между „Стик – Кредит“ АД и Х. Н. М. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 562563/25.07.2019 г., по силата на който ответникът получил сумата от 700 лева, която се е съгласил да върне на 6 месечни вноски - по 200.14 лв. в срок до 25.01.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към договора. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.93 %.

От приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 562563 от 25.07.2019 г. по безспорен начин установявал сключеният между страните договор, задълженията по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Твърди, че в случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в 1 противоречие със законовото изискване по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Горепосоченият договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Дори и да не се приемело, че договорът е сключен по електронен път, то следвало да се приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди, че ответникът Х. Н. М. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г.

„Стик – Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1.

Длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Излага, че законът не е предвидил уведомяването на длъжника за извършената цесия да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. Ако се приемело, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.

Твърди, че към настоящия момент задължението по договора все още не е погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът Х. Н. М. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 299/2024 г., а именно сумата в общ размер от 1270.07 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 625.90 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 62.47 лв. за периода от 25.07.2019 г до 25.01.2020 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 581.70 лв. за период от 25.01.2020 г. до 12.12.2024 г. 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава“.

Уточнява, че претендирана лихва за забава е начислена единствено върху непогасената главница. Твърди, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло 2 съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Х. Н. М., че същият дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумата в общ размер от 1270.07 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 625.90 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 62.47 лв. за периода от 25.07.2019 г до 25.01.2020 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 581.70 лв. за период от 25.01.2020 г. до 12.12.2024 г. 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира направените разноски в настоящото и заповедното производство. Прави възражение срещу поискания адвокатски хонорар за процесуално представителство в заповедното производство, като моли същото да бъде намалено на 50 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковете, като неоснователни и недопустими. Излага, че исковете са неоснователни, защото договорът за потребителски кредит № 562563 бил сключен между Х. Н. М. и „Стик Кредит" АД на 25.07.2019 г. По силата договора М. бил получил сумата от 700 лева, срещу което се е съгласил да върне сумата на 6 вноски по 200.14 лева, в срок да 25.01.2020 г., съгласно погасителния план, който бил неразделна част към договора за потребителски кредит. Този погасителен план по същество превръщал договора за потребителски кредит в договор за периодични плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тези плащания се погасявали по давност с изтичане на тригодишен срок.

Срокът по този договор съгласно погасителния план бил изтекъл на 25.01.2020 г. В тригодишния давностен срок не било направено искане от страна на първоначалния кредитор за погасяване на задълженията. Тригодишният давностен срок бил изтекъл и към датата на образуване на ч. гр. д. № 299/2024 г. на PC Чепеларе. Към предявяването на иска по частното гражданско дело и настоящото производство бил изтекъл и петгодишният давностен срок.

С оглед изложено прави възражение за погасяване на исковете по давност, поради което същите следвало да бъдат отхвърлени като незаконосъобразни.

Заявява искане производството по делото да бъде прекратено, тъй като настоящият ищец не бил процесулно легитимиран да води това производство. Излага, че това било така, защото не било спазено изискването на чл. 99 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. По делото липсвали каквито и да било доказателства, цесията между „Стик Кредит" АД и „АПС Бета България" да е сключена по предвиденият в закона ред. При това положение настоящият ищец не бил процесуално легитимиран да предявява настоящите искове - главница и лихви. Подаването на настоящата искова молба, не можело да санира направените закононарушения, за да е налице валидна цесия.

3

С оглед на изложеното, моли производството по делото да бъде прекратено.

Претендира разноски за настоящото и заповедното производство. Моли искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по ч. гр. д. № 299/2024 г. на PC Чепеларе да бъде оставено без уважение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. От негово име процесуалните му представители юрисконсулт К. Х. и юрисконсулт Б. Т., депозират становище с вх. № 1031/10.03.2026 г. и и писмен отговор - становище с вх. № 1223/19.03.2026 г., с които поддържат исковата молба. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Със становище с вх. № 1925/08.05.2026 г., чрез пълномощника юрисконсулт Д. П., прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като моли същото да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1 за адвокатски възнаграждения, тъй като настоящото дело не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност. Представя списък на разноските /л.

152/.

Ответникът, редовно призован, не се явява. От негово име процесуалният му представител адвокат Б. К. поддържа отговора на исковата молба. С молба с вх. № 2266/27.05.2026 г. моли за отхвърляне на иска като бъдат съобразени подробно изложените в отговора на исковата молба доводи. Претендира разноски за исковото и заповедното производство по инкорпорирания в молбата списък на разноските.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.г.д. № 299/2024 г. по описа на РС – Чепеларе, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение № 151/30.12.2024 г. Тя е връчена на длъжника по месторабота, от името на който в едномесечния срок по чл.

414, ал. 2 от ГПК процесуалният му представител адвокат К. е депозирал възражение по чл.

414 от ГПК. С разпореждане № 125/14.04.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 23.04.2025 г., а исковете по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът намира възражението за недопустимост на иска поради липса на процесуална легитимация на ищеца поради неспазване на изискването на чл. 99 от ЗЗД – липса на доказателства цесията между „Стик - Кредит" АД и „АПС Бета България“ да е сключена по предвиденият в закона ред и за изпълнение на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, за неоснователно.

В чл. 16, ал. 1 от договора страните са уговорили, че заемодателят има право да прехвърли правата си по договора на трети лица, включително за събиране на дължими 4 просрочени вземания, без да е необходимо да получи предварително съгласие на заемателя.

За извършеното прехвърляне заемателят се уведомява съгласно нормативните изисквания.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „Стик – Кредит“ АД е прехвърлил възмездно на ищеца, считано от 14.02.2024 г., вземанията си, произтичащи от договори за кредит и подробно индивидуализирани в Приложение № 1 от 22.03.2024 г., неразделна част от него, ведно с принадлежностите им и съпътстващите ги права, сред които и тези по Договор № 562563/25.07.2019 г., описани подробно по пера: „дължима главница“ – 625.90 лева, „дължима договорна лихва“ – 62.47 лева, „дължима неустойка“ – 312.37 лева, „законова лихва върху главницата“ – 0.00 лева, и „общо дължима сума“ – 3415.82 лева.